Защо Тройката все още не идва в Атина?

Защо тройката международни кредитори /ЕС,ЕЦБ,МВФ/,  която се очакваше да се завърне в Атина в края на миналата седмица, все още не идва, къде зацикля договарянето с нея и от  какво се страхува правителствената коалиция, пита гръцкият в. "Имерисия", цитиран от БТА.

В материала се отбелязва, че правителството е  изпратило своите становища на тройката за предстоящите преговори с нея и че очаква "одобрение" от страна на Брюксел, Франкфурт и Вашингтон, за да може ръководителите на кредиторите да се  завърнат още тази седмица. 

В кабинета Самарас обаче цари голяма загриженост за поведението на тройката, която все още не е уточнила датата на завръщане на нейните представители в Атина за започване на последната проверка на финансовото състояние на  Гърция. От тази проверка зависи деблокирането до края на годината на 3,6 млрд. евро от еврозоната и 3,5 млрд. евро от  МВФ, посочва вестникът.

Предполага се, че закъснението се дължи на съществуващи различия между двете страни по въпроси, свързани с очакваната дупка във фининасите на Гърция догодина и с данъчните облекчения, които правителството се опитва да прокара през главата на кредиторите.

Атина не приема оценките на тройката, че финансовата дупка на Гърция догодина се очертава да бъде в размер на 2,6 млрд. евро. Кредиторите не са доволни също и за това, че кабинетът Самарас изостава с реформите.

Въпреки това обаче компетентни източници са на мнение, че до блокиране на траншовете няма да се стигне и че европйските партньори търсели формула за това как Гърция да действа, след като се оттегли в края на годината от спасителния план, за което тя настоява.

В тази връзка предстои да бъде обсъден въпроса за размера на новата превантивна кредитна линия за Гърция, с която страната да разполага за непредвидени нужди до адаптирането й към пазарите. Тази линия обаче кредиторите обвързват с евентуални нови мерки, които Атина категорично отхвърля.

В същото време премиерът Самарас обяви, че ще настоява за облекчаване на държавния дълг на Гърция като компенсация за успешното изпълнение на европейския спасителен план, който приключва през декември.

Гърция се възползва от най-голямото преструктуриране в историята на държавния дълг през април 2012 г., когато бяха опростени близо 105 млрд. евро дълг, както и от намаляване на дълга с 20 млрд. евро няколко месеца по-късно чрез обмен на облигации, държани от частния сектор.

След шест години дълбока рецесия, която предизвика срив на БВП с 25 на сто, гръцката статистическа служба потвърди преди дни възстановяване на растежа през третото тримесечие.

Самарас обясни подобряването на публичните финанси с извършените през последните години реформи от  страната, която от началото на дълговата криза през 2010 г. е под опеката на кредиторите си - Евросъюза и МВФ.

Международните кредити, които Гърция получи от ЕС и МВФ - 240 млрд. евро за последните години, обаче натовариха държавния дълг, който достигна 175 на сто от БВП през 2013 г.
или 318 млрд. евро.