Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Свят

Галъп: Расте тревогата за работните места в България

9% от българите остават без работа, 22% губят доходи, 14% временно не работят, за 8% работният ден е бил намален, в света това е съответно - 15%, 36%, 28% и 12%

Галъп: Расте тревогата за работните места в България

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Задълбочава се тревогата за работните места в България. 22% от анкетирани в сондаж сънародници казват, че са загубили сериозна част от доходите си. 14% декларират временно спиране на работа. При 8% работният ден е бил намален. Това е един от изводите от втория експресен сондаж по света, проведен от глобалната изследователска мрежа на Асоциация „Галъп интернешънъл“. Проучването е проведено в 17 страни по целия свят, включително Германия, Индия, Италия, Русия, САЩ и приключи преди дни, съобщиха от българския офис на социологическата агенция.

Още по темата

Социолозите констатират, че 9% от анкетираните българи казват, че дори са загубили работа – сериозен ръст за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

В световен мащаб настоящата криза вече оказва и силно въздействие върху икономическия живот. В момента 36% твърдят, че да загубили сериозна част от доходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28% казват, че временно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15% в световен мащаб твърдят, че са загубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12% казват, че сега работят с намалено работно време.

Глобалните тревоги за разпространението на коронавируса растат, показват данни от анкетата на „Галъп интернешънъл“. В допълнение към тях, задълбочават се и притесненията за икономическа и социална криза. Мнозинствата по света продължават да подкрепят правителствата си в борбата със заразата и дори са готови да жертват определени права.

Тревогата расте

През последните няколко седмици страхът от зараза с коронавирус се увеличава сред обществата в почти всички изследвани държави, регистрират социолозите. Например, с разпространението на вируса в САЩ, с 25 процентни пункта спрямо предишната вълна на изследване расте делът на тези, които малко или много се притесняват, че те или член на тяхното семейство може всъщност да се заразят. Повече хора се страхуват сега и в Тайланд, Швейцария, Аржентина, Австрия и Япония.

От друга страна, оказва се, че населението в Италия постепенно се е адаптирало към ситуацията, тъй като сега делът на тези, които по-скоро се страхуват или много се страхуват от заразяване, е намалял с 9 пункта. Изглежда, че италианското общество е преминало и пиковите стойности на страх.

Ефект от извънредните мерки

Хората в Индия (с 91% в различна степен съгласни, че тяхното правителство се справя добре със ситуацията), Малайзия (от 77% одобряващи действията на правителството си преди седмици – на 91% сега), Австрия (86% сега), Пакистан (82% сега) и Филипините (от 70% преди на 80% сега) изглежда са силно удовлетворени от начина, по който техните правителства се справят с кризата.

В други държави също се наблюдава значително повишаване на одобрението за наложените мерки – в Германия има 75% по-скоро съгласни и съвсем съгласни с твърдението, че тяхното правителство се справя със ситуацията добре срещу 47% преди няколко седмици. В България делът на одобрението е 77% сега срещу 60% през март.

Най-високият дял на неудовлетворение по отношение на работата на властите във връзка с Ковид-19 отново е регистриран в Тайланд  – 81% не са съгласни или дори никак не са съгласни, че правителството им се справя добре в настоящата ситуация. Негативното отношение се е повишило с 5 пункта за няколко седмици. Второто място що се отнася до неодобрение на правителствените мерки остава за Япония – 69% не са съгласни, че властите се справят добре със ситуацията (повишение от 7 пункта). Общественото мнение в САЩ пък е по-скоро разделено – 48% са доволни от правителствените мерки и 48% не са. Останалите не могат да преценят.

Почти две трети (от 59% преди седмици на 63% сега) от анкетираните не намират, или дори никак не намират, заплахата от коронавирус за преувеличена. Една трета (намалява от 38% през март) обаче все още вярва в обратното. 4% не могат да преценят. С глобалното разпространение на вируса и съответните мерки, предприети от правителствата по света, хората вече повече и повече приемат заплахата за истинска.

Очаквано, в САЩ убедеността, че заплахата е истинска, се е удвоила спрямо март – общо 72% в момента срещу 36% преди няколко седмици. Същото се отнася в една или друга степен и за Тайланд (70% не са съгласни, че опасността е преувеличена сега, при 55% преди), Швейцария (69% сега, 41% през март), Република Корея (83% сега, 66% преди), Япония (79% сега, 54% преди), Индия (71% сега, 43% преди) и т.н.

