Иран разработва план, с който да заобиколи американските санкции

Приоритет на Иран в оптимизирането на петролния износ на страната, въпреки наложените от САЩ санкции, е да засили темповете на развитие, първо на многобройните петролни полета в Западна Карун, и след това да стимулира добива от находищата, които споделя с Ирак. Трети приоритет е да се гарантира, че страната ще изгради алтернативни маршрути за износ на петрол, които да не преминават през особено чувствителния в политически аспект Ормузки проток, пише бившият Forex трейдър Саймън Уоткинс за Oilprice.

През миналата седмица се видя, че Иран действа и по трите направления.

При първото Техеран инсталира нови съоръжения при петролното находище в Северен Яран, включително ново сондажно помпено оборудване и други свързани инсталации. Въпреки че понастоящем находищата от Северен и Южен Яран се разработват без съдействието на големите чуждестранни петролни компании, по-специално през последните няколко месеца се наблюдава не само инсталирането на нова техника и оборудване за подобряване на петролните потоци, но и появата на шест нови кладенеца, които влязоха в експлоатация. 

„Това би създало един интегриран процес на разработване в Южен и Северен Яран, който може да осигури запаси на петрол от поне 2 млрд. барела, вероятно и повече”, споделя високопоставен представител на петролната индустрия, който работи в тясно сътрудничество с министерството на петрола на Иран.

Южен Яран, според директора на Petroleum Engineering and Development Company (PEDEC) Хомаюн Каземеини, регистрира увеличение на производството от малко над 10 000 барела на ден до текуща средна стойност от около 15 000 барела на ден.

Първоначалният план за Южен Яран включва пробиване на 30 сондажни кладенеца, което да позволи възстановяването на добива до 60 000 барела на ден при темпо на възстановяване от 13,5%. Въпреки това, при наскоро представените сондажни данни от Каземеини, е възможно изследваният слой в Южен Яран да няма необходимия производствен капацитет, така че целта е намалена до 25 000 барела на ден, като 21,000 барела дневно се очакват от слоя „Сарвак“ и 4000 барела от слоя „Гадван“.

В началото на тази година обаче целта беше повишена до 30 000 барела на ден, тъй като се очаква по-сериозен добив от слоя „Сарвак“, посочва ирански източник пред Oilprice.

„Възможно е да се изкара двойно на това количество или дори повече, ако е замесена голяма чуждестранна петролна компания и това е идея, която се обсъжда с Китай, като част от цялостна сделка, която включва другите находища на Западен Карун в Ядаваран и новото находище в Абадан, които ще бъдат добавени към дейностите в Северен Азадаган“, добавя източникът.

Със сигурност изглежда, че мястото има по-голям потенциал, тъй като в момента Ирак възстановяват около 200 000 барела на ден от своята страна на полето в Южен Яран.

Тези планове, които постепенно се изпълняват, са от ключово значение за цялостната стратегия за увеличаване на темпото на възстановяване от полетата на Западен Карун от сегашните 5%.

„При всяко увеличение с един процент, данните за възстановяемите резерви ще нарастват с 670 млн. барела, или с около 34 милиарда долара от приходи от продажба на петрол дори при цена от 50 долара за барел“, подчертава източникът.

За петролното находище Азар, разположено в Мехран, на границата с Ирак, според главният изпълнителен директор на PEDEC Турай Дегани, разработването на първата му фаза ще приключи към март 2020 г., произвеждайки поне 65 000 барела на ден суров петрол. Дегани добавя, че около 18 кладенци са почти готови за стартиране на сондажни дейности.

Решителността на Иран да оптимизира производството си от тази област, която споделя с Ирак, беше подсилена от нови изследвания, които доведоха до рязко ревизиране на петролните запаси от около 2,5 млрд. барела до поне 4 млрд. барела.

След като зоната на полето Азар е изчистена от остатъчни мини от войната между Иран и Ирак през 1980-1988 г., остава да се пробият кладенци, за които са необходими поне 500 дни. 

От друга страна времето за сондажните дейности сега е понижено наполовина чрез използването на киселинна стимулация на кладенците и хоризонтално и насочено сондиране, заедно с други технологии и процеси, до които Иран получи достъп след подписването на Иранското ядрено споразумение.

Досега в Азар са пробити 13 кладенци и работят четири сондажа. Планът обаче е да се увеличи тази продукция до 60 000 барела на ден през следващите няколко месеца.

Третата част от плана, която е пренебрегвана от мнозина, ще увеличи продукцията до поне 100 000 барела на ден, въпреки че това ще изисква участието на международна петролна компания.

Съвместно с планираните увеличения на производството, Иран продължава напред с плановете да пусне в експлоатация петролния износен терминал в Бандар-е-Яск в Оманско море до края на 2021 г. Това ще позволи на ислямската република да изнася петрол за първи път през залива на Оман като алтернатива на терминала на остров Карг, което налага танкерите да преминават през стратегически важния и силно политически чувствителен Ормузки проток.

Този коридор представлява най-важният петролен маршрут в света - и ключовият транзитен път от Арабския залив до Индийския океан и Далечния Изток – откъдето минават приблизително 35% от всички морски петролни доставки и около една трета от световните доставки на втечнен природен газ. Освен това около 90% от целия петролен износ в момента се изпраща през остров Карг (останалата част от доставките преминават през терминалите в Лаван и Сири.

Още преди новите санкции на САЩ да бъдат наложени в края на миналата година, терминалът в Карг не беше особено предпочитан за използване от танкерите, тъй като тясното пространство на Ормузкия проток ги забавя. С въвеждането на новите американски санкции заплахата от военни действия при евентуално затваряне на протока отново се повиши.

Според плановете, повторени през миналата седмица от иранския министър на петрола на Биджан Зангане, проектиран петролопровод на стойност 1,8 млрд. долара ще свърже югозападната част на Иран с неговата южна.

Освен това в град Яск се очаква да бъдат изградени 20 резервоара за съхранение на петрол, с първоначален капацитет от по 500 000 барела. Като цяло намерението е съоръжението в Яск да има капацитет за съхранение до 30 милиона барела и да изнася един милион барела на ден суров петрол.

Това превръща дестинацията в изключително удобно място за Китай по отношение на петролните доставки, заключва иранският източник.