Разходите за образование се увеличават без особен ефект за качеството му

Въпреки натрапчивия рефрен, че средствата за образование са много малко, това е разходна функция, която бележи едно от най-големите увеличения в периода 2009-2015 г., макар и сравнително неравномерно. Така например за разглежданите осем години разходите за образование се увеличават с 43% или близо 940 млн. лв., като през 2015 г. достигат около 3,1 млрд. лв. Това обаче се дължи на огромното им увеличение през 2008 г. в размер на около 590 млн. лв., а през останалите години се наблюдават и понижения.

Като дял от бюджетните разходи те възлизат на около 10% през по-голямата част от разглеждания период, като през 2008-2009 г. достигат 11%, а през 2015 г. се свиват до 9%. Това е и другата заблуда около този сектор – въпреки че всяко правителство твърди, че образованието е сред водещите приоритети, предвидените средства като дял от бюджета са почти постоянни. Т.е разходите за други функции се увеличават по-бързо, което навежда на мисълта, че те са и по-важен приоритет за управляващите. Ситуацията е малко по-различна, ако бюджетът за образование се съотнесе към БВП на страната. Такова сравнение показва, че отношението расте до 2009 г., когато достига близо 3,9% от БВП, след което се наблюдават две години на спад по време на усилията на правителството за фискална консолидация. В периода 2012-2014 г. отново се отчита ръст и тези разходи надминават 3,9% от БВП. През 2015 г.  съотношението отстъпва до 3,5%.

Докато понижението на разходите за образование през 2010-2011 г. се обяснява със стремежа за фискална консолидация, то понижението им през 2015 г. буди изненада. Това се дължи почти изцяло на спада на средствата по европейски програми, а голямата част от тях са насочени към:

• осигуряване на достъп до образование и обучение;

• насърчаване на иновациите и научно-развойната дейност с цел изграждане на икономика, основана на знанието;

• разработване и изпълнение на стратегия за учене през целия живот;

• транснационално и междурегионално сътрудничество.

Целта на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е „увеличено инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро и по-достъпно образование  за преодоляване на проблема с ограничения достъп до пазара на труда поради липса на умения или поради неадекватност на уменията на хората”. Предвид състоянието на пазара на труда и нарастващия недостиг на квалифицирани работници, едва ли може да се каже, че програмата е била особено успешна, което означава, че загубата на тези средства едва ли ще окаже негативно влияние върху пазар на труда.

И ако спадът на разходите за образование през 2015 г. се обяснява основно с по-малко европейски средства, то резкият им скок през 2008 г. се дължи на провеждане на реформи. Така например, тогава се въвеждат делегирани бюджети за училищата, които са съпроводени с ръст на разходните стандарти с 24%. Заедно с това в края на 2007 г. се увеличават заплатите в сектора с 18%, а от началото на 2008 г. те се дерегулират. Отпуснати са и допълнителни средства за компенсиране на нетния доход от въвеждане на пропорционално подоходно облагане, както и за прилагане на Национална програма „Диференцирано плащане”.

Структурата на разходите в образованието също се променя значително през годините. Така например делът на разходите за ВУЗ се увеличава с около 4 пр.п., а разходите за детски градини нарастват с 2 пр.п., докато този на общообразователните училища се увеличава само с 1 пр.п. В същото време разходите за професионалните училища и паралелки намаляват заради по-ниски интерес към тях.

Независимо от постоянно увеличаващите се разходи и насочването на повече средства към средното и висшето образование, ефектите от тези разходи не се виждат. Както вече писахме резултатите от висшето образование са далеч от желаното, а реформите при финансирането му не просто буксуват, а понякога са дори стъпка назад. Не е много по-различна ситуацията при средното образование, както се вижда от резултатите от международната класация PISA 2015. И докато при нея резултатите поне се покачват, макар и позицията ни в световната класация да спада заради по-голям напредък на останалите страни, то резултатите от матурите (които ще коментираме следващата седмица) се влошават през всяка следваща година. Започналата реформа в образованието (както в средното, така и във висшето) може би ще даде резултати, но те няма да са видими в непосредствено бъдеще, а пазарът на труда вече боксува при рекордна липса на подходяща работна сила.  

Трудно може да се каже, че финансовият ресурс в образователната система е недостатъчен, но ясно се вижда как средствата не се използват по най-добрия начин. Ако тази тенденция продължи, пълният ефект от негативните резултати от нея ще стане ясен след години, когато реформирането на системата ще е още по-трудно и още по-скъпо.