Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Стратегии

Ричард Макдоналд: Инвестицията в човешки капитал е все по-важна

Възвращаемостта на вложенията в образованието е традиционно по-добра от повечето други форми на инвестиции в САЩ, смята преподавателят по икономика

Ричард Макдоналд: Инвестицията в човешки капитал е все по-важна

Проф. д-р Ричард Макдоналд е доктор по икономика от Университета в Бингхемптън, преподавател по икономика в Университета „St. Cloud“, Минесота. Член е на Съвета за икономическо образование, участвал е в работна група за изготвяне на общи държавни стандарти в социалните науки към Съвета на инспекторите в държавните училища и в комисията за социални науки към Националния съвет за професионални стандарти в преподаването. Член на комисията за национално оценяване на напредъка в образованието по икономика. Проф. Макдоналд е също така и автор на множество научни разработки в областта на икономиката.

Разговаряме с проф. Макдоналд, който ще е един от лекторите на конференцията „Образование и Бизнес“, която се организира за втора поредна година от три водещи икономически медии – Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV и Investor.BG на 11 май 2015 г.

- Проф. Макдоналд, коя е най-важната и ценната връзка между образованието и бизнеса?

Най-очевидната връзка между образователните институции и бизнеса е стойността, добавена от образованието, докато то прави бъдещите служители по-продуктивни.

Инвестициите в човешкия капитал чрез повишаване на образователното равнище и придобиването на умения е традиционният метод, чрез който бъдещите служители стават по-продуктивни в една пазарна система. Засиленото образование, уменията и обучението на свой ред стимулират технологичния напредък, което е от ключово значение за човешкия прогрес. Икономическото бъдеще на света най-вероятно ще зависи от способността на идеите за преодоляване на физическите ограничения на природата. А най-важната предпоставка за генериране на тези идеи е инвестицията, която хората и обществата правят в човешкия капитал.

- Вярно ли е, че придобиването на знания е един от най-печелившите начинания?

Да. В дългосрочен план възвращаемостта на инвестициите в човешкия капитал е традиционно по-добра от повечето други форми на инвестиции в САЩ. Редица изследвания доказват зависимостта на заплатите от колежа, който е завършил служителят. Едно неотдавнашно проучване на клона на Федералния резерв в Сан Франциско посочва:  „Средностатистическият възпитаник на колеж плаща годишна такса за обучение от около 20 хиляди долара и така възстановява разходите за образование до 40-годишната си възраст. След това разликата между приходите продължава с такова темпо, че средностатистическият колежанин печели над 800 000 долара над заплатата на средностатистическия абитуриент до пенсионна възраст".

Разбира се, отделните нива на възвращаемост на разходите за висшето образование варират, например според вида на учебното заведение и колежа, но е налице историческо предимство за инвестициите в образованието.

- Възможно ли е да се определи каква стойност добавя образованието към икономиката на дадена страна?

Мисля, че историята на САЩ е поучителна. През 1870 г. средностатистическият американец е произвеждал реално (коригирани спрямо инфлацията) крайни стоки и услуги за малко над 4000 долара. 140 години по-късно сумата се увеличава до повече от 47 хиляди долара. Следователно е налице почти дванадесеткратно увеличение на продукцията на един зает през този 140-годишен период. 

Макар че би било преувеличено това подобрение в материалните стандарти на живот да се приписва изцяло на печалбата от образователните постижения, няма реален дебат за това колко важен фактор е образованието за реализирането на този ръст.

Например, само 13,5% от лицата на 25 и повече години са завършили гимназия в САЩ през 1910 г. До 2013 г. този дял се е увеличил до 88,2%.

През 1910 г. само 2,7% от американците на 25 и повече години са имали бакалавърска степен или по-висока... 103 години по-късно този дял се е увеличил до 31,7%.

Един различен начин да се осмисли стойността на образованието за обществото е да проследим средните равнища на безработицата според образователното равнище. В САЩ нивото на безработица на лицата, които са на 25 или повече години, които нямат диплома за средно образование, в момента е 8,6%. Сред тези, чиято най-висока степен на образование е висше училище, безработицата достига 5,3%. Равнището на безработица на лицата с бакалавърска степен, или по-висока, е само 2,5%.

