Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Стратегии

Защо топ мениджърите понякога проспиват трендовете?

Твърде често икономическите лидери изчакват политическите регулации да стегнат силно възела около врата им, за да се задействат...

Защо топ мениджърите понякога проспиват трендовете?

Снимка: архив Ройтерс

„Безалтернативно" бе избрано за дума на 2010 г. в Германия, след като тогавашното правителство на Ангела Меркел нарече няколко свои политически решения с този термин. Тогава журито установи, че думата "обективно означава, че нещо в процеса на вземане на решения няма алтернатива и следователно няма нужда от обсъждане и аргументация". А в такъв случай нямаме нужда от политици, нали?

Може и така да се каже. В икономиката обаче често безалтернативността се появява, преди в действителност да станем свидетели на нужна и важна промяна, пише в свой анализ за Die Welt германският предприемач и консултант Карстен Рат.

Фактът, че промените в климата са реални, бе известен преди още крилата дума "липса на алтернатива" да влезе в публичните дебати. И все пак много компании, чийто бизнес модел по някакъв начин зависи от изкопаемите горива, все още отказват да се променят.

Ето защо коментарът на Бен ван Бюрден, главен изпълнителен директор на Royal Dutch Shell, все още звучи като бомба през 2017 г . „Следващата ми кола ще се задвижва електрически“, каза той пред финансовата информационна агенция Bloomberg. Изобщо: електрификацията на икономиката и електромобилите са добра идея, поне за развитите страни. Ще са необходими повече превозни средства с алтернативни двигатели, за да се постигнат целите от Парижкото споразумение. 

Още по темата

Подобно изявление от ръководителя на най-голямата петролна компания в Европа e все едно папата да обяви, че ще накара католическата църква да прегърне бизнес модела на проституцията.

Само да напомним - Shell, наред с други неща, често попада в заглавията на медиите като един от най-големите грешници по отношение на опазването на околната среда – например с планираното потапяне на нефтената платформа Brent Spar с 5 500 тона токсични нефтени остатъци в Северно море, изтичането на петрол в делтата на река Нигер в Нигерия през 2008 г., а през тази година - с най-тежката катастрофа с цистерни в Пакистан.

Факт е, че сигналът сработи. Задачата на всеки лидер е да вдъхновява своите служители и клиенти, в най-добрия случай - цялата индустрия. Илон Мъск прави това от години. Още не знаем дали коментарът на Ван Бюрден наистина ще доведе до непосредствена промяна на поведението в Shell или най-вече цели подобряване на брандинга. Така или иначе, това извление може да се тълкува и като знак, че дори и петролните гиганти са разбрали, че трябва да се променят. Това би било алармен сигнал за останалата част от икономиката, че преминаването към алтернативни източници на енергии е всъщност безалтернативно - не вдругиден, а всъщност още вчера. В този капан ще започнат отсега нататък да падат всички, които в забързаната дейност забавят тази трансформация.

Въпросът е: защо винаги трябва да се стига дотук? Да действаме тогава, когато ножът опре до кокала? Защо възелът на политическите регулации и общественото мнение трябва да бъде толкова силно стегнат около врата на корпорациите, че те вече да нямат избор? Защо лидерите на икономиката толкова често изостават от социалните тенденции и рядко са начело на промените? От години беше ясно, че бъдещето е в индустриите, свързани с климата и възобновяемите енергийни източници - с милиони работни места и милиарди.

Старите зависимости са все още толкова ефективни, тъй като и те в продължение на дълго време се считаха за безалтернативни.

Издържливост, докато се стигне до липсата на алтернатива, е типична стратегия за мениджмънт във времена на промени. За съжаление, това е и причината, поради която Европа изостава по отношение на бъдещите технологии - особено в автомобилния сектор.

Великобритания и Франция искат да кажат сбогом на двигателите с вътрешно горене през 2040 г. За Индия този срок е... 2030 г. За германската автомобилна индустрия би било прекрасно да поведе тази промяна, вместо да чака, докато германските политици затегнат и този възел около врата ѝ, така че да не остави алтернативи.

А колко добре би било изказване, като това на Ван Бюрден, да бе дошло от страна на Дитер Цетче например – шефът на Daimler. И то най-късно през 2012 г. - годината, в която Tesla стартира серийното производство на Model S, коментира още Карстен Рат.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (2)

0
 
0
 
2
Pyramid до: DarkStar
преди 3 седмици
Да речем така, родните меринджеи основно чакат банан да падне, и после само да копи-пастят, налэ. Ама тя цялата държава така се е сдухала, затова, изобщо не се учудвам.
0
 
0
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
"Защо лидерите на икономиката толкова често изостават от социалните тенденции и рядко са начело на промените? " - не съм сигурен на база на какво проучване е постигнат този тип "извод", но като се огледам на практига - бизнесът е този, който създава иновациите, а държавите следват с регулациите.

Докато не бяха създадени соларните панели, държавите не можеха да преминат към стимули за ВЕИ енергия например.

Още от Стратегии
ВУЗФ - в топ 5 на най-добрите университети с профил икономика в страната