Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Свят

По-важното от миналата седмица

Напрежението между Русия и Запада продължава да расте, натискът над Джонсън също се увеличава, а България интензивира отношенията със Северна Македония

По-важното от миналата седмица

Блинкен и Лавров (вдясно) в Женева. Снимка: EPA/MARTIAL TREZZINI

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Конфликтът между Запада и Русия засегна конкретно и България, след като в петък официално страната и Румъния станаха единствените засега конкретно споменати държави, от които Москва поиска изтегляне на НАТО. В комюнике в петък руският външен министър Сергей Лавров заяви, че руските предложения за уреждане на сигурността в Европа са „за изтегляне за чуждестранните войски, оборудване и оръжия, както и за други стъпки, целящи възстановяването на конфигурацията от 1997 г. на тези страни, които не бяха членки на НАТО по онова време и които включват България и Румъния“.

„НАТО няма да се откаже от способността си да се защитаваме и отбраняваме взаимно, включително с присъствието на войски в източната част на алианса“, заяви говорителката на НАТО Оана Лунджеску в комюнике в реакция на изявлението на руския външен министър Сергей Лавров. Лунджеску заяви, че военният блок не може да приеме руските искания, защото те се основават на „идеята за сфери на влияние в Европа“ и „ще създадат първа и втора класа страни членки на НАТО“.

В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, премиерът Кирил Петков посочи, че „призоваваме Руската федерация да остане ангажирана в конструктивния диалог за деескалация на напрежението и да работи за по-сигурна Европа, основаваща се на върховенството на правото и стриктно прилагане на международните договори“.

По-късно в петък премиерът Кирил Петков съобщи в рамките на парламентарния контрол, че още няма решение за разполагане на нови сили на алианса у нас. Петков заяви това в отговор на въпрос на ГЕРБ относно информацията за планирано изпращане на испански изтребители в България, с които да се охранява въздушното пространство на Черноморския регион: „Тези решения се взимат от Министерски съвет. Това е по Конституция и в този момент още нямаме такова решение на Министерски съвет, но в момента, щом го имаме, веднага ще ви уведомя", заяви премиерът.

В късния следобед позиция по темата изрази и президентът Румен Радев. "Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника. Суверенното решение за подобно постоянно присъствие или временно разгръщане принадлежи на България, в съответствие със съюзните ни ангажименти. Страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било", се казва в позиция на държавния глава, изпратена до медиите.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова официално започнаха втория си мандат.

Междувременно военният министър Стефан Янев потвърди, че Испания и Нидерландия ще изпратят изтребители в България, като те ще са за охрана на българското небе. "Такъв тип учения и тренировки е имало и в миналото", уточни министърът.

А началото на седмицата бе маркирано от друга очаквана с нетърпение развръзка – премиерът Кирил Петков посети Македония и се срещна с македонския си колега Димитър Ковачевски. Въздушната линия София - Скопие ще бъде готова и работеща след 60 дни, а България се съгласява да използва и краткото име "Северна Македония" без "Република" отпред, стана ясно след срещата.

През седмицата на два пъти бяха поставяни антирекорди по брой новозаразени с коронавирус. На 18 януари, вторник, бяха отчетени 10 000 положителни теста, а на следващия ден - в сряда, броят им скочи на над 11 100. Всеки десети пациент в болница се е нуждаел от интензивни грижи.

На този фон много общини вече затегнаха мерките. В София се въвежда вечерен час за заведенията - до 22 часа,  а от четвъртък се намалява наполовина  капацитетът на игрални зали, заведения, хотели, театри и кина. А бизнесът отново се готви за бойкот.

Председателят на антикорупционната комисия КПКОНПИ Сотир Цацаров официално внесе оставката си в парламента, както обяви в края на предишната седмица. Цацаров е поискал да бъде освободен от поста, считано от 1 март, а междувременно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет го възстанови на длъжност прокурор от Върховната касационна прокуратура, където мястото му се пази. Преди седмица пък от ДАНС отнеха допуска му класифицирана информация с гриф "строго секретно", но това няма да попречи на прокурорската кариера на Цацаров, доколкото магистратите имат друг вид допуск по закон само до тайните, свързани с делата.

