Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Социални мрежи

Убиецът Facebook или докъде стига властта на социалните медии

Проблемът със социалната мрежа е, че тя иска да бъде нетрадиционен редактор, който да избира и преглежда статии за съгласуваност и достоверност

Убиецът Facebook или докъде стига властта на социалните медии

Снимка: Firmbee.com on Unsplash

Социалните медии се появиха като странност, израстваща от друга странност - интернет. Те прераснаха в мощна глобална сила, способстваща едновременно за формиране на общественото мнение и инструментализиране от националните правителства за формиране на отношенията между тях и вътре в тях. В допълнение, компаниите за социални медии се превърнаха в огромни икономически сили, оформящи начина на работа на икономиките. Този процес тече от години и сега стигна до точката, в която президенти се изправят срещу компаниите зад социалните медии като врагове, потенциално по-мощни от тях. Това също не е новост, но е много по-голям проблем от всякога, пише Джордж Фридман в цитиран от БГНЕС свой анализ за Geopolitical Futures.

Запитан миналата седмица за дезинформацията на COVID-19 в социалните медии, президентът на САЩ Джо Байдън каза, че Facebook убива американци. Това е доста сериозно обвинение, идващо от президент, което най-малко доказва тезата, че в края на социалния и икономическия цикъл публичният дискурс и президентите стават странни. Обвинението се корени във факта, че във Facebook се публикуват призиви срещу ваксините и Facebook им позволява да бъдат там. Това от своя страна убеждава потребителите да не се ваксинират и тези хора впоследствие биват убивани от COVID-19.

Не е ясно дали много потребители на Facebook са се подготвяли да се ваксинират и са променили мнението си, след като са прочели спорните публикации и новинарски статии. Както във всичко останало, това се превърна в ляво-дясна тема, като левите се ваксинират масово, а мнозина ядосани отдясно не го правят. Целомъдрието и гнева се конфронтират. Идеята, че има проблеми с ваксините, които могат да излязат наяве по-късно, се третира като ерес. Идеята, че COVID-19 може да ви убие, се противопоставя с твърденията, че данните са фалшифицирани. За протокола, аз съм ваксиниран, но все пак не изключвам възможността да са имплантирали микрочип в мозъка ми. Въпросът е, че има дълбоко разделение по този въпрос и двете страни имат конституционно право да излагат възгледите си.

Още по темата

Но въпросът е дали те имат право да ги излагат във Facebook - оставяйки настрана странното твърдение, че някой, който се аргументира добросъвестно срещу ваксинацията, е убиец, или че публикуването на публикацията му прави Facebook убиец. Но след това се свежда и до въпроса какво е Facebook.

Facebook отдавна твърди, че не е публицист на статии, а просто платформа за публикуване на статии. Ако случаят беше такъв, тогава Facebook можеше да каже, че просто публикува статии за двете страни на даден проблем. Но в близкото минало Facebook отказа да публикува някои статии, които според него съдържат явни неистини. Тъй като се е утвърдил като пазител на истината, върху него се оказва натиск от страна на президента, който твърди, че тъй като твърденията срещу ваксинацията са лъжа, Facebook не трябва да публикува статии за това. Проблемът е, че лъжата за един човек е разкрита истина за друг, дори когато този човек е президент. Facebook се вкара в заплетена мрежа, изтъкана от действията му да съди за истината и лъжата. Аз лично не съм достатъчно квалифициран, за да имам мнение, както и Марк Зукърбърг. В медицината днешната разкрита истина може да се превърне в утрешната очевидна сама по себе си глупост. Случва се.

Проблемът с Facebook е, че той иска да бъде нетрадиционен редактор. Един редактор избира и преглежда статии за неща като съгласуваност и достоверност. Теоретично вестниците се управляват от редактори, които са обучени и опитни да изискват както достоверност, така и неутрално представяне на нещата. Но Facebook е категоричен, че той е просто услуга, а не издател, така че няма последователен редакционен контрол. Той упражнява контрол до степен, до която външните сили, като правителството или приятелите на Зукърбърг, го принуждават. Той възпрепятства някои възгледи не от редакционни принципи, а от бизнес съображения, като се стреми да увеличи своята аудитория и приходи.

