Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

За начинаещи

И българският дребен бизнес е със слаба финансова култура

Основната причина за неплатежоспособност в България е оставането без работа или здравословни проблеми

Финансовата грамотност на клиентите на небанковите финансови институции е много ниска. Около това заключение се обединиха участниците в семинара „Взимай кредити Разумно“, организиран от „СИС Кредит“ по повод международната обучителна кампания по инициатива на Microfinance Centre. Кампанията ще се проведе от 24 институции в 15 страни.

Нужно е да има грамотни кредитополучатели, но и отговорни кредитори, твърди Пламен Йончев, изпълнителен директор на СИС Кредит. По думите му 75% от подаваните заявления за кредит се отказват, защото заявителите са свръхзадлъжняли. В България с просрочия са 27% от домакинствата, докато в Люксембург този дял е едва 4%, показват данни на компанията му. Основната причина за неплатежоспособност в България е оставането без работа, а втората - здравословни проблеми. 

Статистиките сочат, че при бедните хора финансовата неграмотност е над 70%. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) твърдят, че голяма част от ръководството на малкия бизнес е със средно образование и без финансово образование. От асоциацията настояват за въвеждане на предмет по финансова грамотност в училище. 

Още по темата


„При нас дойде семейство пенсионери с доход от пенсия 1000 лв. на месец и още 2500 лв. от трудови правоотношения - или общо 3500 лв. Но те бяха взели 23 кредита, от които 5 от банки и 18 от небанкови финансови институции, а вноските им достигаха размер от 3700 лв. на месец. Ясно е, че нещата няма как да се получат и бяха влезли в просрочия. Ние им дадохме кредит, те рефинансираха всички кредити и събраха всичко в една вноска“, разказа Йончев.

Друг пример е за кредитополучател, получил 2 500 лв., който след три месеца е дължал 10 000 лв. В случая той е платил първата вноска и заминал за чужбина. Когато се върнал след три месеца, се оказало, че кредитът му е просрочен и изискуем. Само за да подпише извънсъдебно споразумение, дължал такса от 1000 лв.

„Важен момент е, че има практика някои небанкови финансови институции да използват за разрешаване на спорове не официалните, а арбитражните съдилища, които често са свързани с финансовата институция, което им дава възможност да начисляват високи такси и комисионни“, подчертава Йончев. Ето защо той съветва потребителите да проверяват в договорите кой ще решава споровете - нормално съдилище или арбитражен съд.

Любопитни примери бяха дадени и от „СИС Кооп“. Така например млад  животновъд е търсил кредит от 20 000 лв. за фураж на животните си. Нещата изглеждали добре, но от компанията решили да видят на място състоянието на фермата. Намерили два добре охранени ездитни коня и 200 кльощави овце. Оказало се, че фермерът ползвал конете за забавление, защото обичал ездата, ходил на състезания и залагания, а овцете не му били толкова важни.

„Не го кредитирахме, защото финансирането не е самоцел. Хората често не могат да вземат решение дали бизнесът им е по-важен, или забавлението“, поясни изпълнителният директор на СИС Кооп Иван Камбуров.

Друг пример от „СИС Кооп“ е за животновъд със средно голям семеен бизнес, който би трябвало да е стълб на икономиката. Той обаче имал 16 кредита от 16 институции, вземани са на принципа „дават ли ти - взимай, гонят ли те - бягай“. Не били съобразени със сезонност и тип бизнес. „Направихме анализ, събрахме всичко в един кредит и погасителният план бе съобразен с типа дейност, а нещата потръгнаха“, добави Камбуров. 

„Човек трябва да знае не само, че иска, да речем, най-новия смартфон. Но и да знае дали може да си го позволи. И за да си отговори на този въпрос, трябва да има финансова грамотност“, категорична бе Росица Вартоник, председател на фондация "Инициатива за финансова грамотност".

Кампанията „Взимай кредити Разумно!“ ще се провежда от 1 октомври 2015 г. и ще обхване 15 страни с 24 участващи компании.

 

По статията работиха: автор Мариян Йорданов, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (1)

3
 
6
 
1
преди 2 години
Slaba finansova kultura Ne ne e varno Namat nikakva finansova kultura Osnovnata frasa na golama chast ot balgarskia bisnes e NE MI DAVAITE SAVETI- DAITE MI PARI Dadoha im pari ot 2000 do 2007 g i te gi saroviha v semata Sled tova pak pochnaha da plachat sa pari no pari imashe samo v bankite koito stanaha mnogo po vnimatelni ipredpaslivi Dadeni 16 kredita na nakoi Kak e stanalo tova Nali imat kreditni registriKak she davash kredit na chovek ili firma koato ne si plashta telefona vodata elektrichestvo sdravni i soz vnoski ili ne plashta na slugitelite si Tova e slaba fin kultura kakto na tozi koito iska pari taka i na tozi koito dava pari

Още от