Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Zoom

Ивайло Кунев: Мениджърите трудно управляват вече нарасналите очаквания към тях

В България има много хора с професионално прегаряне и малко истории на тази тема, казва бизнес консултантът

Ивайло Кунев: Мениджърите трудно управляват вече нарасналите очаквания към тях

Снимка: Личен архив

Ивайло Кунев е автор и основен водещ на формата #BookTalks в споделеното работно пространство Worky. Той е корпоративен обучител с близо 20-годишен  опит. Автор е на специализирани програми за развитие на бизнес компетентности и лидерски умения. Автор е на аудио книгите „Забравените истории на България. 7 урока за лидерство“ , „Готов ли си да продаваш? 13 съвета за планиране на продажбите“ и „НЛП-Комуникационно майсторство“. На последното издание на формата TEDx_Triaditza Ивайло Кунев представи темата „Мостът между нас и моделите за подражание“. В края на 2020 г. той представи своята система STRETCH – цялостна система за баланс в живота и разказва повече за нея в интервю за Investor.bg

Какво представлява системата Stretch и защо решихте да разкажете за нея в книга?

Аз вече имам пет аудио книги, но това е първата ми хартиена книга. Взех решението да я напиша, защото исках да стигна до повече хора. Като човек с добре развита корпоративна кариера много често съм бил близо до или отвъд професионалното прегаряне (burnout). Преживял съм най-лошото от това състояние – работа в продължение на безкрайни часове, и затова тази книга на първо място разказва как човек да не допусне това да се случи. В нея се говори за т. нар. баланс в живота. Мисля, че той е възможен, тъй като самият аз се измъкнах и успях да го постигна.

Втората част е посветена на оперативни, приложими инструменти в България за постигането на баланса. Това е свързано с начина, по който си поставяме цели, и е важно тези цели да не ни разбалансират, така че да ни тласнат към професионално прегаряне. 

Още по темата

Когато казвам на хората, че трябва да постигаме баланс, че няма никакъв смисъл да си добър професионалист, но лош баща, те ме питат как да го направят. И тук идва следващата част от книгата, свързана с оперативни и лесни инструменти, така че да ни стига време да постигаме баланс.

До какви хора искате да стигнете с книгата си?

До подобни на мен хора в онзи период, в който прегарях професионално. Това са заети професионалисти -  собственици на малък, среден или по-голям бизнес или мениджъри на ниско, средно или високо ниво. Всички тези хора, нека ги поставим в общата категория "заети професионалисти", страдат от липсата на време и на баланс в живота. Почти винаги едното е за сметка на другото, а аз не искам да е така.

Когато бях в състояние на професионално прегаряне, ми казаха, че страдам от стрес. Когато попитах какво да направя, отговорът беше: ами, спрете да работите. Но аз не исках да се откажа от кариерата си. И всъщност тази книга е послание към заетите професионалисти, че не е нужно едното да е за сметка на другото, може и двете.

Как се постига това?

Спомняте ли си, когато бяхме малки и карахме колело, ако вдигнехме глава и погледнехме нанякъде, колелото неусетно тръгваше натам, накъдето гледахме. Един от най-големите проблеми, които всички ние имаме, е, че много често си поставяме професионални цели, както и такива за финансов успех, но не си определяме лични цели.

Двама изследователи от корпоративния свят – Робърт Каплан и Дейвид Нортън, отдавна откриват т. нар. балансови цели или балансова карта за оценка. Работейки за това корпорацията устойчиво да се развива в бъдещето, човек открива, че целите може да си пречат. Ако корпорацията си постави цел за продажби, може да го направи за сметка на клиентската удовлетвореност или на собствените си служители. Този модел обаче не е устойчив и може да заплаши дългосрочното развитие, защото ако в едно тримесечие компанията направи добри продажби за сметка на клиентската удовлетвореност, може би в следващите четири няма да успява да постигне добри резултати.

Затова Каплан и Нортън започват да правят балансови карти или балансови цели и съветват корпорациите, когато поставят цел за продажби, да определят и балансова контра цел за клиентска удовлетвореност и да работят едновременно по двете.

Всъщност Stretch говори за това как да си поставим балансови цели, но вече в нашия личен живот. Например, когато си поставим цел за кариера, да определим балансова цел за романтика и партньор, защото понякога се случва едното да влияе негативно на другото. Ако си поставим цел бизнес и финанси, защо да не си определим и цел за семейство и деца, за да не стане едното за сметка на другото.

Основополагаща в книгата е личната балансова карта, която говори за осем категории от нашия живот и как да си поставяме цели, така че да не допускаме дисбаланс.

