Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Стратегии

Реалности и митология на кризата

Какво се случва във времена на криза? От стратегическа криза до криза в ликвидността.

Реалности и митология на кризата

Снимка: Getty Images News

д-р Петър П. Петров

Кризите са неизбежни: поради съществуването на фази в икономическия цикъл, непредвидени грешки или форсмажорни обстоятелства от различен характер. Независимо от многообразните причини, поради които възникват кризите, и бедствията, които ги съпътстват, кризите имат и силно положителна роля за отстраняване на неприспособимите към бъдещия стопански цикъл структурни икономически елементи. В този ред на мисли е необходимо да се познават както измеренията на всяка криза, нейните фази, но също и факторите, определящи видовите кризи.

Гладната зима от 1946/1947 и бягството на Мохамед Реза Пахлави на 16 януари 1979 година

Една от най-често срещаните бележки по отношение на кризата с Covid-19 и очакваните след нея криза и депресия се свързва с твърдението, че това ще бъде най-тежката икономическа рецесия, като очакванията са, че пандемията ще създаде от 5 до 25 милиона безработни. Дори и прогнозни посочените стойности са стряскащи, но наистина ли човечеството не е в състояние да преодолее задаващата се беда? В своята автобиография Лий Якока – легендарният президент на Крайслер – посочва по повод иранската петролна криза от 1979 година: „Но, ако собственото ни правителство нямаше понятие какво става там, как можех аз да зная за това? Разбира се, ние не бяхме готови за иранската криза. Но реагирахме правилно на нея.“. Кризите почти никога не са очаквани, но правилният и най-вече дългосрочен отговор е в основата на бъдещия успех. През 1979 година Крайслер вече проектира автомобили за 1983 година, малолитражни и отчитащи бъдещият, увеличен 4 пъти, разход на гориво.

Още по темата

Колкото и да са тежки очакваните последици от пандемията с Covid-19, те няма да са най-непосилните. Като съпоставка: загиналите през Втората световна война (ВСВ) са около 60 милиона души (3% от населението на планетата), като само в Европа загиналите са 39 милиона; в периода 1946/1947 година в много европейски държави (Германия, Холандия) настъпва продължителен глад; колосални обеми физически капитал (жилища, фабрики, административни сгради, транспортни коридори) са напълно унищожени; коригираните с инфлацията данни за цената на американския суров петрол показват стойности от 16.72 USD през февруари 1946 г. срещу 20.48 през март 2020 г. – все факти, спрямо които кризата Covid-19 губи.

Криза – Депресия – Оживление – Подем

Всяка икономическа криза преминава през четири фази: криза, депресия, оживление и подем. По правило фазата на кризата започва от пика на предходния икономически цикъл, а фазата на оживлението – от дъното на кризата. В този контекст, и с оглед развилата се от началото на 2020 г. ситуация с Covid-19, можем със сигурност да твърдим, че новата икономическа криза е вече започнала. Логиката подсказва, че фазата на подема би следвало да води началото си от най-ниската точка (дъното) на депресията, но в конкретната пандемична ситуация не следва да се търси обвързаност между края на пандемията, респективно – премахването на извънредните мерки, и началото на икономическия подем. Това е така поради факта, че стадиите на развитието на кризата оказват индивидуално отражение върху всяко предприятие. Тези стадии са:

1) Стратегическа криза. Стратегическата криза възниква вече изчерпан потенциал за развитие и липса на дългосрочни фактори за успех. Сред основните фактори, предопределящи наличието на стратегическа криза са:

• Неправилен избор на местоположение (производствена площадка);

• Неефективна политика по продажбите и асортиментна политика;

• Неправилно (несъвършено) планиране и бюджетиране;

• Грешна политика на диверсификация;

• Неефективно управление;

• Дефицити в организационната структура;

• Липса на производствена програма;

• Излишни производствени мощности;

• Отсъствие на ефективна система на контролинг;

• Форсмажорни обстоятелства.

Д-р Петър Петров

2) Криза в резултатите. Възниква при системно намаляване на продажбите, ръст на периода на събиране на вземанията, лоша капиталова структура и декапитализация. Факторите, предопределящи наличието на криза в резултатите включват:

• Неблагоприятно съотношение между цена и себестойност (брутен марж);

• Неоправдано завишени цени;

• Нарастване на себестойността;

• Намаляване на оборота от реализирана продукция;

• Загуби на отделни подразделения (структури) на предприятието;

• Придобиване на губещи предприятия;

• Значителни материални запаси (материали, продукция, стоки) на склад;

• Високи разходи за персонал;

• Високи лихвени проценти;

• Неефективна маркетингова политика;

• Форсмажорни обстоятелства.

3) Криза в ликвидността. Характеризира се с дефицит на парични средства, ограничения от страна на кредиторите и неплатежоспособност. Сред факторите, индикиращи наличието на криза в ликвидността са:

• Нарушаване на конгруентността (съвпадението) на сроковете на вземанията и задълженията;

• Неудовлетворителна капиталова структура;

• Липса на резервни фондове, покриващи загуби, а оттам и декапитализация;

• Неудовлетворителна работа с клиенти и други дебитори;

• Предоставяне на необезпечени стокови кредити;

• Големи капиталовложения с продължителен срок на откупуване;

• Значителен обем нисколиквидни активи;

• Намаляване на кредитоспособността на предприятието;

• Високо ниво на задължения към кредитори, доставчици, персонал държава;

• Форсмажорни обстоятелства.

Посочените характеристики подсказват, че множество предприятия биха фалирали, дори и при получаване на временна ликвидна подкрепа, ето защо всяка антикризисна мярка и програма трябва изначално да бъде насочена и към стратегически фактори за успех. В тази насока краткосрочното подпомагане на бизнеса от страна на държавата само по себе си не е достатъчно.

* Авторът е магистър по счетоводство, финансов анализатор и бизнес консултант. Д-р Петров е завършил и специализации по финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London. Материалът е предоставен на Investor.bg. Заглавието е на редакцията. Темите, които са разгледани в материала, са част от въпросите, които ще бъдат обсъждани на водените от автора онлайн обучения със заглавие „Бизнес в криза: подобряване на ефективността на компанията“. 

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Стратегии
Какво приковава вниманието на комуникационните професионалисти в Европа през 2020 г.?