IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какво предвижда планът на консорциума за спасението на КТБ?

Негарантираните депозити да се изплащат под формата на ДЦК, като колкото по-късно се изтеглят, толкова по-малка да е загубата, сочи планът

14:49 | 31.10.14 г. 19
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Какво предвижда планът на консорциума за спасението на КТБ?

Държавата да участва чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, с 2,3 млрд. лв. в спасяването на КТБ. Това е едно от основните предложения, които се съдържат в писмото за намерение, внесено в БНБ в четвъртък от страна на фонда ЕПИК, резервния държавен фонд на Оман и дружеството Gemcorp.

В документа се подчертава, че става дума за писмо за намерение, което не е правно ангажиращо.

Консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите, като това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното ѝ отваряне.

Консорциумът отбелязва, че все още не разполага с достъп до доклада на одиторите за КТБ (Deloitte Bulgaria, Ernst & Young Audit OOD и Afa OOD), според който дефицитът на банката възлиза на 4,3 млрд. лева. С писмото трите компании искат достъп до доклада на одиторите, за да започнат работа с ръководството на КТБ за установяване дали дефицитът е сходен със сегашните изчисления. 

Като част от реорганизацията на банката консорциумът иска да се направят усилия да се запазят депозитите в банката. Собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, ще получат средствата си в пълния им размер, без да се ползва схемата за застраховане на вложителите.

Вложителите, чиито депозити не са гарантирани от държавата, ще трябва да се примирят с намаляване на сумите им (т. нар. подстригване). Предлага се при негарантираните влогове да има изплащане с държавни ценни книжа (ДЦК), като колкото по-разсрочено се съгласят вложителите да става това, толкова по-малко загуби ще понесат. Най-голямо „подстригване“ ще има за онези, които решат да изтеглят депозитите си веднага след отварянето на банката. Всичко това следва да се уреди със законови промени.

Може да се разработи и схема, при която собствениците на негарантирани влогове да получат стимул да запазят депозитите си в банката по-дълго време. Те могат да получат предложение за по-малко орязване, ако запазят депозитите си в банката за по-дълго време, като това може да бъде комбинирано с плаващ механизъм за теглене, при който всеки месец се увеличава делът на възможната сума за теглене.

Според консорциума подходът, който насърчава собствениците на негарантирани влогове, които се съгласят да запазят депозитите си в банката за по-дълго време, ще отговаря на интереса както на банката, така и на българските данъкоплатци.

Собствениците на негарантирани депозити, които изберат да запазят депозитите си в банката за 3-4 години, ще получат за това намаляващ дял на орязването в зависимост от периода на влога, както и участие за остатъчната сума за 5-годишното възстановяване на активите на банката.

Собствениците на негарантирани депозити, които изберат да изтеглят влоговете си незабавно, ще получат изплащане на влоговете си  под формата на български държавни ценни книжа (освен орязването), които могат да бъдат превърнати незабавно в пари в брой на пазара, отбелязва консорциумът.

Консорциумът предлага още акционерите и другите кредитори в банката да се третират наравно с негарантираните вложители. Консорциумът ще помисли дали е възможно да направи разграничение между акционерите и двустранните кредитори, когато изготвя схемата за възстановяване. 

По отношение на структурата се предлага консорциумът и българското правителство да създадат нова компания за придобиване (Bidco), която ще придобие всички нови акции, които бъдат издадени от банката.

50% от Bidco ще бъдат собственост на консорциума, а останалите 50% - на българското правителство, като в крайна сметка трябва да има придобиване от Bidco на 100% от банката след рекапитализация. Ако описаните по-горе орязвания бъдат осъществени, те ще имат значително позитивно въздействие върху дефицита.

Консорциумът ще се стреми да ускори планираната рекапитализация на банката, като договори набирането на средства чрез акционерно дружество със специална инвестиционна цел. Сегашният главен акционер в банката „Бромак“ (и свързаните с „Бромак“ страни) трябва да прехвърли всичките активи, които държи, на това ново дружество. Това прехвърляне на активи ще бъде използвано за набиране на капитал за рекапитализацията на банката чрез Bidco.

Консорциумът предлага той и българското правителство да се договорят за новия мениджърски екип на банката. Бившето ръководство на банката трябва да бъде заставено да участва във вътрешното разследване в рамките на възстановяването на неизплатените кредити.

