Такев: Корпоративното управление е един от факторите за състоянието на пазара

Фондация „Атанас Буров“, съвместно с Българска фондова борса, организират лятно училище на тема „Инвестиции“, което ще се проведе между 26 август и 2 септември 2016 г., а срокът за записване на студентите, желаещи да участват, изтича на 19 юни.

С изпълнителния директор на Българска фондова борса-София АД Иван Такев поговорихме за ролята на Лятното училище за кариерното ориентиране и развитие на студентите, качеството на обучението по икономика и финанси, финансовата грамотност, състоянието на капиталовия пазар и бъдещето на проекта SEE Link.

Ето какво каза г-н Такев за читателите на Investor.bg:

Г-н Такев, и тази година Фондация „Атанас Буров“, съвместно с Българска фондова борса, организира Лятно училище. Какви кандидати се включват в обучението всяка година?

- Това са студенти с огромно желание за специализирани знания, които са осъзнали, че виждат само една част от нещата по време на конвенционалното си обучение. Повечето от тях вече са направили своя избор с какво искат да се занимават професионално, т.е. училището за тях не е средство да се ориентират дали дадена тематика би им била интересна, а напротив – те вече знаят какво точно търсят.

Всъщност, ако не беше така, те въобще не биха попаднали в окончателната селекция, тъй като тя се състои от изключително будни млади хора, които нямат търпение да получат от първа ръка практически знания.

Тази година темата е „Инвестиции“. Коя е най-добрата инвестиция за младите хора?

- Не само за младите хора, а за всички, най-добрата инвестиция е знанието, при това придобиването му не следва да е еднократен процес, приключващ например със университетска диплома, а постоянно самоусъвършенстване. За развитите държави статистиката сочи, че до една трета от работоспособното население учи нещо, било то допълнително академично образование, тематичен курс или групова подготовка за изпит. При това независимо от възрастта.

За България, въпреки че не се споменаваше в статистиката, съм убеден, че това съотношение е далеч по-ниско. И тук е мястото да си зададем въпроса - дали ниските нива на инвестициите в образование в България от страна на работоспособното население и слабата ефективност на икономиката са просто корелирани, или има причинно-следствена връзка между тях. Мисля, че отговорът е очевиден.

Участниците в училището трябва да следват икономическа специалност и да са най-малко трети курс. Какви са наблюденията Ви - излизат ли достатъчно подготвени кадри от българските икономически университети?

- За съжаление българските икономически университети продължават да произвеждат млади хора с дипломи и претенции, но без знания, а в много от случаите – без усещането, че имат пропуски в знанията. Което вероятно обяснява липсата на стремеж за попълването им по-нататък. За целите на постоянната ни стажантска програма в борсата интервюираме много разнообразна палитра от студенти, както от местни университети, така и от чуждестранни, включително и такива, опериращи в България.

И мога да кажа, че разликата в подготовката им е от земята до небето. Ясно е, че дори и най-добрият университет ще е трудно да ти даде 100% от знанията, които впоследствие ще ти трябват в практиката. Но поне може да ти покаже пътя нататък. А натрупването на знания има уникалното свойство да води до желание за придобиването на още повече. Това е като да пиеш вода и със всяка глътка да ставаш по-жаден.

Готови ли са те за работа във финансовата сфера?

- Категорично не и вероятно това обяснява статистиката, която сочи, че много млади хора не успяват да започнат да работят по специалността, която са завършили, а в много случаи се оказва, че бакалавърската или магистърската степен въобще не са им необходими за съответната работа. Това от една страна се дължи на факта, че университетите продължават да произвеждат кадри от специалности, от които бизнесът няма нужда, но от друга – и на неадекватните знания, които им биват давани.

Така например останах безкрайно изненадан, когато по време на едно от последните ни интервюта установих, че по един от предметите в университета преподават откровено неверни неща. Което спрямо млад човек, който изгаря от желание да научи повече, е абсолютно недопустимо.

Има ли и какви са проблемите, които трябва да бъдат решени в образованието по икономика и финанси в България?

- Връзката между образователната система и бизнеса в България е отдавна скъсана, ако някога е съществувала въобще. Материята, която бива преподавана, или е остаряла, или е практически неприложима. Много от преподавателите държат на използването единствено на техните собствени учебници или учебни помагала, което нямаше да е толкова лошо, ако самите учебници не бяха зле преведени от студенти от чуждестранни такива.

Съществуването на подобни практики се дължи на факта, че никой университет нямаше икономическа изгода да подготвя по-качествени кадри. Изгодата идваше от подготовката на повече кадри. Това доведе и до диспропорцията между търсене и предлагане на пазара на труда. Проблемите в образователната система, поне по отношение на икономическото образование, съществуват отдавна и за тях се знае отдавна, макар доскоро да не бяха предприемани никакви мерки.

Искрено се надявам законовите изменения, приети наскоро, да успеят да разчупят това статукво и да очакваме макар и със съществено закъснение реален ефект върху знанията, получавани от младите хора.

Една от темите, по която трябва да пишат кандидатите, е ролята на корпоративното управление при вземането на инвестиционни решения. Колко важно е корпоративното управление за инвеститорите?

- Качеството на корпоративното управление често бива пренебрегвано от инвеститори без опит, като резултатите от това обаче винаги са били едни и същи. Много често фокусът попада единствено върху финансовите резултати на дадена компания, без да се обръща внимание на факта, че именно от доброто корпоративно управление зависи дали тези резултати са реалните или не. А дори и все пак те да са реални, често подобни инвеститори са склонни да неглижират определени нередни бизнес практики, макар да съзнават тяхната нередност, под предлог, че те все пак водят до резултати.