Уникредит Булбанк“ понижи прогнозата си за ръста на икономиката до 3,6% през 2022 г. Това е ревизия с 0,3 процентни пункта надолу спрямо есенната прогноза на банката, става ясно от последния макроикономически доклад на институцията. Причините за ревизията са по-висока от първоначално очакваната инфлация и по-продължително възстановяване на веригите на доставки. От банката прогнозират средногодишната инфлация да нарасне до 6% на годишна база през 2022 г., преди отново да спадне наполовина през 2023 г.

В предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов коментира темата, като заяви, че според него през последните 30 години България води политика, „доминирана от мантрите на вашингтонския консенсус“. „През този период имаме едва няколко години, в които икономиката е достигала пълна заетост", посочи той и напомни, че приоритет на държавата беше поддържането на нисък дефицит и нисък публичен дълг. Икономистът съветва държавата да поема по-големи рискове що се отнася до темповете, с които да нарастват бюджетният дефицит и публичният дълг. Икономистът обясни, че ще бъде особено важно темповете, с които нараства минималната работна заплата, да бъдат по-бързи от темповете, с които се увеличават минималните работни заплати в повечето страни, към които българските мигранти се насочват – Германия, Гърция, Испания, Великобритания. „Можем да си позволим такава политика, защото сме далеч от момент, в който да започнат да се формират опасни дефицити в бюджета и опасни дефицити по текущата сметка“, аргументира се Павлов.

ЕС и еврозоната

На последното заседание на Европейската централна банка по въпросите на лихвените проценти през декември имаше противоречия относно оценката на перспективите за инфлацията. Това стана ясно от протокола от заседанието, публикуван през миналата седмица. Според протокола основната тема на дискусията е била дали инфлацията може да се задържи по-дълго от очакваното, което според някои членове на Съвета не е изключено. Затова според тях ЕЦБ е трябвало да подчертае готовността си да адаптира всички налични инструменти, ако е необходимо. На последното си заседание през декември ЕЦБ реши да прекрати пандемичната си програма за закупуване на ценни книжа PEPP.

Сред държавите от ЕС се формира съпротива срещу бързото прилагане на минималното данъчно облагане на големите корпорации, за което бе взето решение на равнище ОИСР. По време на първия дебат по проектозакона, представен от ЕК през декември, Естония, Унгария и Малта, наред с други страни, изразиха загриженост. Те критикуват факта, че ще бъдат включени повече компании, отколкото беше договорено първоначално. Освен това те настояват за връзка с промените в цифровото данъчно облагане, които също бяха договорени на световно равнище. Френското председателство на Съвета на ЕС се стреми да постигне споразумение между държавите от ЕС до март.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че в началото на февруари ще представи своя законодателен проект за насърчаване на производството на чипове в Европа. Целта на „Европейския закон за чиповете" е до 2030 г. една пета от световното производство на микрочипове да бъде в Европа. Това би означавало удвояване на днешното производство. Според Фон дер Лайен континентът вече не може да си позволи да бъде зависим от производители извън Европа.

Парламентът на ЕС изложи позицията си за по-строго регулиране на големите цифрови корпорации. Предисторията е проектът на ЕК за нов Закон за цифровите услуги на ЕС (DSA). Наред с други неща законът предвижда нови разпоредби срещу незаконните продукти, услуги и съдържание в интернет.

Google обжалва пред Съда на Европейския съюз съдебния спор относно антитръстовата глоба на ЕС в размер на 2,4 млрд. евро. ЕК наложи глобата на американската компания, тъй като тя е поставила собствената си услуга за сравняване на цени на първо място в резултатите от търсенето и същевременно е понижила рейтинга на конкурентни продукти. По този начин компанията е злоупотребила с господстващото си положение и е нарушила антитръстовото законодателство на ЕС. През ноември Общият съд на ЕС потвърди наказанието за Google.

