Най-големият почитател на ЕС не е част от съюза и едва ли скоро ще се присъедини

На нестабилния Балкански полуостров, където бедните страни обмислят дали да се придържат към надеждата си един ден да се присъединят към Запада или да приемат пламенната прегръдка на Русия, Косово твърдо е насочило поглед към Европа, пише Bloomberg.

В момент, когато страната с 1,9 млн. души население се насочва към извънредни парламентарни избори в неделя, всички партии, които се очаква да влязат в парламента, твърдо подкрепят мечтата за членство в Европейския съюз. Това е рядък геополитически консенсус в регион, който все още трябва да се справя с войните, разкъсали бивша Югославия преди четвърт век.

Конфликтите продължават да тегнат над пътя на Косово към ЕС и затрудняват поправянето на отношенията с врага по време на войните Сърбия. След като преговорите се провалиха миналата година, първото решение на следващото правителство ще бъде дали и как да ги възобнови, тъй като това е едно от условията за напредъка на двете страни към присъединяване в ЕС. Въпреки че липсват надеждни социологически изследвания, ясно е, че който и да спечели, ще трябва да сформира коалиция, за да осигури мнозинство на правителството.

„Следващото правителство трябва да стабилизира отношенията със Сърбия, така че да можем да започнем интеграцията си в ЕС“, казва 34-годишната оперна певица Джета Читаку, докато отпива от еспресото си в кафене в столицата Прищина. „Ние сме млада страна, която изгражда държавността си, и ЕС е нашата страст“, допълва тя.

Международно признание

Дори следващото правителство в Прищина да успее да възобнови преговорите, то ще бъде изправено пред един куп предизвикателства, включително реформиране на икономиката, където БВП на човек от населението е малко над една десета от средното равнище в ЕС. Освен това то трябва да приведе съдилищата в съответствие с нормите на ЕС и да се справи с щекотливи проблеми като корупцията и човешките права.

След това идва Сърбия. След като беше въвлечена във война в Косово до 1999 г., когато бомбардировките на НАТО принудиха силите й да се изтеглят, страната е категорична, че никога няма да признае независимостта на територия, която много сърби смятат за люлка на религиозната и културната им идентичност.

Откакто Косово обяви едностранно независимостта си през 2008 г., сръбските правителства последователно си осигуряват подкрепата на Русия и Китай за позицията им пред ООН. Тя е подкрепяна и от пет страни членки на ЕС.

Двете съседни страни изглеждаха близо до сближаване, когато сръбският президент Александър Вучич и косовският му колега Хашим Тачи предложиха размяна на територии, която би позволила на двете страни да интегрират райони, населени предимно с техния етнос.

Но дори в Косово този план не получи подкрепа. Той предизвика най-големия протест в историята на Прищина и възмущението на премиера Рамуш Харадинай, който подаде оставка през юли, за да бъде разпитан от Трибунала в Хага. Лидери на ЕС също отхвърлиха идеята, тъй като се опасяват, че промяна на границите ще предизвика непредсказуема поредица от събития и същевременно ще засилят кипящото напрежение.

Преговорите навлязоха в задънена улица, след като Белград блокира присъединяването на Косово към Интерпол, а Прищина отговори с мита от 100% върху сръбски вносни стоки. Сърбия също така убеди 15 страни да оттеглят признаването си на независимостта на Косово.

51-годишният Харадинай, който е бивш лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) и два пъти беше оправдаван по обвинения за военни престъпления, прекъсна връзките си с бившия си коалиционен партньор Тачи и се насочва към изборите със собствена партия.

„Разговорите за разделяне на територията ни почти унищожиха 20 години на инвестиции в стабилността на региона ни“, заяви Харадинай в интервю миналата седмица. „Това е опасно, тъй като ще отвори отново въпросите от миналото“, допълни той.

Макар че всички партии са съгласни с целта за членство в ЕС и искат да прекратят изолацията на Косово, опонентите на Харадинай твърдят, че страната се нуждае от нови лидери, които са неопетнени от войната, за да постигнат тази цел. „Самоопределение“ и Демократичната лига на Косово призовават за по-драстични мерки за борба с корупцията.

Шанс за победа

Партия „Самоопределение“, която е една от четирите групи с шанс за победа, е съгласна с Харадинай по въпроса за размяна на територии и заяви, че всякакви отстъпки трябва да са свързани с признаване на Косово от Сърбия.

Това поставя Вучич в затруднено положение. Той трябва да балансира между стремежите на Сърбия за членство в ЕС и традиционните връзки на страната с Русия, която при управлението на президента Владимир Путин многократно се противопостави на ново разширяване на НАТО към бившия комунистически блок в Европа.

Времето изтича както за Косово, така и за Сърбия, които смятат, че членството в ЕС ще им помогне да се справят с ширещата се корупция, да привлекат чуждестранни инвестиции и да повишат жизнения стандарт, който е един от най-ниските в Европа. И двете страни се борят да овладеят и масовото изтичане на квалифицирана работна ръка, което намалява производителността им.

Харадинай не отговаря категорично дали ще отмени митата върху сръбски стоки, ако бъде преизбран.„Заинтересовани сме от помиряване и можем да имаме мир със Сърбия, ако те имат интерес. Но не можем просто за задоволим Сърбия, за да постигнем мир“, казва той.