Историята обаче ни учи, че непазарните практики не са устойчиви, а оттам и резултатите, които генерират. Респективно, че не може вечно да прикриваш разочароващите си финансови данни. Когато все пак истината излезе наяве, идват разочарованията.

Проблемите в корпоративното управление не са нещо специфично за България, като например всички сме чували за Enron и MCI, които са христоматийни примери в областта. За съжаление, в България относителното ниво на насищане с порочни практики у публичните компании е далеч по-голямо, независимо от много по-малкия им размер.

Реално погледнато, те въобще не са преставали от момента на зараждане на фондовия пазар в началото на 90-те години на миналия век до днешен ден. Което си е направо изумително, защото означава, че никой от миналите примери не е служил като поука при следващия. Но в крайна сметка резултатите са налице, като спокойно мога да кажа, че корпоративното управление е един от определящите фактори за моментното състояние на пазара.

Заедно с трите борси на България, Македония и Хърватия, учредили проекта, насочен към интегрирането на локалните капиталови пазари, SEE Link ще обхваща седем пазара. На какъв етап е проектът? Има ли вече сделки?

- Технически платформата беше завършена в самия край на март и в момента оперира като „облачна” услуга за присъединилите се към нея банки и посредници. Ако има сделки, то те са само с тестов характер, а не носители на реален инвестиционен интерес. У публиката обаче като че ли се създаде погрешното впечатление, че едва ли не от началната дата през платформата трябва да потече поток от поръчки и сделки.

Такъв няма как да съществува, докато критичната маса от нейни борсови членове не установи помежду си клиентски взаимоотношения във връзка с подаването на поръчки за покупка и продажба и, което е всъщност по-голямото предизвикателство, приключването на сделките с тях в местните депозитарни и клирингови институции.

С други думи, в момента сме на този етап – технически платформата е завършена, но между банките и посредниците от отделните държави трябва да бъдат уредени всички останали въпроси, които са извън SEE Link, така че тя да може да функционира гладко.

Има ли вече по-ясен сигнал за намерението на Букурещ да се присъедини към платформата?

- Да, доколкото ми е известно, колегите от Румъния имат ясно намерение да се присъединят към SEE Link, като в момента биват дискутирани някои странични аспекти на процеса.

Сред основните проблеми на българския капиталов пазар е и липсата на чуждестранни инвеститори. По-какъв начин борсите на Балканите ще привлекат чуждестранния интерес?

- Липсата на чуждестранни инвеститори е проблем за всеки един от пазарите в региона. Най-основните фактори, които влияят на техния интерес, са предвидимостта на макро- и регулаторната среда, както и корпоративното управление на компаниите. Единствено по отношение на последния фактор борсите имат косвени възможности за влияние, при това доста ограничени. Което, естествено, не трябва да ги отказва да полагат усилия.

От години говорим и за недостиг на нови компании на БФБ. Какви стъпки според Вас ще тласнат българските фирми към публичност?

- Вече два пъти за последните 5 години водихме и приключихме проекти, свързани с анализ на наличната информация относно непубличния бизнес в България и евентуалния смисъл от ползването на борсата като платформа за капиталово финансиране, като с част от компаниите осъществихме директни срещи. Резултатите от анализа не са еднозначни, като причините като цяло са много.

За някои компании капиталовото финансиране през борсата няма смисъл, особено в среда на ниски лихвени проценти по банковите кредити. Други са привлекли дялово финансиране от private equity фондове, което са предпочели пред строгите регулации върху публичните дружества. Трети са в прекалено начален етап от развитието си, но борсата определено е дългосрочна цел. С други думи, няма някаква специфична мярка, която да може да тласне непубличния бизнес към борсата, но която все още не е направена.

Между другото, вече стартирахме третото „издание“ на проекта и след завършването му ще бъде интересно дали у бизнеса се наблюдава някаква промяна в нагласата. Личното ми усещане обаче е, че дългосрочните трендове у държавата, най-вече по отношение на регулаторна среда, предвидимост на макро-средата и налагането на върховенство на закона, са фактори, които в много по-голяма степен касаят възможностите за развитие на бизнеса, отколкото моментната необходимост от финансиране.

Най-предпочитаният начин за спестяване на българските домакинствата са депозитите в банките. Консервативен ли е българинът към начина, по който съхранява парите си? Или проблемът е в липсата на по-голяма финансова грамотност?

- Да, българинът е консервативен, а според мен в случая допълнително влияние оказва и общата несигурност у хората относно бъдещето им, което ги кара да заделят допълнително. Този тренд ясно си личи от постоянно нарастващите спестявания на населението у банковата система, отдавна надхвърлящи 50% от БВП на страната, и все още ниските нива на потребителските разходи. При това в условия на почти нулеви лихви по депозитите.

За финансовото образование вече стана дума, общата финансова грамотност на всички спестители в държавата е свързана с него, а оттам и ефективността, с която те управляват личните си финанси. По-важното и тук е те да осъзнаят, че имат нужда от професионален съвет, който наистина може да промени тази ефективност, отколкото да приемат за даденост наличието на само една алтернатива за спестяване.

„Денят за акции“, който тази година е на 8 юни, пък е инициатива не само за търговия без такси и комисиони, но и за финансово ограмотяване. Тя е насочена основно към индивидуалните инвеститори. Какъв съвет бихте дали на индивидуалните инвеститори?

- С риск отново да се повторя, най-добрият избор, който един индивидуален инвеститор може да направи, е информираният избор.