Оцеляването на британския премиер Борис Джонсън става все по-трудно с разрастването на скандала Partygate. Приятелски огън дойде от бившия министър за Brexit - Дейвид Дейвис, досегашен съратник на Джонсън, който също поиска оставката му.

Новият германски министър Кристиан Линднер (Социалдемократическата партия на Германия) за първи път присъства на среща на финансовите министри на ЕС. Линднер посочи, че е отворен за реформи на европейската фискална рамка, стига те да не изискват изменение на европейските договори. Европейската комисия иска да представи предложения за реформа до лятото. Те трябва да влязат в сила до началото на 2023 г.

Според доклад на Frankfurter Allgemeine Zeitung Рейнланд-Пфалц ще се превърне от провинция получател в провинция донор в системата за фискално изравняване. Основната причина за това е финансовият отчет на BioNTech. Само през първите три тримесечия на миналата година базираният в Майнц производител на ваксини е реализирал печалба в размер на над 7 млрд. евро, като търговските данъци са постъпили в хазната на провинция Райнланд-Пфалц. През 2020 г. Рейнланд-Пфалц все още бе получила 334 млн. евро от схемата за фискално изравняване; към края на ноември 2021 г. в сметката на донора вече има 155 млн. евро.

Доходността върху десетгодишните федерални облигации се повиши за кратко на положителна територия тази седмица за първи път от почти три години. Това е важно, тъй като десетгодишните бундове се считат за референтен показател за развитието на дългосрочните лихвени проценти на капиталовия пазар - не само в Германия, но и в цялата еврозона. Доходността по облигациите на други държави от еврозоната се измерва спрямо бундовете, както и доходността на корпоративните облигации. Десетгодишните бундове са и решаващ ориентир за лихвите по ипотечните кредити. 

Инвеститорите нямат претенции за обезщетение срещу органа за финансов надзор в Германия Bafin във връзка със скандала с Wirecard. Районният съд във Франкфурт отхвърля съответните искове на бивши акционери на Wirecard. Причината за това е, че Bafin изпълнява задълженията си изключително в обществен интерес, а не в интерес на отделните инвеститори. Следователно всяко нарушение на служебните задължения от страна на надзорните органи не може да доведе до задължение за изплащане на обезщетение на потърпевш инвеститор.

Германия е готова да обсъди спирането на газопровода „Северен поток 2", ако Русия нападне Украйна, заяви канцлерът Олаф Шолц. „Ясно е, че ще има висока цена и че всичко това ще трябва да бъде дискутирано, ако има военна интервенция срещу Украйна. Очакваме Москва да деескалира ситуацията, като това може да включва намаляване на броя на войниците на украинската граница“, каза Шолц. И допълни, че Берлин е готов да за диалог с Кремъл по теми, свързани със сигурността в Европа. Според "Фокус" смяната на тона на Олаф Шолц е ясен индикатор, че Германия ще опита да намали зависимостта си от руския природен газ. Това е послание, което ще бъде разбрано само от един човек - руския президент Владимир Путин. Русия доставя повече от половината природен газ, потребяван в Германия. Но очакванията са, че страната може да си достави по-големи количества от други страни - германският канцлер се срещна в началото на мандата си с представители на възможни нови доставчици на газ. И може би вече има някое обещание, пише "Фокус".

Северна Америка

Съединените щати и Русия са на прага на остър конфликт. Американският президент Джо Байдън мисли, че Русия ще нахлуе в Украйна. Той предупреди, че в такъв случай Москва ще плати „скъпа цена“ в човешки жертви и икономически санкции. Според Русия обвиненията прикриват готвени от Запада военни провокации и искат гаранции за сигурността.

Според различни съобщения в медиите правителството на САЩ е проучило с енергийните компании плановете за извънредна ситуации по отношение на доставките на газ за Европа. Предисторията е конфликтът в Украйна. Били са обсъдени възможности за разширяване на капацитета за доставка и отлагане на ремонтни дейности, ако Русия намали доставките на газ за ЕС. Дружествата обаче обясниха, че загубата на големи количества от Русия трудно би могла да бъде компенсирана с оглед на ограничените доставки на газ в световен мащаб. Междувременно срещата между руския външен министър Сергей Лавров и американския му колега Антъни Блинкен приключи без конкретни резултати.