За да се гарантира успешната реорганизация, капиталът, предоставен на банката от страните (консорциума и държавата), може да бъде по-голям от необходимото за повторното й отваряне. Шест месеца след отварянето на банката акционерите на Bidco следва да решат дали прехвърлените към банката средства са били повече от необходимите и ако това е така, тези излишни средства трябва да бъдат върнати от банката на Bidco. Страните ще направят всичко възможно, за да бъде гарантирано, че подобен механизъм е в съответствие с регулациите на ЕС.

Консорциумът ще работи с българското правителство, така че всички елементи от окончателния план за реорганизация да бъдат одобрени от Европейската комисия. Той изказва притеснение от споразумението между банката и нейните длъжници при силно намалени лихви, които може би са в сила, откакто банката беше поставена под надзор. Според участващите в консорциума фирми тези споразумения трябва незабавно да бъдат анулирани.

Според консорциума правителството трябва да направи всичко възможно за подпомагане на собствениците на негарантирани влогове, акционери и кредитори на банката и за запазване на активите и капитала на банката. Това ще изисква анулиране на всички споразумения и процедури, водещи до намаляване (или загуба на стойност) на активите на банката, които са сключени от кредитор, длъжник или организация, свързана с длъжник от датата на поставяне на банката под надзор.

По отношение на разходите по трансакцията, се очаква всички разходи, свързани с преструктурирането и повторното отваряне на банката, да бъдат поети от самата банка, тоест по равно от държавата и консорциума. Това са преките разходи, поети от членовете на консорциума и свързани с повторното отваряне на банката и са за периода от 20 юни 2014 г. до датата на повторното отваряне на банката. Включени са разходите за консултанти, съветници, адвокати и други подобни фирми.

Припомняме, на 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори.

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев се предаде на полицията в Сърбия на 16 септември, след като беше обявен за издирване от Интерпол. Същият ден сръбски съд го освободи с мярка „подписка“. Международният паспорт на Василев е отнет и той трябва всеки ден да се явява в съответното полицейско управление. Дни по-късно стана ясно, че прокуратурата е изпратила на компетентните съдебни власти на Сърбия молба за екстрадицията на Василев.

Междувременно Европейската комисия обяви началото на досъдебна процедура срещу България заради КТБ и банка "Виктория". Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Според действащата директива гарантираните депозити до 196 хиляди лева трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си.

Казуса КТБ можете да следите тук

Повече за ситуацията с банката може да разберете от седмичното издание на Invest/Or по телевизия и радио Bulgaria On Air c водещи Димитър Вучев и Свилен Колев

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:06 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

