IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Правосъдието като лъжовно предизборно обещание

Реформисткият дух на управляващите се свежда до предложения за многократно увеличаване на съдебните такси, пише Иван Брегов от ИПИ

12:42 | 06.08.17 г.
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Управляващата коалиция ГЕРБ и Обединени патриоти представи управленската си програма. При сравнение между управленската програма на правителството и предизборната програма на ГЕРБ се вижда, че двата документа следват една и съща структура, а в сферата на правосъдието - отчасти и съдържание*. С една огромна разлика – орязани са същностните предизборни обещания.

Това пише в анализа на Иван Брегов от правния екип на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Управляващите в света на познатите клишета

Сред познатите  клишета се открояват няколко заявки, констатира Иван Брегов.

Нов Наказателен кодекс – ако броим, този трябва да е третият поред, който ГЕРБ обещава. Първите две обещания за нов НК не бяха изпълнени в предишните управленски мандати на партията.

Електронно правосъдие – вече приблизително 15 години България въвежда електронното правосъдие, но такова все още няма.

Чисто нов закон за детското правосъдие – този също е третият поред опит за приемане на нова регламентация за справяне с младежката престъпност. Предишното правителство на ГЕРБ поне представи чернова на законопроекта.

Ускоряване на съдебния процес (поредното)

Особено внимание заслужава обещанието за „изпълнение на 17-те препоръки от десетгодишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка”. Механизмът е ежегодният доклад на Европейската комисия (ЕК) по проблемите на българското правосъдие в областта на съдебната система и борбата с корупцията. Препоръките на ЕК поставят огромен акцент върху утвърждаване независимостта на съда. На този етап, обаче, усилията на управляващите се свеждат по-скоро до саморазправа със съдиите предвид измененията в Закона за съдебната власт.

Само преди седмица управляващите гласуваха кариерни бонуси за настоящия Висш съдебен съвет (ВСС), който през годините с решенията си демонстрира неведнъж своята лоялност към изпълнителната власт. Именно лоялното мнозинство във ВСС превръща съвета в обект на тежки критики от страна на ЕК.

Евродепутатите на ГЕРБ ежегодно отправят искания до Европейската комисия за отпадане на мониторинга и съответно доклада върху правосъдието, независимо от (не)изпълнението на мерките, които Комисията предписва.

Строго препоръчваната от ЕК засилена отчетност за дейността на главния прокурор и прокуратурата не само че не е засегната като тема в управленската програма, напротив. По модела „от Цацаровите уста в Борисовите уши”, а оттам и в пленарна зала наблюдавахме как бе променен Законът за съдебната власт през юли 2017 г.

„Ще продължим работата по изменения на процесуалните закони за постигане на адекватно и ефективно съдопроизводство, за по-добро управление на натовареността на съдилищата”, четем още в Програмата. На този етап реформисткият дух на управляващите, обаче, се свежда до предложения за многократно увеличаване на съдебните такси (виж наскоро внесените промени в АПК), които оставят убеждението за умишлено затрудняване достъпа до правосъдие на гражданите.

Отпадналите по неизяснени обстоятелства добри намерения

В частта с планираните законодателни инициативи на Министерски съвет и Министерство на правосъдието отсъства промяна на Конституцията. Очевидно три месеца бяха достатъчни да се забрави щедрото предизборно обещание за намаляване на политическата квота във ВСС и „нова Конституция и премахване на имунитета на народните представители”. Извинение с неспособност да се събере квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите за промяна в Конституцията няма как да е убедително. Това е така, защото за предстоящия избор на членове на ВСС от парламетарната квота също е необходимо квалифицирано мнозинство и към момента има всички изгледи то да бъде събрано.

„Разчистени” са и други съществени правосъдни обещания, сред които – въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание, деполитизиран и прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет.

Относно изборите за членове на ВСС от квотата на Народното събрание (НС), ГЕРБ бяха заявили в предизборната си програма следното: „Поемаме ангажимент, че ПП ГЕРБ ще консултира с професионалните общности своите предложения за членове на ВСС и ще даде възможност за публично изслушване с участието на всички заинтересовани страни. Поемаме ангажимент кандидатурите да бъдат оповестени достатъчно рано, да се организира публично изслушване и представяне на техните програми”.

Всъщност кандидатурите бяха обявени пет дни преди изтичане на крайния срок, като два от тези дни бяха почивни.

Между другото, именно по настояване на депутатите от ГЕРБ при обсъждането в правната комисия на НС (през пролетта на 2016 г.) на Закона за съдебната власт се орязаха предложенията за по-ясна процедура при номинациите за членове на ВСС от квотата на НС.

В заключение

Предвид съдържанието на управленската програма на правителството остава питането защо ГЕРБ се отказва от предизборните си обещания. Дали това е промяна в политическата визия и ако да, какво я налага? Или е недостиг на експертен ресурс и политическа воля?

След запознаване с програмата трайно можем да заключим, че съдебната реформа е приключила. А с оглед на приетите изменения в Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и предложените изменения в административния процес започва разтурянето и на малкото смислени постижения в правосъдието.

* Обединените патриоти нямаха предизборна платформа, в това число и в областта на правосъдието.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 06:16 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още