Федералният резерв на САЩ започна публична консултация относно евентуалното въвеждане на цифров долар. Тя ще продължи до 20 май. В паралелно публикувана позиция Фед изброява възможните предимства и недостатъци. Наред с другото, с електронния долар плащанията могат да се извършват по-бързо и по-сигурно, отколкото понастоящем при частните доставчици на услуги. От друга страна, съществуват и опасности за финансовата стабилност и защитата на данните.

Азия

По официални данни брутният вътрешен продукт на Китай е нараснал с 8,1% през 2021 г. в сравнение с предходната година. През последното тримесечие обаче растежът значително отслабна. Китайската централна банка реагира, като намали два основни лихвени процента. Лихвеният процент за едногодишни операции по рефинансиране с банки и лихвеният процент за едноседмични операции с ценни книжа бяха понижени с по 0,1 процентни пункта. Ще бъде осигурена и допълнителна ликвидност за финансовата система.

За първи път от седем години насам централната банка на Япония коригира оценката си за развитието на инфлацията. В последната икономическа прогноза се посочва, че „рисковете за цените като цяло са балансирани". Преди това централната банка винаги е наблягала на рисковете от дефлация. Данните, публикувани в петък, показаха, че инфлацията в Япония все още е далеч от целите на банката. Потребителските цени, извън тези на пресните храни, са нараснали с 0,5% на годишна база през декември миналата година, като поевтинелите домашни уреди и слабият ръст в цените на хотелиерските услуги са надхвърлили ефекта от поскъпналата енергия, смятат от министерството на вътрешните работи. Очакванията на икономистите бяха за ръст от 0,6%.

Развиващи се пазари

Турската централна банка остави паричната си политика непроменена. Основният лихвен процент остава на ниво от 14%. През последните месеци Централната банка на Турция неколкократно облекчи паричната си политика по настояване на турския президент Реджеп Тайип Ердоган въпреки високата инфлация и валутната криза.В прессъобщението се посочва, че новите варианти на коронавируса и растящото геополитическо напрежение поддържат риска за световната икономическа активност и увеличават несигурността.

Централната банка обяви и сключването на още една суапова сделка. С Централната банка на Обединените арабски емирства е била сключена сделка за обмен на валута за срок от три години в размер на около 5 млрд. щатски долара. Турция има подобни споразумения и с Китай, Южна Корея и Катар, а друго споразумение с Азербайджан все още е в процес на договаряне.

Руската централна банка настоява за забрана на използването и добива на криптовалути. Според нея те представляват заплаха за финансовата стабилност, благосъстоянието на гражданите и паричния суверенитет. Русия се счита за третия по големина играч в т.нар. „крипто минно дело“ след САЩ и Казахстан. Преди няколко месеца Китай вече беше забранил добива на криптовалути.

Пуерто Рико се споразумя с кредиторите си за намаляване на дълга. Планът за корекции предвижда намаляване на дълга на свободно присъединилата се държава към САЩ с около 80 %. Това ще спести на Пуерто Рико 50 млрд. долара от плащания по обслужването на дълга, а вземанията на кредиторите ще бъдат намалени от 33 млрд. долара до малко над 7,4 млрд. долара.

Глобалната икономика

Поскъпването на горивата продължава да набира инерция. Цените на двата най-търгувани сорта петрол - брент и WTI, надхвърлиха по 80 долара за барел в началото на годината и вече се насочват към 100 долара, повишавайки се до нов седемгодишен връх - за последно котировките бяха толкова високи през 2014 г. Поскъпването ще продължи да се отразява на крайните потребители, смятат анализатори. Освен това стана известно, че петролният картел ОПЕК+ очевидно все още не е постигнал обявеното увеличение на производството.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Свят
Драги: Европейските компании може да плащат за газ в рубли