Защо правенето на бизнес в България остава трудно на практика

Тази седмица беше публикувано най-новото издание на изследването на Световната банка – „Правене на бизнес 2017”. Докладът разглежда бизнес средата в 190 държави по десет индикатора, а използваните данни са за 2015 и първата половина на 2016 година. Държавата с най-висок резултат отново е Нова Зеландия, следвана от Дания и Сингапур. На дъното също за поредна година е Сомалия.

В тазгодишното издание на индекса България е с резултат 73,51% и се нарежда на 39-то място сред изследваните държави. Спрямо предишното издание напредъкът на страната е минимален (0,43 пр.п.), но дори и при него, България губи две места в класацията и се нарежда между Армения и Русия, защото другите държави правят повече реформи. От общо 10 индикатора позицията на България намалява в шест, остава същата в два и се повишава също в два.

Всъщност подобренията на позициите на България са при двата индикатора, където страната има най-ниска позиция. При индикатора „Плащане на данъци” България се изкачва с две позиции, но резултатът остава един и същ в изданията на индекса от тази и от миналата година (72,81%). В индикатора „Достъп до електричество” пък повишаването на мястото на България в световната класация се дължи на добавянето на още един компонент при изчисляването му – „Надеждност на доставките и прозрачност на тарифите”. Операторът на електроенергийната система (ЕСО) продължава да развива модерна управляваща инфраструктура в изпълнение на Директива на ЕС (повече за системата – тук) и именно това е причината за по-високия резултат на страната. 

Индикаторът „Започване на бизнес” е третият най-слаб за България – въпреки че резултатът леко се подобрява, реформите в България изостават или липсват. Нещо повече, това е и индикаторът, при който България е изпреварена от най-много други държави в рамките на една година. Намаляването на минималния необходим капитал продължава да се отразява добре на резултата на България, но не може да компенсира сравнително многото на брой необходими процедури (6 при средно по-малко от 5 в Европа и Централна Азия) и дългото време за започване на бизнес (23 дни при средно 10 в Европа и Централна Азия и 8 в страните от ОИСР).

В тазгодишното издание на изследването отново са включени и данни за регулациите на пазара на труда, както и едно напълно ново сравнително изследване за законодателството, уреждащо обществените поръчки в 78 от страните. Резултатите и от двете категории не са включени при изчисляването на оценките на отделните държави, но показват какви са практиките на трудовия пазар и процедурите на обществените поръчки.

Всъщност и при двете нови категории се разглежда основно законодателството (регулации за работно време, възможности и срокове за обжалване на решения за обществени поръчки) и потенциалът за добри практики (плащане на извънреден труд, обявяване на обществени поръчки по електронен път). При тези показатели България показва сходни резултати с останалите европейски страни, което се основава и на изискванията за европейското законодателство и прилагането на европейските стандарти във всички страни членки на ЕС.

В показателите, обаче, не се включват оценки на качеството на пазара на труда и процедурите по провеждане на обществените поръчки, а именно там са проблемите на страната. Наемането на работници е уредено, но сивата заетост не се вижда. Освобождаването на работници се припокрива с повечето европейски практики, но задъхването на пазара на труда и измеренията на структурната безработица ги няма. Осъществяването на възлагането на обществените поръчки по електронен път и прозрачността на процедурите са в законодателството и се виждат от данните, но корупцията, нагласените изисквания, недомислиците и заобикалянето на закона не се виждат.

Това още веднъж показва, че в страната проблемът не е толкова законодателен, а по-скоро се крие в неприлагането на законите и липсата на контрол. Това се вижда и от данните в основните 10 индикатора на изследването. Официално времето за получаване на разрешително за строеж, например, се доближава до добрите практики, но корупцията остава скрита и възможностите за ненужно протакане на процедурата няма как да се отчетат. Разходите за процедурата, които в България са 4% от стойността на имота при 1,5% в страните от ОИСР, също няма как да включат неофициалните плащания. Разписаното в законодателството време за регистриране на собственост е двойно по-кратко в България в сравнение с развитите страни, но процедурите са двойно повече, което означава повече бумащина и множество канали за корупция. Данъчните ставки са сравнително ниски, а системата е опростена с плоските корпоративен и подоходен данъци, но необходимото време за деклариране и плащане на данъци в България е три пъти по-дълго от това в развитите държави. Необходимото време за процедура по несъстоятелност е двойно по-дълго в сравнение с добрите практики, а възвращаемостта – двойно по-ниска.  

Тук трябва да се споменат и проблемите на съдебната система, липсата на независимост на съда и неспазването на върховенството на закона, които също възпрепятстват правенето на бизнес в България.

През последните години благоприятната бизнес среда е сред приоритетите на няколко поредни правителства. Въпреки крайно недостатъчни, бяха предприети и редица мерки за улеснение на бизнеса. Реалността обаче показва, че спазването на законодателството и контролът, бавното развитие на електронните услуги и широкоразпространената корупция са препъникамъните на бизнеса в България.