ЕК очаква прегледът на активите във финансовия сектор да приключи до края на годината

Прегледът на активите на банките, застрахователните компании и пенсионните дружества в България и последващите стрес тестове трябва да са готови до 2016 г. Това препоръчва Европейската комисия на страната ни като част от процедурата Европейски семестър. Препоръките са публикувани на сайта на Европейската комисия (ЕК).

Европейският семестър е сравнително нова процедура за Европейския съюз (ЕС), която започна да се изпълнява заради кризата. Целта е ранно да се идентифицират икономическите дисбаланси в страните от блока и да се предприемат навременни мерки за корекция, в противен случай може да се стигне и до санкции.

В началото на тази година ЕК нареди България в групата на държавите с прекомерни икономически дисбаланси заедно с Италия, Кипър, Португалия, Франция и Хърватия. Едно ниво под тази група са Италия, Финландия, Германия, Ирландия, Холандия, Словения и Швеция.

В момента ЕК не наблюдава за дисбаланси икономиките на Чехия, Дания, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Малта и Полша.

Предстои препоръките да бъдат одобрени от Съвета на финансовите министри на държавите от ЕС, който ще се състои в средата на юни и от Съвета на ЕС в края на следващия месец.

Другите препоръки към България

В областта на фискалната политика Комисията препоръчва на правителството да продължи консолидационните усилия за постигане на съобразена с икономическия цикъл корекция на структурния дефицит от 0,5% от БВП през 2016 г. и 2017 г. с оглед достигане на средносрочната бюджетна цел. Отново е поставен акцент върху подобряването на събираемостта на данъчните приходи и борбата със сивата икономика, включително с недекларираната заетост.

В областта на заетостта Комисията засилва социалния аспект в препоръката, като интегрира социалните услуги с активните политики на пазара на труда. Фокусът продължава да е върху дългосрочно безработните, групите в неравностойно положение и младежите, които нито учат, нито работят. Препоръчва се отново установяването на механизъм за определяне на минималната работна заплата, както и повишаването на ефективността в здравеопазването.

За първи път тази година ЕК идентифицира като предизвикателство и повишаването на обхвата и адекватността на гарантирания минимален доход.

Запазва се препоръката в областта на регулаторната рамка по несъстоятелността.