Администрирането на ДДС – време за промени

Данъкът върху добавената стойност е най-големият приходоизточник в консолидирания бюджет. Въпреки че налогът е потребителски, той се администрира и внася от бизнеса. Предвид важността му за публичните финанси и допълнителните разходи, които вменява на частния сектор трябва да се полагат постоянни усилия за подобряването на ефикасност на облагането с ДДС, пише Калоян СТайков от ИПИ.

В рамките на кампанията „Бизнес без препятствия” ИПИ прави преглед на въвеждането на ДДС в България и настоящата процедура по регистрация. Целта на доклада е да идентифицира и представи възможности за подобряване на задълженията свързани с администрирането на ДДС както от бизнеса, така и от данъчната администрация. 

Данните сочат, че регистрираните лица по ЗДДС се увеличават близо двойно в периода 2008-2014 г., което увеличава тежестта от администрирането им като отделено време и хора от данъчната администрация.

В същото време през 2014 г. около 2/3 от нефинансовите компании са регистрирани по ЗДДС. Това представлява сериозна тежест за икономиката, като се има предвид структурата на тези предприятия – около 99,8% са микро, малки и средни предприятия. Дори и само тези две особености са достатъчна причина за постоянни усилия за облекчаване на административната тежест върху микро, малки и средния бизнес, но и за връщане към основополагащия въпрос - колко данъчно задължени лица могат да бъдат администрирани.

Предложените от ИПИ реформи са в няколко посоки и могат да се разделят на три групи.

Краткосрочни мерки, неизискващи допълнителни разходи:

Публикуване на ясни и изчерпателни изисквания за необходимите документи - допълнителното изискване на документи трябва да е само по изключение;

Премахване на част от изискваните заявления;

Служебно изискване на всички документи, за които това е възможно;

Създаване на лесни за използване електронни услуги;

Намаляване на законовия срок за регистрация от 14 дни на 8 дни.

Средносрочни мерки:

Разписване на ясна процедура за провеждане на данъчни проверки;

Изготвяне на ускорени процедури за коректни платци и компании, търгуващи със стоки и услуги с нисък фискален риск;

Повишаване на административния капацитет и по-висока ефективност на проверките;

Повишаване на ефективността на данъчната администрация чрез насочване на освободения ресурс от предложените мерки към проверки и ревизии в сектори, компании и стоки/услуги с висок фискален риск;

Правилно моделиране на предлаганите услуги, в чиито център трябва да е клиентът – бизнесът, а не администрацията.

Дългосрочни мерки:

Изготвяне и публикуване на анализ за ползите и разходите от промяна на задължителния праг на съответно 100 000 лв., 150 000 лв., 200 000 лева, включително:

Оценка на потенциалната загуба на приходи за бюджета;

Потенциален брой и профил на търговците, които биха се дерегистрирали;

Ползи за бизнеса от спестени разходи;

Ползи за администрацията под формата на освобождаване на ресурси за други дейности.