Така че подобряването на образованието прави по-малко вероятно служителите да страдат от безработица, като е значително по-вероятно те да участват в икономическия успех на едно общество.

- Какъв е перфектният баланс между теорията и практиката, когато става въпрос за финансовото образование?

Ние никога не трябва да забравяме значението на икономическата и финансовата теория, когато структурираме образователните програми. Тази теория е от централно значение за начина, по който ние оценяваме практическите аспекти на икономическото и финансовото образование. Теорията ни принуждава да прилагаме интелектуалната строгост на забележките, които правим, и ни предизвиква да изчерпим всички възможни обяснения, преди да променим начина, по който мислим за икономическото и финансовото образование.

Практиката на финансовото образование изисква хората да са в състояние да докажат способността да „правят“ икономика и финанси. Например, макар и да е от съществено значение да се разбира теорията за "стойността на парите", практическото приложение на това знание е човек да бъде в състояние да извършва все по-сложните финансови изчисления, които са част от нашето ежедневие.

Светът е такъв, че ние използваме информационните технологии за механично генериране на числени пресмятания - правим това за изчисляване на ипотечни плащания, връщания на облигации, кредитен риск и др., но ние не трябва да забравяме важността на разбирането на теорията за произхода на тези числа, нито да пренебрегваме нуждата от възпроизвеждане на тези числени приложения с помощта на практически финансови инструменти.

Един балансиран подход за финансовото образование изисква учениците да допълват своето разбиране на теорията по редица теми (като риск, корпоративни финанси, портфейлни инвестиции, управление на личните кредити, разбиране на бюджети и т.н.) с възможността да практикуват и прилагат това, което са научили (чрез диверсификация, изчисления на възвращаемост на инвестициите, изчисляване на финансовите разходи, най-добрите методи за управление на парите и т.н.)

- Как се развива във времето финансовата теория?

Мисля, че напредването на финансовата теория ни помогна да получим по-добро разбиране за това как да се управлява финансовият риск. Финансовите инструменти (като например различни форми на суапове) са еволюирали чрез напредъка на финансовото разбиране.

В областта на личните финанси например научаваме как да се структурират програми за насърчаване на хората да спестяват повече. Алгоритмите, вградени в сложни финансови изчисления, са базирани на напредъка в областта на финансовата теория през последните 30 години.

Нашето разбиране за корпоративните финанси еволюира заради напредъка на финансовата теория. Макар че аз не съм историк по финансова теория, все пак виждам как преподаването по финанси се е променило от времето, когато бях студент в началото на 1980 г.

В един момент практическите способности, като ценообразуването на финансовите деривати например, надскочи финансовата теория, привличайки онези, които искаха да станат финансови инженери.

- Реалният бизнес учи ли се от икономическата наука и обратно?

Очевидно икономическата наука влияе на бизнес практиките в невероятна гама от дейности: оптимално ценообразуване, производствени решения, определяне на заплатите, стратегическо поведение, външно финансиране, корпоративната структура .... списъкът може да бъде продължен.

Разбира се, това е двупосочна улица. Начинът на мислене на икономистите за технологиите явно е бил повлиян от иновациите, които се наблюдават в бизнес сектора. Регулаторната политика трябваше да се адаптира към промените на начина, по който компаниите правят бизнес.

Данъчната политика също трябваше да бъде преразгледана, тъй като ние мислим за мобилността на бизнес сектора. В моя университет ние прекарваме много време в проучване на дейността на регионалните предприятия. Това създаде редица възможности за изследвания и ни помогна да изготвим различни програми за студентите. А използването на студентски стажове е един от основните начини, по който се сливат бизнес практиката и икономическата наука.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

0
 
3
 
1
преди 2 години
Няма профилна снимка
Кво каза тоз да...., пестим!? Аз си мислих, че трябва да харчим. Много сме дръпнали от 1870 г., тогава 4000$ са 6 кг злато, а сега 47 000$ - 1кг.

Още от Стратегии
Благосъстоянието на служителите на работното място - все по-важна тема у нас