Ползата от нарушени човешки права

Повишеното усещане за заплаха е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на заразата. През март 75% от всички запитани изразиха своята готовност в различна степен да жертват някои от правата си, докато кризата с Ковид-19 премине. Този дял сега се равнява на 80%.

Най-големите нива на готовност за отказ от човешки права са регистрирани в Пакистан (92% съгласни или твърдо съгласни), Индия (91%), Тайланд (91%), но също и в Австрия (86%), Германия (89%), Италия (85%) и Швейцария (86%).

Все пак, в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е понижил в последните седмици. В Италия и Австрия вероятно работи анонсът за преминаване на пиковите моменти на криза, а в България вероятно влияние започват да оказват и сравнително ниските на европейския фон отчетени параметри на заразата – което може би кара някои хора да се отпуснат след първоначална уплаха.

Какво следва след кризата

Общественото мнение по въпроса все още не е ясно. 41% от запитаните очакват светът да се върне повече или по-малко към своето състояние преди кризата. 45% обаче мислят, че ще има съществени промени и почти изцяло нов свят след края на кризата с коронавируса. 14% не могат да дадат отговор.

Половината от населението в изследваните страни очаква след кризата световните сили да станат по-кооперативни в отношенията си. 28% са на обратното мнение и смятат, че отношенията ще са повече конфронтационни. Останалите 22% не са сигурни.

Една трета от всички запитани, обаче казват, че кризата не се отразила на живота им досега – що се отнася до работа и доход. Най-големите дялове на подобни отговори са отчетени в Австрия, Германия и Япония.

Ролята на демокрацията в коронакризата

17% споделят, че демокрацията не е ефективна в настоящата криза. Най-високите дялове на одобрение за това провокативно твърдение са регистрирани в Пакистан (49%), Малайзия (43%) и Русия (32%). Все пак, дори и в тези държави повечето запитани не се съгласяват с подобно мнение. В държави като Австрия, Аржентина, Германия, Казахстан, Швейцария и Индия пък повече от 90% от респондентите не се съгласяват. Демократичните принципи показват знаци на издръжливост дори и в кризисни и трудни времена.

Паниката, която наблюдаваме – безпрецедентна в модерната епоха – е кулминация на поредица от масови страхове на глобално равнище през последните две десетилетия. Фундаментите на тази масова психоза са заложени в същността на консуматорските общества и в начина, по който елитите им служат. Ситуацията сега наподобява „самоубийството на цивилизация“, толкова убедително описано от Арнолд Тойнби“, коментира Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл.

Според него изходът от този филм на ужасите, в който живеем, изисква щастлив край – в случая ваксина.

„Но същественият проблем е, че до момента, в който ваксината е широкодостъпна, икономическото унищожение може да е достигнало такъв мащаб, който може да причини много по-голяма и истинска трагедия“, смята социологът

Къде е България

Както беше отбелязано преди около две седмици, в България мерките на правителството срещу заразата се приемат много добре, дори и на фона на света, но расте тревогата за работните места. Заплахата от заразата се осъзнава видимо по-сериозно, в сравнение с периода преди месец (макар тревогата като че ли да спира своя ръст – както беше регистрирано междувременно преди дни).

Българите остават сред онези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази заплаха. Готови сме нa ограничения на някои права, но като че ли сме преминали пика на тази готовност – на фона на света. Съхранена е надеждата за по-добър утрешен свят, но се готвим за сериозни промени в него.

69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавируса. С това българите са близо до средните стойности на тревога по света. В предходната вълна на международно изследване – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки у нас – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. Преди месец обществото у нас явно още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. Преди дни пък, най-новата вълна на национално изследване показа, че тревогата е 68%, т.е. засега като че ли спира растежа си.

Действията на правителството срещу вируса у нас продължават да получават висока оценка – 77% позитивни оценки в международното изследване (и сходен резултат от 75%, отчетен в националното изследване преди броени дни). В навечерието на извънредното положение този резултат беше 60%. С този ръст за месец България е сред обществата, които в най-сериозна степен дават „бонус“ доверие към правителството след началото на извънредните мерки – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.

55% у нас към началото на април сега смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена (само преди дни националното изследване затвърди тази оценка с почти идентичен резултат от 56%). Така България и в тази вълна на международно изследване остава сред обществата, които в немалка степен намират заплахата за преувеличена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и т.н. Все пак, преди въвеждането на извънредното положение у нас делът на онези, които намираха заплахата за преувеличена, беше много по-висок от сега – 72%. Очевидно, преди разрастването на заразата у нас повече хора са я подценявали.

