IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Регионалните различия в България се задълбочават

Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи – София-град, и тази с най-ниски – Силистра, е над два пъти

13:05 | 09.11.15 г. 2
Регионалните различия в България се задълбочават

Все повече се задълбочават регионалните различия в страната. Северна България видимо изостава в социално-икономическото си развитие от Южна България по отношение на инвестиици, заетост, безработица, демографски характеристики, образование и здравеопазване. Това става ясно от регионалните профили, които Институтът за пазара икономика (ИПИ) прави всяка година.

Изводът от изследването е, че регионалната политика, доколкото изобщо я има, не работи, и няма никакви признаци на сближаване на регионите, коментира Александър Цветков от ИПИ.

Според него новите планове за регионално развитие, които бяха изготвени с хоризонт до 2020 г. заради новия програмен период на европейските средства, също няма да проработят, тъй като не са променени принципите, на чиято база те са подготвени.

Очакванията на икономистите са различията да продължават да се задълбочават.

Изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова подчерта, че се наблюдава отказ от реформа, а там, където се правят някакви промени, те не отразяват регионалните особености и като цяло са насочени към нуждите на големите градове и основно София.

Икономика

През 2014 г. възстановяването от кризата се ускорява като цяло за страната и брутният вътрешен продукт (БВП) достига предкризисното си ниво. Възстановяването обаче е неравномерно.

Само в 9 области регионалният БВП е достигнал предкризисното си ниво – София-град, София област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград. Данните са към 2012 г., откогато са последните налични регионални данни.

Подобна тенденция се наблюдава и при възстановяването на доходите. Те се възстановяват добре до предкризисните нива като цяло до 2012 г., отчитат икономистите. Заради бавния икономически растеж обаче се забавя и ръстът на доходите, а в много от областите на страната този ръст изцяло зависи от административното увеличение на минималната заплата. Най-видими са тези тенденции в повечето области в Северна България и във Видин.

През последната година средногодишните доходи са без промяна, а в десет области дори се отчитат намаления. Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи на лице от домакинството – София-град, и тази с най-ниски – Силистра, е над два пъти – близо 6900 лв. за столицата спрямо почти 3300 лв. в Силистра.

Делът на бедните в страната остава относително стабилен през последните години, но ясно се виждат последствията от кризата при домакинствата с нисък икономически интензитет – т.е. домакинствата, в които малко хора работят, или се работи по-малко часове, обясни Десислава Николова, икономист от ИПИ.

Все пак през 2014 г.. е отчетен положителен обрат на пазара на труда. Отчетен е реален ръст на създадените нови работни места и на национално ниво, и в повечето области, за разлика от 2013 г., когато положителните тенденции на пазара на труда се обясняваха с много резкия спад на населението заради емиграция и забавяне на спада на работните места, обясни Явор Алексиев от ИПИ.

От института отчитат ръст на коефициента на заетост в 19 от 28-те области на страната. В повечето региони обаче заетостта още не е достигнала предкризисните си равнища – във Видин, Враца, Ловеч и Силистра заетостта е под критичното ниво от 40%. Тези области, с изключение на Ловеч, се характеризират и с много висока безработица. За Видин и Силистра безработицата е два пъти над средната за страната.

Ръстът на заетостта не успява да компенсира загубата на работни места в периода 2009-2012 г.

Проблемите на пазарите на труда в регионите обикновено са свързани с ниските нива на инвестиции и по-малкия брой действащи предприятия. Към края на 2013 г. например областите Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Шумен и Ямбол са привлекли под 1000 евро на човек, което е три пъти по-малко от средното за страната.

След кризата лидер по инвестиции се очертава Бургас, следван от Пловдив, София, Стара Загора и Пазарджик.

В някои области ниските нива на частни инвестиции се компенсират относително с европейски средства. Пример за такива области са Ловеч, Кърджали, Габрово и други.

Социално развитие

Що се отнася до демографската картина, в някои области тя е по-малко лошо от други. В шест области се отчита механичен прираст на населението през 2014 г. В тях заселващите се са повече от изселващите се - Варна, Бургас, София-град, Кърджали, Стара Загора и Хасково.

Областите с най-силно изразено застаряване на населението са Видин, Габрово и Кюстендил.
В тях на всяко дете до 14 години се падат повече от двама над 65 години.

По правило по-слабо развитите икономически региони се представят по-зле и в отношение на социалното развитие, образованието и здравеопазването.

Най-ниска е оценката на икономистите за образованието в областите Силистра, Монтана, Разград и Сливен.

Има и изключения от това правило. Положителен пример е Велико Търново, което се обяснява с традициите на университета там и сравнително високия дял на по-добре образованото население в региона. Друг подобен пример е област Смолян.

Що се отнася до здравеопазване, според ИПИ през 2014 г. досттъпът на населението до здравни услуги се е подобрил.

За първи път ИПИ изследва показателя сигурност и дейността на съдебната система, като е установена интересна взаимозависимост. Колкото по-развита е икономически една област, толкова повече проблеми има в работата на правосъдната система и са регистрирани повече престъпления срещу личността и собствеността. С най-много проблеми са София-град, Благоевград, Бургас и Варна.

Като цяло икономистите са установили, че действителната натовареност на наказателните съдии в окръжните съдилища като цяло за страната намалява. Намаляват и регистрираните престъпления.

Регионалните различия обаче са огромни. Наблюдава се и ръст на висящите дела, както и спад на бързо решените дела, т.е. цялостно намаляване на ефективността на съдебната система в повечето области.

В някои от тях това се обяснява с високата натовареност, например в София. Така изводът е, че се налага ускоряване на съдебната реформа за преодоляване на регионалните различия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:26 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още
Финанси виж още