Подценяваният Байдън

Джо Байдън започва мандата си в друг, по-различен свят. Това не е светът, в който той реши да се включи в състезанието за Белия дом в края на 70-те си години, защото първите часове на Байдън в Овалния кабинет са коренно различни от времето, когато той влезе в битката за президент като един от многото кандидати.

Тогава, в разгара на първичната кампания на демократите над 20 политици се състезаваха помежду си. За Байдън първоначално нещата не изглеждаха оптимистично, той представляваше т. нар. естаблишмънт на партията, смяташе се за по-малко динамичен и за донякъде сив и невзрачен.

Освен това Байдън показваше политически стил от старата школа: с много ръкостискания и прегръдки. Преди да се появи на сцената за някоя проява, Байдън се забиваше в тълпата и често закъсняваше, защото си проправяше път през редици хора. Начинът му да показва близост с гражданините често беше осмиван. Изглежда толкова остаряло, казваха критиците.

В ретроспекция, около година и половина и една катастрофална пандемия по-късно, трябва да се каже, че Джо Байдън е бил подценяван, и то по много начини. Да, той никога няма да успее да разпръска от сцената харизмата на Барак Обама, но неговата ясна, решителна реч беше точно това, от което се нуждаеха ранените Съединени щати.

Байдън измести своята личност на заден план, а вместо това се фокусира върху предизвикателствата пред нацията. По този начин той изпрати сигнал до общността, който неговият предшественик болезнено отказваше да направи. 

Байдън успя да направи това в столица, която беше напълно отцепена заради щурма на привържениците на Доналд Тръмп на Капитолия преди седмици. При тези обстоятелства всъщност да се мисли за близост или солидарност бе невъзможно. Но морето от флагове на National Mall, светлинната инсталация заради 400 000-те смъртни случая от коронавируса и не на последно място модерните изненадващи гости компенсираха отчасти това.

Байдън не спомена името на своя предшественик, но се опита да използва момента като преломна точка за нацията.

„Нека започнем отначало, всички ние. Нека започнем да се слушаме отново“, каза новият президент, добавяйки: „Политиката не трябва да бъде бушуващ огън, който унищожава всичко по пътя си“.

Най-късно с встъпването си в длъжност демократът доказа, че политиците не трябва да бъдат отписвани, защото са уж „твърде бели и твърде стари“. Защото дори американският президент не е длъжен да носи със себе си всички качества наведнъж - при условие, че разполага с предвидливостта да запълни пропуските със самоуверен екип.

Очевидният и най-силният пример за това е вицепрезидентът Камала Харис. Така, от 20 януари 2021 г., не само жените са представени с висока държавна отговорност, но и етническото разнообразие на САЩ става особено видимо.

Харис е дъщеря на майка от Индия и баща от Ямайка и до ден днешен журналисти от редица телевизионни станции произнасят неправилно името ѝ. Какво означава нейната личност за щатите, в които системният расизъм все още е широко разпространен, бе позабравено в суматохата през последните няколко седмици. Нейната инаугурация обаче е историческа. 

И в кабинета си Байдън показва и разнообразието на нацията - не задължително това на милионерите, които се стичаха в правителството на Тръмп. Правителството на Байдън е разнообразно, съставено е от жени и мъже, латиноамериканци, афроамериканци и бели, а транссексуален държавен секретар скоро ще седи в Министерството на здравеопазването като заместник-министър.

Това, разбира се, не означава, че подобни етикети за идентичност ще определят качеството на правителството. Новата администрация, както и всички останали преди нея, ще трябва да докаже на какво е способна. Но мъдрият избор на Байдън отвори врати, които бяха заключени твърде дълго. По този начин той постави стандарти, които бъдещите американски правителства трудно могат да подкопаят.

Опитен политик като Байдън обаче знае, че ефектът от инаугурацията му бързо ще изчезне. Защото в края на мандата значение ще имат само твърдите факти за програмата за ваксинация и пазара на труда. Балансът на Байдън ще се определя преди всичко от това дали САЩ могат да възвърнат икономическата си мощ и да се въоръжат срещу все още неизвестни кризи.

Така че най-важната мисия на Байдън през следващите седмици е да получи пакета от два трилиона долара от Конгреса. Тази планирана помощ е повече от два пъти по-скъпа от пакета за помощ на Обама по време на финансовата и банкова криза.

Без подкрепата на републиканците Байдън няма да може да реализира големите си проекти, въпреки че демократите доминират и в двете камари в Конгреса. Неговата рецепта от миналото, доброто старо ръкостискане, почти не работи по време на Covid. Но това, от което той може да се възползва, е личният интерес на републиканците, които искат да покажат нещо градивно след катастрофата с Тръмп.

Ако всичко върви добре и САЩ се възстановят от пандемията, Байдън може физически да събере страната обратно. Но за да може Щатите отново да станат пример за света, тяхното правителство трябва да намали поляризацията. И то силно и спешно.

Тази задача е дори по-трудна от справянето с Covid. След четири години управление на Тръмп Съединените щати се превърнаха не само в пандемична държава, но и в „демокрация на дистанция“.

Вярно е, че бившият президент потърси близост до своите привърженици на стотици митинги. Но това беше близост, която беше подхранвана от силната дистанцираност от политическите конкуренти и която не обръщаше внимание на страната като цяло.

Неговият наследник обещава да бъде президент „за всички американци“. Това включва онези 74 милиона души, които не са гласували за него. Байдън не е чудодеен лечител за нацията, той ще прави грешки, ще разочарова. И все пак е обнадеждаващо, че след години на разделение някой най-накрая пробва обратното.