Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

САЩ

Протекционизмът на Тръмп - цената на една незавършила криза

Популизмът и протекционизмът отново печелят терен, но техният възход днес е много по-бавен. Защото управляваме по-добре кризата... или защото я отложихме?

Протекционизмът на Тръмп - цената на една незавършила криза

Доналд Тръмп при обявяването на плановете си за въвеждане на мита върху вноса на стомана и алуминий. Снимка: Ройтерс

Американци, които залитат в протекционизъм. Европейци, които гласуват за затваряне на вратите. Тези събития оставят впечатление за дежавю. И има защо: те вече са се случвали през 30-те години на миналия век. Последвани от други катастрофи, още по-злокобни. Само че този път политическата криза се развива по-бавно. Какво се е променило, пита френският вестник Les Échos.

Голямата депресия се е разразила необикновено бързо. Финансовите пазари експлодират през 1929 г. Съединените щати започват търговска война през 1930 г. с митническите тарифи по закона Смут-Холи. Великобритания обявява парична война още през 1931 г., като девалвира силно лирата. В Германия започва вътрешнополитическа война през 1932 г., когато нацистката партия става първа политическа сила в страната. И Хитлер взима властта през 1933 г.

Финансовата буря, предизвикана през 2008 г. от фалита на банка Lehman Brothers имаше същия тип политически последици в развитите страни. Но не и със същия ритъм, нито в същата степен и засега с по-слаб ефект. Управляващите партии на практика загубиха всички избори, които последваха. На първо време спечели традиционната опозиция - демократите в Съединените щати, социалистите във Франция, консерваторите във Великобритания и т. н.

Партиите и политиците, наричани "популистки", които се обявяват срещу елитите и за затваряне на границите, постигнаха напредък едва на втория етап: референдумът за Brexit и избирането на Тръмп за президент през 2016 г., достигането на Марин Льо Пен до балотажа на президентските избори във Франция и пробивът на "Алтернатива за Германия" през 2017 г., превръщането на Движение "Пет звезди" в първа политическа сила в Италия през 2018 г. Да не говорим за Австрия, Унгария, Полша...

Хиляди нарушения

Въпреки че американците мечтаят за нея, валутната война за момента не е факт. Което не попречи да бъдат предприети редица мерки. Като напечата стотици милиарди долари за обратно изкупуване на финансови активи още през 2010 г., Управлението за федерален резерв на САЩ отслаби долара, което пък затвърди възстановяването на американската икономика в момент, когато Европа бе в пълен колапс.

Симетрично, същата политика на количествено облекчаване, която Европейската централна банка (ЕЦБ) започна през 2015 г., обезцени еврото, което подпомогна активността в Европа в момент, когато икономическият растеж на САЩ вече бе достатъчно солиден, за да не бъде спъван от поскъпването на долара.

Търговската война също не стана факт. Правилата на свободната търговия, разбира се, бяха нарушени хиляди пъти. Досега обаче нищо сериозно. Като въведе мита върху вноса на стомана, и дори на автомобили, американският президент би могъл да предизвика истински "военни действия". Десет години след епизода Lehman Brothers: това е много, много дълъг период.

Още по темата

Изключение е това, че Голямата депресия се вписваше в следвоенни трусове, за разлика от първата голяма икономическа криза на 21-ви век. Решенията и шоковете от 30-те години на миналия век ферментираха през предходното десетилетие. Не спадането на водещия борсов индекс Dow Jones с 39% само за три седмици в края на 1929 г. убеди американските конгресмени да наложат митнически тарифи шест месеца по-късно. Те говореха за такива мита... от едно десетилетие.

Американските фермери се бяха възползвали от Първата световна война, за да увеличат чувствително своите продажби в Европа. Прехвърляйки бойните полета в селското стопанство, примирието предизвика дълбока криза на свръхпроизводство в Съединените щати, където бяха гласувани протекционистки мерки още през 1922 г. Тяхното засилване впрочем фигурираше в предизборната програма през 1928 г. на Хърбърт Хувър, който бе избран за президент на САЩ.

