Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Суровини

Защо мечките ще спечелят войната на петролните цени?

Анализаторите на Morgan Stanley сравняват шистовата индустрия с производството на алуминий

Защо мечките ще спечелят войната на петролните цени?

Снимка: Ройтерс

Цените на петрола преживяха своеобразно рали до последната седмица, но дългосрочният тренд изглежда песимистичен. „Дефлационните сили набират скорост“, пишат анализатори от Morgan Stanley в своя нов доклад.

Най-скорошният скок на цените в средата на май стана факт до голяма степен заради геополитическия риск и прекъсванията при доставките. Нарастващото напрежение в Близкия изток и прекъсванията на доставките на места като Венецуела и Иран няма да изчезнат скоро, пише Ник Кънингам за Oilprice.

Тези геополитически фактори ще поддържат високи цените на петрола през следващите няколко тримесечия.

В основата обаче съществуват няколко променливи, които биха могли да окажат дефлационен натиск върху пазара на петрол. Според Morgan Stanley добивът на американски шистов петрол забавя своя растеж, „но с 200 (млрд.) барела ресурс и с праг на рентабилност в диапазон от 40-45 долара за барел при 200 млрд. барела на ден съществува все по-надежден сценарий, според който производството на шистов петрол ще продължи да нараства с над 1 млн. барела дневно всяка година до 2025 г.“.

Освен това производителите на петрол вече се насочват към различни дигитални технологии, роботика и автоматизация, с които могат да контролират по-добре своите разходи. Това е добре за отделните петролни компании, твърди инвестиционната банка, но в крайна сметка поставя капак на петролните цени. 

Още по темата

Morgan Stanley прави паралели с пазарите на мед и алуминий. В миналото петролът се търгуваше подобно на медта, тъй като при всеки следващ проект производството ставаше все по-скъпо. Оскъдността означаваше по-високи цени и тенденция компаниите да се впускат към все по-рискови предели. От друга страна, шистовата индустрия е по-скоро като алуминия – самият ресурс е изобилен, така че разходите се определят повече от индустриалния процес, който се явява след добива. В резултат на това, както и на факта, че технологиите напредват, разходите се понижават.

Поради нарастващата роля на шистовия петрол на глобалния пазар цялата петролна търговия може да срещне тенденциите, характерни за алуминия. Според Morgan Stanley това значи, че в средносрочен план ще станем свидетели на обособяване на горна ценова граница.

Това може да принуди Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, известни с общото название ОПЕК+, да продължат с ограниченията с добива.

Ценовото понижение означава, че инвестициите извън Северна Америка могат да намалеят. Това е лоша новина за компании, които работят извън САЩ и Канада, а също така и за онези дружества, които обслужват петролните находища.

Освен това, докато други държави се опитват да се конкурират за капитала със Северна Америка, данъчните ставки върху енергийната индустрия могат да се понижат, твърди Morgan Stanley, което ще доведе до допълнително засилване на дефлацията.

Според доклад на Post Carbon интензитетът на сондажната дейност и бързият растеж на производството допринасят само за скоростта на добива, но не и за увеличаването на доставките.

От страна на търсенето също има дефлационни сили. По-слабото търсене би могло също така да ограничи цените на петрола. Morgan Stanley отбелязва, че търсенето е нараснало с около 1,3 млн. барела на ден за последните няколко години, но този процент на потребление може да падне до 0,8 млн. барела до средата на следващото десетилетие. Това също е предмет на много дебати - някои смятат, че търсенето се забавя, докато голям брой други анализатори смятат, че ръстът в търсенето запазва своя импулс през следващите две десетилетия.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (15)

   1| 2    
1
 
2
 
15
data до: otgorata
преди 1 месец
първото изречение и спирам да чета - щом за теб има знак за равенство между рентабилност и себестойност значи голяма каша ти е в главата . Айде лека
2
 
2
 
14
преди 1 месец
mining prices
Extractive prices
3
 
6
 
13
otgorata до: data
преди 1 месец
специалист. Себестойност имаше при соца. Сега има рентабилност, сиреч доходност. А тя зависи - при еднакви продажни цени, от производствената цена. Но много трудно и дълго да ти се обяснява, тъпчо.
Чети и се просвещавай:
- Суровият нефт от марка Urals ще струва в периода 2021-2025 години около 55,2 долара за барел, в периода 2026-2030 г.г. - 52,2 долара за барел, а в периода 2031-2035 г.г.- 54,9 за барел. "Най-големите производители на суров нефт в света – Русия и държавите от Близкия изток, имат висока рентабилност на своето производство заради относително ниските им нива на добивни цени, които се движат в пределите на 10-30 долара за барел", се казва в доклада.
В същото време производството на шистов петрол в САЩ е рентабилно при доста по-високи равнища на добивните цени - около 35-50 долара за барел. Не бива да се забравят и още по-нерентабилните източници на нефт като дълбоководните шелфови месторождения в Мексиканския залив или производството на суров петрол от битуминозните пясъци на Канада, където, въпреки че в последно време се наблюдава значително снижение на производствените разходи, те си остават много високи - до нива от 50-60 долара за барел.
Към момента на написване на този материал, лекият суров петрол (САЩ) ценово бе паднал до 52.16 долара за барел, а сортът "Брент" - до 60.89 долара за барел. Тези нива много близки до добивните цени в САЩ и все още много далече от добивните цени в Близкия изток и в Русия. Така че съществуват ясно определени горни и долни граници, в които всяко находище на суров нефт може да се експлоатира ефективно. А това позволява и в бъдеще сериозни политически игри с цената на черното злато.
0
 
4
 
12
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Оправете си статията.Хайде преводача пак да преведе това изречение!

but with 200 [billion] barrels of resource with breakevens in the $40-45/bbl range, there is an increasingly credible scenario that shale could grow >1 mb/d per year out to 2025.”

https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Why-Bears-Will-Win-The-Oil-Price-War.html
4
 
9
 
11
data до: otgorata
преди 1 месец
То кво да ми "облясняваш" като не си в час - от дългосрочните продажни цени зависят инвестициите , а от себестойността ( или т.н. добивни цени въпреки че не се сещам за подобен термин ) зависи текущата рентабилност .
И себестойността е най малкото постоянна величина в предвид , че върху нея влияят безброй фактори като цената на труда , цената на енергията , данъчната политика , инфлацията , лихвите и т.н.
Ама ти не вдяваш от тия неща , умнико

Още от Суровини
Това ли е следващото тайно оръжие на големите петролни компании?