Но Facebook, Twitter и други социални медийни платформи се превърнаха в полза, удобство. Подобно на телефона и електричеството, те се превърнаха в почти универсална необходимост, първостепенно средство както за комуникация, така и за разпространение на мисли. Те направиха това, както вече казах, подражавайки на телевизията и радиото. Те предоставят безплатно програмиране, създавайки огромна аудитория. След като събраха тази аудитория, те продадоха на рекламодателите достъп до нея, стига да могат да платят значителните такси за привилегията. Телевизията и радиото разглеждаха забавлението като средство за събиране на публика, което могат да продадат на рекламодателите. Рекламата беше бизнесът. Телевизията беше ограничена в едно: според теорията (и закона), излъчване чрез обществени въздушни пътища, а федералното правителство налага определени правила относно благоприличието и предоставянето на новинарско съдържание.

Facebook го измисли по-добре. Бизнесът му е да предоставя на рекламодателите аудитория, но вместо да купува скъпо забавление, той насърчава публиката да осигури забавлението. Социалните медии се превърнаха в място за събиране на хора, които четат мислите на света. Ако искат да говорят с родителите си, го правят с имейл или SMS. Но ако искат да говорят със света, те публикуват свои размишления, с които да привлекат най-много читатели. Това беше брилянтен скок от необходимостта да се плаща за развлечение до възможността да го предоставя самия потребител. Социалните медии получават всички пари, без да ги разделят с Холивуд.

Проблемът е, че светът, като цяло, съдържа голям брой психари, а четенето на това, което тези психари казват, е далеч по-интересно от четенето на мислите на изтъркани драскачи като мен. Тези, които са най-обезсърчени, привличат най-много публика. И тази публика купува продукти, които ще им позволят да станат милионери след три месеца. Facebook не се интересува какво се рекламира, стига да не е явно незаконно. Няма редактор, който да наблюдава каквото и да било, така че писането не трябва да бъде просвещаващо, последователно или дори разумно. Достатъчно е просто да се пише, за да се привлекат достатъчно зрители и да се продаде достатъчно реклама, за да се спечели състояние. Вселената започна да се върти около социалните медии, тъй като станаха незаменими за комуникацията.

Изведнъж крайни групи имаха достъп до света и колкото по-странни и по-странни бяха мислите им, толкова по-голяма беше аудиторията им и толкова повече пари се правеха. Но нещо се случи. Маргиналните елементи на обществото вече имаха достъп до огромна аудитория и техните идеи се преместиха от маргиналите към центъра. По-точно, нямаше един център, а много центрове, и в тях много хора започнаха да вярват на странни и неестествени идеи, докато социалната система, която включваше и изключваше идеи, не се разпадна и маргиналите започнаха да доминират.

Съществува истината, напълно подкрепяна от основателите, че има огромен брой идиоти в света и че правилото на мнозинството е принцип, който трябва да бъде почитан, но не и прилаган. Facebook и останалите си изкарват прехраната, като приветстват всички, които идват, но особено приветстват идиотите със способност да пишат и да привличат огромен брой други идиоти, на които могат да се продават безполезни неща.

Натискът е да не се премахват социалните медии, а да се изключат онези, които влиятелните хора смятат за идиоти. След време ще има закони, забраняващи глупавите идеи. Но проблемът е, че правителство, което реши, че движението срещу ваксините е лоша идея, ще взема решения за това кое е вдъхновяващо и кое е идиотско, и това е последното нещо, което основателите искат. Те искат обществото, а не правителството, да контролира идиотщините. Държавата не трябва да определя степента, до която идеите, които според някои са ужасни, стават мощни сили. Байдън може да вярва, че хората срещу ваксинацията грешат, но не трябва да се стреми да ги заглушава. Освен това, духът вече излезе от бутилката. Рекламирайки или не, гениалните и лудите се събират в мрежата. Facebook е просто прекалено демократичен. Това е битката, пред която Зукърбърг е изправен. Може да се върне в Харвард, за да посети курсовете по история, които е пропуснал. 

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

1
 
4
 
6
преди 1 месец
тва не се ползва от 2007ма като още тогава видях за кво стаа въпрос .....
1
 
4
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Власт на цензор. Убива се лесно - с отказ от ползване и обратно в реала :)
1
 
5
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
фейса е като телевизора и вестника... власта му стига до там до където му позволиш...
1
 
6
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ФБ се превърна в социална клоака, място за пропаганда, фейк нюз, място за изява на вдякакви антисоциални елементи, които в реалния живот са 0. Все още има интересни неща, което го държи жив, но масово младите мигрират към инстаграм и тн.
1
 
5
 
2
0pk
преди 1 месец
Абе още ползва ли се този фейсбук? Мислех, че нормалните хора вече не влизат у фейсбукпродавалника. Какви са тия дебати за един куц кон :]

Още от Социални мрежи
Главният технологичен директор на Facebook напуска