IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Три причини ОПЕК да не намали скоро производството си

Венецуела иска да върне предишната система от производствени квоти, но успехът ѝ е малко вероятен

08:00 | 14.10.15 г.
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

В средата на 20-ти век Венецуела бе пионер в международната петролна индустрия. През 1948 г. тя бе първата страна, която спечели договор за концесия, разделяйки печалбата наполовина с американска петролна компания, припомня Investing. През 1959 г. Венецуела пое инициативата, като се протегна към другата част на света, за да потърси солидарност със страните производителки на петрол от Близкия изток. Първото ръкостискане между Хуан Алфонсо Перез от Венецуела и Абдулла Тарики от Саудитска Арабия бързо доведе до създаването на Организацията на страните износителки на петрол, или ОПЕК.

Въпреки фундаменталната си роля в създаването на петролния картел, което доведе до невероятни богатства и успех на страните, произвеждащи петрол през 70-те години, Венецуела се оказа изолирана при взимането на последните решения на организацията и никак не е доволна от това. Основно държавната икономика на Венецуела разчита на петролната индустрия. През последната година, със срива на цените на петрола, икономиката на Венецуела бе сериозно ударена. Страни от ОПЕК като Нигерия, Ангола, Алжир и Еквадор изпитват подобни затруднения, за разлика от Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и Катар, разполагащи с огромни парични резерви и сравнително малки населения.

Но от всички страни членки на ОПЕК извън Персийския залив само Венецуела има политическия, историческия и производствения капацитет поне да опита да промени политиката на ОПЕК.

Бившият петролен министър на Венецуела и настоящ постоянен представител в ООН Рафаел Рамирез наскоро обяви, че Венецуела възнамерява да представи проект на срещата на техническите съветници на ОПЕК, насрочена за 21 октомври, който има за цел да върне предишната система от производствени квоти на ОПЕК чрез внимателно планиран график за постепенно нарастващи ограничения на производството. Проектът предвижда повторно установяване на долна ценова граница, първо от 70 долара за барел, а по-късно от 100 долара за барел.

Рамирез лобира срещата на ОПЕК да се проведе в Каракас и явно се надява, че на собствен терен ще може да се възползва и да наложи натиск върху страните от Персийския залив, за да се съгласят производството да се намали. Дали стратегията на Рамирез има някакъв шанс за успех? Краткият отговор е не.

Първо, Саудитска Арабия, Кувейт, емирствата и Катар никога няма да предприемат действия за промяна на петролната пазарна политика само за да помогнат на затруднените икономики на не толкова заможните страни членки на ОПЕК. Това са страни, които първо действат в името на собствения си интерес и собственото си самосъхранение почти във всеки аспект на външната, военната и икономическата политика. Лидерите им никога не биха застрашили дългосрочната си петролна стратегия, просто защото друга страна членка в картела е изпаднала в трудни времена.

Второ, съкращаването на производството на ОПЕК не означава, че това задължително ще доведе до исканите от Венецуела резултати, тъй като е възможно Русия и други страни производителки, нечленки на ОПЕК, да продължат да произвеждат толкова петрол, колкото могат да продадат. Освен ако поне Русия и Мексико не се съгласят да участват в плана за намаляване на добива на ОПЕК, няма гаранции, че ценовата долна граница може да бъда поддържана. Саудитска Арабия подсказа за желанието си да обсъди споразумение със страни производителки на петрол извън ОПЕК. Въпреки това дори ако Мексико и Русия се съгласят да участват, страни като Канада и САЩ, със свободните си пазари и частни енергийни компании, никога не биха се присъединили.

Трето, промяната на политиката от миналата година, създадена от Саудитска Арабия и останалите петролни монархии, е успешна от тяхна гледна точка. Търсенето се е повишило, саудитците продават повече суров петрол откогато и да е било и подкрепят новата си рафинираща индустрия. Малки декапитализирани фракинг компании разпродават активите си, а в някои случаи – се предават. Саудитците продължават с пробива си на азиатските петролни пазари и азиатската рафинираща индустрия. Те вярват, че с времето петролният пазар ще постигне баланс. Това време обаче все още не е дошло.

Венецуела знае, че шансовете ѝ за успех са малки, затова защо изобщо се опитва? Вероятно става въпрос просто за политика. Лидерите на страната искат да покажат на гражданите си, че могат да се противопоставят на Саудитска Арабия, дори ако резултатите са неуспешни. Нещо повече, те винаги могат да спечелят от укрепването на позицията си в рамките на коалицията от по-малки и по-слаби страни членки на ОПЕК.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 01:21 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още