Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Свят

Молдова страда от икономическите последици от войната в Украйна

Докато се бори с вътрешни кризи, правителството в Кишинев гледа с нарастваща тревога към случващото се в своя по-голям съсед

Молдова страда от икономическите последици от войната в Украйна

Снимка: Bloomberg L.P.

Руската инвазия в Украйна предизвика прилив на заеми, които да помогнат на съседна Молдова да понесе икономическия удар от войната. Нещата са толкова мрачни, че Международният валутен фонд (МВФ) сега призовава останалите страни да подкрепят финансово Кишинев, пише Bloomberg.

Конфликтът увеличава натиска върху бившата съветска държава, точно когато тя засилва действията си срещу корупцията и други структурни проблеми, измъчващи я от десетилетия.

Молдова по някакъв начин все още е заклещена между два свята. Тя се надява да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), но все още е свързана с Москва чрез енергията. Напрежението също нараства в проруската сепаратистка територия на Приднестровието, което поражда опасения, че Молдова може да бъде въвлечена в по-широк конфликт.

Войната в Украйна потенциално може да подтикне Молдова да направи решителен скок, като скъса с миналото. Правителството ускори кандидатурата си за присъединяване към ЕС и от февруари има техническата възможност да премине от руски към европейски мрежи за пренос на електричество и газ.

И все пак с годишна инфлация от 22%, икономическият растеж на страната се срива от 14-процентния скок през 2021 г. до прогнозираните 0,3% през тази година, като конфликтът в Украйна може допълнително да дестабилизира страната с население от 2,6 млн. души.

Рискът, според Роджърс Чавани, постоянен представител на МВФ в Молдова, е, че толкова много пари са взети назаем, за да се спаси страната от външни сътресения, че нищо не е оставено за вътрешни реформи.

„В кой момент те ще могат да се съсредоточат върху собствения си дневен ред?“, пита Чавани, притеснен, че тъй като институции като МВФ могат да отпускат само заеми, натрупващият се дълг ще погълне бъдещите приходи, които е трябвало да бъдат изразходвани за развитие. „Проблемът е, че те могат да бъдат претоварени“, предупреждава той, говорейки от офиса си в Кишинев.

Преди войната МВФ прогнозира, че съотношението на държавния дълг към БВП на Молдова ще достигне 40% през 2022 г. от 27,9% през 2019 г. Фондът оценява всичко над 45% като неустойчиво за Молдова, според Чавани.

Само МВФ обеща около 815 млн. долара бюджетна подкрепа от декември (части от сумата чакат окончателно одобрение), тъй като се опитва да запълни прогнозния дефицит от 1,7 млрд. долара - около 14% от БВП на страната - като голяма част от това се дължи на последиците от войната в Украйна.

Друг пакет от 300 млн. долара за Молдова за закупуване на природен газ очаква одобрение от борда на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Още през 2018 г. ЕС спря помощта за Молдова, изтощена от привидно вечна въртележка от нарушени обещания за реформи и зрелищни скандали с пране на пари.

Година по-късно правителство, водено от министър-председателя - сега президент - Мая Санду, дойде на власт, обещавайки да подобри управлението, да почисти държавните предприятия, които смучат от приходите, и да преразгледа хронично политизираната съдебна система. Тези усилия бяха възпрепятствани от нейното временно отстраняване, последвано от появата на Covid-19, покачващите се цени на природния газ, а сега и от разходите за войната в Украйна, включително необходимостта от подкрепа на 450 000 бежанци, 95 000 от които решиха да останат в Молдова.

Друг аспект от войната е спадът в паричните преводи на молдовци, които работят в Русия, Украйна и Беларус. През 2020 г. делът на тези преводи от БВП на страната надхвърля 10%, или около 1,5 млрд. долара. Сега, този дял може да изчезне. Същото важи и за търговията между Молдова, от една страна, и Беларус, Украйна и Русия от друга.

Добрата новина, според Георги Шагидзе, главен изпълнителен директор на Moldova-Agroindbank SA, е, че банковият сектор – изпаднал в колапс през 2015 г. – е по-силен, централната банка има адекватни резерви и потребителите не са натоварени със свръхливъридж. „Тези числа не са страшни“, признава той.

„Страшното е какво се случва с депозитите и входящите инвестиции, както и с изходящите потоци в резултат на конфликта“, изтъква Шагидзе. Стотици хиляди молдовци имат румънски паспорти и могат да пренесат парите си през границата до членката на ЕС, ако се чувстват несигурни в Кишинев.

MAIB е най-голямата банка в страната.

Потенциално най-слабото място на икономиката на Молдова е дългогодишната ѝ енергийна зависимост от руската „Газпром“ и Приднестровието, където плановиците от съветската епоха концентрират по-голямата част от индустрията на републиката, включително газовата енергетика.

Доскоро Молдова нямаше алтернатива. Газов интерконектор с Румъния беше открит през октомври и докато Молдова използваше това, за да закупи малко газ на европейския спот пазар, цената беше 10 пъти по-висока от тази, която Кишинев плаща на „Газпром“ по време на пандемията, според държавния секретар за инфраструктура и регионално развитие Константин Боросан. Молдова подписа петгодишен договор за доставка на газ с „Газпром“ през октомври.

В същото време, с добавянето на бежанци към населението потреблението нараства. А газът, закупен от Русия по договор, остава много по-евтин, отколкото този на европейския спот пазар.

Молдова също има синхронизирана връзка с електрическата мрежа на Украйна. Все пак Боросан казва, че току-що е удължил изтекъл договор с енергийната компания на Приднестровието за един месец, защото цената му е наполовина по-ниска от предложената от Украйна.

„Да, има солидарност“ с Украйна, посочва той, но „как да обясним на нашите хора, че купуваме по-скъпа енергия. Кой има полза?", пита Боросан.

Анджела Сакс, ръководител на мисията на ЕБВР в Молдова, вижда пропусната възможност. „Те се сблъскват с последователни кризи, свързани с пандемията и енергията“, изтъква Сакс, като същевременно похвали реформаторския заряд на правителството.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Свят
ООН: Светът се движи назад в елиминирането на глада и недохранването