IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Политическата воля за финансова децентрализация изглежда изчерпана

Правителството успя да опорочи идеята, смята икономистът от ИПИ Явор Алексиев

08:26 | 19.06.16 г. 1
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Само година след като темата за финансовата децентрализация за кратко влезе в обществения дебат, политическата воля за предприемане на реални стъпки в тази посока изглежда изчерпана, твърди в свой анализ икономистът от ИПИ Явор Алексиев.

Правителството според него до голяма степен матира инициативата на местните власти в два хода,

1) Успешният опит от есента на миналата година за трансформиране на дебата за децентрализация в дебат за по-високи данъци. След дългогодишно протакане на дискусията за прехвърляне на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица към общините, финансовият министър Владислав Горанов предприе ход, който до голяма степен дискредитира идеята за фискална децентрализация.

Предложението за запазване на сегашното ниво на данъка върху доходите на физическите лица на национално ниво и отдаването на правомощия на общините допълнително да „товарят” работещите с до 2 процентни пункта увеличение на този данък (и то в навечерието на местните избори) до голяма степен запуши устите на местните власти по темата, поне що се касае до фискалната 2016 г., а вероятно и след това.

2) Приемането на механизма за финансово оздравяване на общини, който макар да предвижда инструменти за насърчаване на по-висока събираемост и оптимизиране на административни разходи за закъсали общини, в общия случаи поставя местните финанси в още по-силна зависимост от централната власт. Особено притеснителна е възможността за „опростяване” на безлихвените заеми от централния бюджет за проблемни общини при постигане на задоволителни резултати в оздравяването на местните финанси – неприкрит инструмент за фаворизиране на удобни кметове.

С първия ход правителството успя да опорочи идеята за фискална децентрализация (обвързвайки я с покачването на данъците), а с втория – да смени цялостно темата, насочвайки вниманието от недостатъчните приходоизточници в общините към техните дългови проблеми. С други думи, ако подкрепящите концепцията за фискална децентрализация се опитваха да придадат на българската община имидж на местна власт, която може да бъде по-малко зависима и достатъчно отговорна, то механизмът за финансово оздравяване успя да ги опортрети като група фискални безотговорници.

Въпреки тези ходове на МФ обществената енергия в подкрепа на фискалната децентрализация далеч не е изчерпана, поради което искаме да насочим вниманието към няколко от заключенията на два скорошни доклада, публикувани на страницата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ): „Анализ на изпълнението на общинските бюджети за 2015 г.” и „Показатели за развитието на фискалната децентрализация в Югоизточна Европа: 2006-2014 г.”.

Ситуацията в Югоизточна Европа

На практика няма страна от Югоизточна Европа, в която дългът на местните власти да не е нараснал през последното десетилетие. В общия случай това се обяснява с необходимостта от по-високи капиталови разходи и сравнително по-малките данъчни правомощия на местните власти, в сравнение с тези в Централна и Западна Европа.

Увеличаването на задлъжнялостта на българските общини (особено през 2015 г.) е до голяма степен пряко следствие от липсата на алтернативи за съфинансиране на инвестиции по линия на европейските фондове. Трябва да се има предвид, че 2015 г. е последната, в която можеха да се извършват плащания по европейски проекти от предходния програмен период (2007-2013).

Приходите на местните власти в България като дял от БВП са спаднали от 7% през 2008 г. до 5,3% през 2015 г. и то в условията на постепенно повишаваща се данъчна тежест в икономиката като цяло. Като част от приходите в консолидирания бюджет спадът за същия период е от 19,6% на 14,4%.

Лишени от други възможности за набиране на собствени средства, българските общини прибягват най-често до увеличаване на имотните данъци, чиято събираемост, обаче, остава под 70% в 118 от 265-те общини в страната. В допълнение, този тип данъци са обект на редица данъчни облекчения. На практика всички резки промени в посока увеличаване на приходите се наблюдават при малки общини и се дължат на еднократни постъпления, безвъзмездни помощи или продажби на собственост.

Структурата на приходната част на общинските бюджети не им позволява да бъдат пълноценно използвани като инструмент за правене на политики, между които и управление на дълга. Последното нещо, от което зависят местните разходни политики в България, са всъщност решенията на общинските съвети и предпочитанията на местните общности.

Последна актуализация: 02:48 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още