Ремонт на Бюджет 2014 – къде са реформите?

По отношение на самата актуализация на бюджетните параметри трудно може да има дебат или възражения. Това можеше да се случи в първите дни след назначаването на служебния кабинет на 6-и август. Ако тогава бяха положени усилия за увеличаване на събираемостта на приходите и свиване на разходите, предложената актуализация на бюджет 2014 г. в момента можеше да изглежда много по-добре. Това обаче не се случи и след десет месеца и половина на безконтролно харчене, разходите трудно могат да се намалят значително в оставащия месец и половина. Това пише в анализ икономистът от Инситута за пазарна икономика Калоян Стайков.

Той коментира, че същото важи и за приходната част, което повдига въпроса за очакваните приходи от ДДС от близо 7,7 млрд. лв., което е ръст спрямо 2013 г. в размер на близо 328 млн. лв. или 4,5%. Натрупаните приходи от ДДС до септември 2014 г. са едва с 35,2 млн. лв. над нивата си за същия период на предходната година и очакването за близо десеткратно увеличени в периода октомври-декември изглежда твърде оптимистично. През последните месеци несъмнено се наблюдават положителни фактори, които могат да подкрепят приходите от ДДС, но по-консервативното планиране изглежда по-разумно, особено като се има предвид, че именно твърде оптимистичните прогнози за приходите на предходното правителство доведоха до настоящата актуализация.

„Анализът към настоящия момент очертава сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени без реформи в отделни системи”, посочва в министерството в мотивите си. В същото време философията на проектозакона остава непроменена – повече пари за нереформираните министерства и по-малко за реформираните, без каквито и да било усилия за подобряване на ситуацията. Предложената актуализация увеличава разходите на няколко министерства и държавни ведомства с близо 400 млн. лв., като близо 119 млн. лв. от тях са осигурени от пренасочване на средства от инвестиционната програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”.

Не трябва да се забравя, че в началото на август т.г. парламентът увеличи разходите на НЗОК с 225 млн. лв., което стана за сметка на орязване на парите за министерствата с 10% и на общините – с 5%. В проектозакона за актуализацията не е споменато нищо за това намаление на разходите и излиза, че министерствата, които се разпростират според бюджетите си, разполагат с 90% от годишните си разходи през 2014 г., а останалите – с пълния размер плюс още 400 млн. лв. Подобен подход трудно може да се определи като разумен, още по-малко като такъв, който предполага дори и начало на реформи във фискална сфера.

Близо 1/3 от допълнителните разходи са предвидени за МВР. Според мотивите на МФ „проблемът в системата на министерството се изостря от приетите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които предвиждат увеличение на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета на министерството за 2014 г. да има предвидени средства за това”. Това означава две неща: 1) в МВР традиционно съществува проблем с разходите, който трябва да бъде адресиран и 2) съществуващият проблем допълнително е изострен от непредвидени разходи.

Последният може да бъде решен още от началото на декември т.г., тъй като законът за МВР в частта му, която увеличава възнагражденията, противоречи на действащия Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Според чл. 81, ал. 1 от ЗДБРБ за 2014 г. „Министерският съвет утвърждава разходите за персонал [...] на първостепенните разпоредители с бюджет”. Според ал. 3 „увеличение на разходите за персонал може да се извърши само с нормативен акт на Министерския съвет при структурни промени за сметка на намаление на други показатели по бюджета на съответния разпоредител с бюджет (т. 1) или при намаление на разходите за персонал по бюджетите на други разпоредители с бюджет (т. 2). Нито едно от двете условия не е изпълнено, което дава правото на Министерския съвет да поиска от Върховния административен съд да отмени промените в закона за МВР в частта за увеличаване на разходите за персонал.

Друга стъпка, която може да се предприеме за овладяване на разходите, е да се обвържат по-високите им нива през тази година с компенсирането им през следващата. Така например ако дадено ведомство, например НЗОК или МВР, има по-високи годишни разходи през тази година без това да е подкрепено от обективни причини, през следващата година ведомството ще трябва да „върне” тези разходи, като се справи с по-нисък бюджет. Същото се отнася и за ведомства, които са успели да намалят разходите си през тази година, например в резултат на дефицита на НЗОК – те ще могат да разполагат с по-голям бюджет през следващата година. Ако липсват мерки за ограничаване на разходите в проекта на актуализация на бюджета, то е поради липса на воля, а не поради липса на възможности за това.

Актуализирането на бюджетната рамка е неизбежно, но за съжаление то продължава практиката пари да се наливат в нереформирани сфери, а ведомствата, в които се полагат усилия, да бъдат наказвани с по-ниски бюджети. МФ реално отчита необходимостта от реформи в мотивите към проекта за актуализация на бюджета, а министрите в настоящото правителство уверяват, че такива ще има в бюджета за 2015 г. Дали това ще се потвърди и колко смели ще бъдат предложените промени предстои да видим, заключава Стайков.