78% от пълнолетните българи заявяват в международното изследване, че са готови в една или друга степен дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата – при 83% точно преди въвеждането на извънредните мерки. А само преди дни, вълната на национално изследване вече отчете 73%. По този показател явно ръст във времето у нас няма, даже напротив.

Така България остава в средата на „класацията“ от страни по този показател, но е и сред малкото страни, в които желанието за ограничаване на права всъщност вече показва признаци на намаляване – противно на общата тенденция на ръст по света. Други подобни общества са Италия и Австрия. Може би животът при ограничено придвижване прави така, че малко повече хора у нас да стават критични срещу забрани или пък да се успокояват от успешното досега задържане на вируса на фона на Европа.

57% у нас смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, а други 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество, вместо конфронтация.

22% от българите се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза. Този дял не е малък, но все пак 78% не споделят критиката към демокрацията. Българите не губят демократичния си рефлекс.

По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България изглежда по-скоро представителна за общото отношение по света.
 

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

1
 
2
 
7
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
еще тебе нужно? вот
«Крупнейшее поражение эпохи Путина»: Россия заплатит за сделку с саудитами нефтяным наследием СССР
Скоротечная, но не победоносная «ценовая война» с Саудовской Аравией, которая завершилась подписанием соглашения ОПЕК+, обойдется России дорогой ценой.
В рамках сделки по стабилизации нефтяного рынка, которую вице-президент ЛУКОЙЛа Леонид Федун сравнил с унизительным Брестским миром 1918 года, Россия согласилась сократить добычу нефти на 2,7 млн баррелей в сутки - больше, чем Саудовская Аравия и любая из стран ОПЕК.
Соглашение требует, чтобы к маю Россия снизила добычу с 11,2 до 8,5 млн баррелей в сутки - минимума с 2002 года, при этом рискуя не восстановить ее уже никогда.
Останавливая добычу на истощенных залежах брежневского застоя, Россия рискует потерять их безвозвратно, предупреждает главный сырьевой стратег Goldman Sachs Джефф Карри: «Если остановить работу, возобновить ее будет невозможно. Старым нефтяным месторождениям грозит закрытие».
1
 
3
 
6
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
и още Вовка, читай браток:
«Карантин съедает последние деньги»: Россияне сократят потребление почти всех продуктов и услуг
Потребительский спрос россиян в ближайшие месяцы сократится по 90% категорий продуктов и услуг.
Снизятся потребление почти всех видов продуктов: 28% россиян планирует отказаться от алкоголя, 16% - от замороженных и консервированных продуктов, 15% - от бакалеи и 8% - от детского питания.
От 19% до 37% россиян намерены меньше тратить на одежду и обувь, в зависимости от марки, 42% - на автомобили, 29% - на парфюмерию, 25% - на ювелирные изделия, 37% - на бытовую технику и 14% на товары для дома.
При этом россияне готовятся к увеличению трат на коммунальные услуги (23%) на лекарства (16%), интернет (11%) и мобильную связь (13% ).
Недавний опрос «ИнФОМ» также показал, что более трети россиян заявили об ухудшении своего материального положения на фоне финансового кризиса. Каждый одиннадцатый работник по найму признался, что ожидает увольнения.
Вот тебя
1
 
3
 
5
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Вовка, я чети батьовото. ние с тебе си го знаем руския, мани ги другите.
Собянин заявил о нежелании вводить в Москву войска
Ограничительные меры из-за эпидемии коронавируса COVID-19 в Москве являются оптимальными, ужесточать их нет необходимости, заявил мэр Москвы Сергей Собянин в интервью «Россия 24».
«Во многих других крупных городах ситуация несколько отличается: сначала там вводят очень мягкие, очень демократичные меры, а потом вынуждены вводить войска на улицы. Вот мы не хотим этого сценария», - объяснил Собянин.
3
 
6
 
4
преди 5 месеца
Разбрахте ли бе ******* тролове!
3
 
7
 
3
преди 5 месеца
В щатска болница САМО леглото е 1500$. Само!
На ден!!!
30 секунди разговор с лекар: 500$
Нещо като 11000$ на ден.

Още от Свят
Кадър на деня за 30 септември