19
rate up comment 7 rate down comment 0
vstoykov
преди 9 години
Ако дружество регистрирано преди 2 месеца , без активи, без история, без обезпечение е получило 30 милиона, одиторите веднага записват Нула (дупка в баланса), но Василев и компания вероятно добре знаят какво са финансирали и този кредит не е нула.Ето тука е тънката разлика, която одитори не могат да установят.Банковото дело не е чисто счетоводство, тук имаме търговия с доверие. На теория е възможно. В някои други държави има такава практика - дават кредит, ако преценят, че бизнесът ще е печеливш, независимо от това, че няма обезпечение. В България обаче практиката е друга (с малки изключения) - задължително се дава кредит само, ако кредитополучателят докаже, че няма нужда от този кредит (което е абсурдно) или има достатъчно обезпечения, които и при най-лошия сценарий могат да се продадат поне за покриване на главницата по кредита + лихвата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 0
многодобре
преди 9 години
http://***.banker.bg/finansov-dnevnik/read/durjavna-komisiia-nishti-oditora-kpmg
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 8 rate down comment 3
kalendar
преди 9 години
изглеждаш ми малко наколенчен пред западняците, а това разводнява мисълта. Спекулираш(дори и да има частичката ако в изречението) с това, че на едните велики одитори(те вярно са велики, тук няма ирония) са им набутали фалшиви документи и те за това се объркват. Все едно за първи път правят одит:) Пропускаш факта, че някой(не е ясно кой) е сменил методологията за правене на одит между двата одита, че вторият одит не е публичен(за разлика от първият), така че не знаеш реално какво показва, че вторият не е със споделена отговорност(и няма как да бъде, щото не е публичен), за разлика от първият. Мен пък що ми изглежда, че тоя в Белград седи там щото вярно го е страх за живота му, а тук конкуренцията му краде иначе относително читавата банка? И че първите данни бяха най-верни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 9 rate down comment 4
popo323
преди 9 години
Така ако погледнете отстрани цялата работа с тези измислени фалшиви чужди инвеститори не ви ли изглежда гротеско смешна . До вчера тези щяха да оздравяват банката без Цветан Василев и обявяваха как напълно се разграничават от него , а пък изведнъж решиха ,че обезпечението ще е активи за 2,3 милиарда от фирмата му Брамак . Тоя мишок в Белгард въобще знае ли ,че някой е предложил активите му за обезпечение и как въобще биха били те осребрени за да попълнят дупката в КТБ . Пък и откъде фирмата му Бромак ще има активи за 2,3 милиарда ,то трябва да е прехвърлил половината банка в частният си джоб . Това не е ли огромно престъпление по който и да е закон . Голямо надцакване падна мужду крадците , и целта беше да се излъже държавата да извади отнякъде поне 5 милиарда . Защото нали се сещате , дори и да бяхме извадили 2,3 милиарда те нямаше да стигнат и после държавата трябваше да извади още поне 3 милиарда и накрая щяха да я опоскат напълно , а банката пак щеше да е фалирала
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 6 rate down comment 9
marto76
преди 9 години
Защо продължават да занимават българският народ с глупости и по-маловажни теми? Крайно време е да бъде потърсена съдебна отговорност на човека, който причини бедствието КТБ, а именно Цветан Василев!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 3 rate down comment 1
popo323
преди 9 години
Значи банката изплаща 3,6 милиарда , има реални активи за под 2 милиарда , а пък издава акции за колко точно пари . И каква точно щеше да е стойността на тези акции, при положение ,че така аритметика излиза ,че акциите ще струват само минус 1,6 милиарда . Ами няма проблем според мен , само извън гарантираните вложители да съберат около 2 милиарда , дано ги имат по сметки в други банки . Да ги преведат в Централната банка и веднага ще я отворят . То същото щеше да стане и ако измислените офшорки - инвеститори бяха дали 2 милиарда кеш , ама никой не е луд да дава пари на пирамида за да бъдат веднага изтеглени.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 4
popo323
преди 9 години
Спора е безсмислен при положение ,че се скъса да защитаваш тази банка пирамида . Е след всичкият шум и изземването от прокуратурата на скритите документи в тази банка , дано накрая са излезли истинските . Ако тези са били неистински , то мишока , селски ченчаджия от Магурата , да не се беше крил в Белград , а да беше дошъл да изложи истинските и незабавно да представи адекватно обезпечение на раздадените кредити . Но финала беше ясен още след първият одит , банката е *** , напълно окрадена от Цветан Василев и съдружниците му . Сега да върнат веднага гарантираните депозити на обикновените хора , а пък виновниците по затворите .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 6
kalendar
преди 9 години
чакай, чакай:) ако са им представили преди фалшиви документи, от къде знаеш сега, че не са им предоставили на сегашните фалшиви документи също? Това с прокуратурата...мисля, че не си наясно какво представляват фалшивите документи и какви са функциите на прокуратурата:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 12 rate down comment 6
meto76
преди 9 години
Негарантираните депозитите трябваше да бъдат обърнати в акции, а държавата да влезе в капитала на банката с размера на гарантираните депозити, които така и така щеше да изплати.Така банката спокойно щеше да отвори врати без проблеми и без чужд инвеститор.А който инвеститор иска да си купи акции щеше да има тази възможност на борсата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 10 rate down comment 4
popo323
преди 9 години
Да могат да бъдат съдени ако умишлено са укрили информация , при правенето на одити . Не знам каква е било методиката , но ако са им представяли нагласени отчети и фалшиви счетоводни документи , няма как да ги осъдиш . Те не са прокуратура и няма как да им търсиш сметка за фалшиви документи , те не могат да разследват и да изискват проверки за достоверност . Последните одити се извършени вече по документи изискани от прокуратурата и без възможност за фалшификации , за това и истината лъсна .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още