Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

САЩ

Бернанке: Финансовата криза от 2008 г. бе по-тежка от Голямата депресия

Федералният резерв обаче си беше научил урока, като подкрепи банките и не допусна свиване на паричната маса, пише Forbes

Финансовият срив от 2008 г. е бил по-тежък от Голямата депресия, смята бившият председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бернанке, пише Forbes.

Това изявление поражда един интересен въпрос, а именно, защо последиците от последния срив не бяха по-тежки от тези по време на Голямата депресия? Накратко, отговорът е много прост – Милтън Фридман беше прав. Фед е следвал грешна политика след 1929 г. и правилна такава през последните няколко години.

Може да се отбележи и че този път последиците в периферията на еврозоната са по-тежки, отколкото са били тогава, което навежда на мисълта, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е възприела грешна политика, точно както Фед 80 години по-рано.

Самото изявление на Бернанке се намира в документ до Федералния съд по исковете, свързан със съдебен процес относно правителствена програма за спасяването на застрахователната компания American International Group през 2008 г.

„През септември и октомври 2008 г се случи най-тежката финансова криза в световната история, по-тежка дори от Голямата депресия“, казва Бернанке в документа. „12 от 13-те най-важни финансови институции в САЩ бяха в опасност от фалит за период от една-две седмици“.

Запитан защо спасяването на AIG е било крайно необходимо, Бернанке отговаря, че „фалитът на AIG би бил катастрофа, която би могла да доведе до глобален финансов и икономически срив като този от 1930 г. с катастрофални последици за производството, доходите и заетостта“.

Позицията на Милтън Фридман относно Голямата депресия е, че тя не е била неизбежен резултат от „Черния Вторник“ на Wall Street. При правилна реакция от страна на Фед е било възможно да бъде избегната. Централната банка обаче оставя банките да фалират и паричната маса да се свие, което довежда до рязък спад на икономическата активност.

През 2008 г. Фед не допусна това да се случи. Той подкрепи банките (дори и акционерите и управителите им да заслужаваха да загубят повече) и започна програма за количествени улеснения за да предотврати свиването на паричната маса.

Вярно е, че тази политика не дава голяма възможност да бъде усетен ефектът от стимулите, което разочарова или поне дразни кейнсианците. Самите стимули обаче не бяха кой знае колко големи. 800-те млрд долара, инжектирани от Фед в икономиката, просто коменсираха свиването на разходите на централното и местните правителства.

Същото беше направено и от другата страна на Атлантика. Английската централна банка (АЦБ) подкрепи банките, започна количествени улеснения и предотврати свиването на паричната маса.

Разбира се, нито на Фед, нито на АЦБ им е било лесно през последните няколко години. Но тежката рецесия, от която се възстановява икономиката в момента, е много по-добър вариант от свиването на БВП с между 25 и 30% по време на Голямата депресия. Важното тук е, че централните банки са се поучили от грешките си и не ги повториха.

Още по темата
Освен ЕЦБ разбира се. Тя защити банките, но не започна количествени улеснения, каквито ситуацията изискваше. В резултат голяма част от еврозоната не се възстановява по начина, по който го правят Великобритания и САЩ.

В периферията на валутния блок свиването на заетостта и БВП е толкова лошо, колкото е било в началото на 30-те. Причината за това е, че ЕЦБ не си е научила урока и не предприе правилните мерки да избегне тези последици.

Когато в учебниците започнат да влизат събитията от последните няколко години, там отново и отново ще пише, че Милтън Фридман е прав и че послушвайки го Фед и АЦБ направиха възможно най-доброто при тези обстоятелства. ЕЦБ не го направи и затова сега Южна Европа все още изпитва сериозни трудности.

По статията работиха: Боян Христов, редактор Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
5
 
1
преди 6 години
Няма профилна снимка
Запитан защо спасяването на AIG е било крайно необходимо, Бернанке отговаря, че „фалитът на AIG би бил катастрофа, която би могла да доведе до глобален финансов и икономически срив като този от 1930 г. с катастрофални последици за производството, доходите и заетостта“.
-----------------------
Но AIG e спасена и не се ситга до глобална финансов сров, като този от 1930 г., демек Голямата депресия.

Бернанке: Финансовата криза от 2008 г. бе по-тежка от Голямата депресия.

Веднъж казва, че кризата от 2008 е по-тежка от Голямата депресия, а после обяснява как са спасили AIG и с това си действие са предотвратили повторение на Голямата депресия.

Или превода е сбъркан или има очевидно противоречие в обясненията на Бернанке.

Още от САЩ
Анализатор: Фед не внася яснота в очакванията на финансовите пазари