Хиляди запушени артерии

Европейските валути пострадаха сериозно от огромните държавни дългове, натрупани от военните усилия. Икономистът Джон Мейнард Кейнс не спря да предлага решения по този въпрос по време на 20-те години на миналия век. Политическият живот също бе разтърсен сериозно от следвоенното управление и то не само в Германия.

Друга причина би могла да обясни защо вредните ефекти от кризата настъпват по-бавно през настоящото десетилетие, отколкото през 30-те години на миналия век: главните действащи лица по време на втората са си научили урока от първата. Управляващите обявиха на висок глас и силно своето желание да оставят границите отворени.

Първоначално те оставиха бюджетният дефицит да нарасне, докато техните предшественици са се опитали да го овладеят (нека си припомним само, че Франклин Делано Рузвелт е бил избран през 1932 г. за президент на САЩ с обещанието да намали държавните разходи с 25%). Вместо да държат затворено кранчето за ликвидност, централните банкери не само понижиха лихвите до 0%, но и опитаха набези на отрицателната територия и създадоха огромни парични маси, за да подкрепят финансовата система.

Управляващите обаче не оправиха нищо. Болният този път преживя инфаркта, но много от неговите артерии остават запушени. През 30-те години на 20-ти век изведнъж изчезнаха огромни дългове. Фалитите изхвърлиха на улицата милиони бедни, както и богати рентиери. Финансовата система обаче бе прочистена.

Този път задлъжняването е още по-голямо. Банки, компании, зомби държави дължат своето оцеляване само на изключително ниските лихвени проценти. Както показва протекционизмът на Тръмп, ние не сме уредили кризата, а само сме я разсрочили във времето. Следователно ще продължим да я усещаме на гърба си.

(БТА)

По статията работи: Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

2
 
3
 
7
Lucifer до: ABBA
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Е за това на "добрата дума" на Колт, Путягата извади новите си свръх звукови пушкала, та и той на това се надява-на "добрата дума"...
3
 
10
 
6
преди 8 месеца
E, по света отдавна намекват за Велика Депресия - 2,
само дето самоубилите се депресирани ще бъдат с мноооого милиони повече.
Като ти дадат седмица да изплатиш дълговете си става:
Хората не се раждат равни, но Колт ги направи такива... и още:
С Колт и добра дума се постига повече, отколкото само с добра дума!
5
 
16
 
5
преди 8 месеца
"През 30-те години на 20-ти век изведнъж изчезнаха огромни дългове. Фалитите изхвърлиха на улицата милиони бедни, както и богати рентиери. Финансовата система обаче бе прочистена."

Прилична статия, но не е съвсем точна. Голямото разтребване на икономическия и финансов бар^дак, който не е бил атрибут само на САЩ и неизбежно натрупан от разпасания капитализъм след Първата световна война, беше разтребен окончателно след, или по-скоро - чрез Втората световна война... А последният абзац от статията май прави плах намек и за неизбежно-аналогичния път за разтребване и на днешната г^меж - още по-голяма и искаща още по-голама "метла"... :lol:
5
 
6
 
4
bgMan до: Todor Sabev
преди 8 месеца
Дълговете са проблем само докато кредитора си ги изисква в пълен размер.
Доколкото си спомням няма начин на ФЕД да бъде направен пълен и подробен одит. Това не означава ли, че е възможно по политически и икономически съображения ФЕД да реши да не изисква изплащане на всичко, което му се дължи?
4
 
10
 
3
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
Май някой от щраусите си е извадил главата от пясъка и е прозрял истината. За дълговете трябва да си слепец за не виждаш какво е истинското състояние на нещата. Ще добавя и още два ключови фактора . Демографията в четирите икономически зони САЩ , Европа, Япония и Китай не е никак розова. Все пак общо в тези зони е концентриран 90 процента от глобалния дълг. Другият фактор е не наличието на иновация която са създаде достатъчна мащабна нова индустрия.

Още от САЩ
Началникът на канцеларията на Белия дом Джон Кели си тръгва