Кои са тези категории?

Категориите идват донякъде от моя опит и са кариера и бизнес, които в повечето случаи при работещите професионалисти може би се случват за сметка на романтика и партньор. Финанси и пари и балансова цел за развитие и време за нас самите, като темата за развитието не е само професионална, а също да прочетеш роман, да отидеш на концерт и т. н.

Свободно време срещу балансова цел деца и родители, защото  понякога не достига време за забавление или то може да се случи за сметка на времето с близките ни. Последните две категории са здраве и фитнес и балансови  цели за приятели и общество, т.е. да прекарваме време с приятели и да даваме принос за обществото, защото сме част от него.

Но тези категории нямат ли различно значение в различните етапи от развитието на личния и професионалния ни живот?

Точно така. Много често, и това е едно от важните неща, на които отделям голямо внимание в книгата, в различните етапи от живота ни някои категории изглеждат по-важни. Например, хората са млади, здрави, в добра физическа форма и никак не им е важно да отделят време в това отношение. Или пък са на години, в които не искат да мислят за партньор, брак и деца.

Но в различните етапи е добре да гледаме в тази посока. Затова книгата се казва Stretch. Тя стартира от концепцията, че ако искаме да успеем в тези осем категории, трябва да си поставяме дългосрочна, stretch, разтягаща се цел, която към настоящия момент може да не е толкова важна. Тези цели трябва да бъдат по-скоро 80% невъзможни в момента, в който ги поставяме, и само 20% възможни, за да си кажем: ех, колко хубаво, ако някой ден ги постигна.

Може да обърнем дългосрочните цели в къси професионални цели, които да бъдат предстоящите ни стъпки през следващите десет години, за да успеем някой ден да постигнем stretch целта. Възможно е към настоящия момент романтика, партньор или здраве да не представляват особен интерес, но ако го погледнем в 10-годишната перспектива, си заслужава сега да започнем да работим в тази насока.

Много често, когато работя с големи мениджъри, ги питам какъв е съветът, който биха дали на своя 20-годишен „аз“, и повечето хора казват: „обръщай внимание на…“, „не забравяй да…“. Но наваксването е по-трудно, когато си се сетил на 45 години, а не на 20.

До каква степен книгата се основава на вашия личен опит и какъв е делът на теоретичните знания в нея?

В края на книгата има списък с 68 книги, които съм прочел, или както отбелязвам, това са 16 775 страници, защото всъщност книгите са над сто, но някои от тях съм ги игнорирал. Опитал съм се да приложа нещата, за които тези книги разказват, и да ги пренеса в българската действителност, защото може би някои от тях биха работили в друго общество, но не биха били ефективни тук.

Повечето от нещата, за които разказвам в книгата, съм взел от някого, изпробвал съм, адаптирал съм и съм ги приложил така че на мен да ми вършат работа, тъй като някои от тях ми носеха стойност на ниво цели, но не и на ниво ежедневно планиране. Други пък бяха ефективни на ниво ежедневно планиране, но не ми помагаха да се мотивирам да полагам ежедневни усилия, за да го направя. Трети ми даваха трик как да се мотивирам, но не ми помагаха в никоя друга сфера.

Така че това е компилация, в която, аз си го признавам в самото начало, едва ли има много мои мисли, но има много мои компилации, използвани в практиката.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
1
 
5
khao до: grainis
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ти май обърка меринджея с касиер .... :):)
4
 
3
 
4
преди 1 месец
Няма по-голямо безумие от това да си Мениджър в днешно време - чудесна кротка плячка за всякакави данъчни, общински, банкови, бирнически и мутренски изчадия.
За 40 години мениджърство, единствената ми полза е две шепи лекарства на ден.
Слава богу, поне успях да убедя децата си да избягат от този кошмар.
Както казва един приятел - седнеш ли на бюро с касов апарат отгоре - смятай че вече си фалирал.
Щом на държавата
4
 
3
 
3
дядя Вова до: khao
преди 1 месец
E брат, споко!
Здравословна храна, фитнес и немипуко!
И си спя спокойно и не се нервирам :)
0
 
3
 
2
khao до: Един Българин
преди 1 месец
Няма профилна снимка
какъвто и да си е тотално изхабяване на нерви и всичко ... половината ми колеги са на антидепресанти и сънотворни ...
2
 
5
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Съгласен съм - меринджей дори и на ниско ниво е изхабяване поне в повечето от големите международни компании, в които аз съм работил.

Още от Zoom
Шеф-готвач по домовете - нова мода в блокирания Париж