Как Ердоган може да удари партията на Шулц и да помогне на Меркел

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган в крайна сметка наистина може да повлияе на изборите в Германия – само че не по начина, по който се е надявал, коментира Politico.

Несъзнателно призивът на Ердоган към над 1,2 млн. германски турци да не гласуват за нито една от водещите германски партии – или за Зелените – може да засили позициите на канцлера Ангела Меркел, с която напоследък често попадат в сблъсък.

Макар че консервативният канцлер никога не е получавала особено силна подкрепа от етническите турци, основният ѝ конкурент – социалдемократите (SPD) на Мартин Шулц, традиционно печели политическите гласове на общността. Именно затова те ще бъдат най-тежко ударени, ако много германски турци се вслушат в призива на Ердоган.

„Вярно е, че германците с турски произход възнамеряваха да гласуват за левите партии, макар че това не се вижда толкова ясно, колкото през последните няколко години“, казва за Politico Нилс Анен, германски депутат и говорител по външните работи на групата на SPD в Бундестага.

Не всеки германец от турски произход ще последва сляпо призива на Ердоган, казва Анен, добавяйки, че „в Германия гласовете не се дават „вкупом“ и не се решава в чужбина кой за кого ще гласува“.

Според него германските политици трябва да мислят не за партийната политика, когато става въпрос за поведението на Ердоган, а за това как Германия трябва да отговори на непрекъснатите атаки на Анкара.

Сред общо 61,5 млн. гласоподаватели в Германия делът от малко над 1,2 млн. германски турци изглежда незначителен. Но подобни малки групи могат да имат значение. Не само че германските турци могат да намалят дела на SPD, но и могат да имат думата за възможните коалиционни възможности след изборите на 24 септември.

Консерваторите на Меркел изглеждат готови да поведат следващото правителство, но кои ще са новите им партньори може да зависи от малки разлики в гласовете, като очакванията са повече партии да влязат в германския парламент тази година.

На фона на нарастващото напрежение между Берлин и Анкара около арестите на германски защитници на човешките права в Турция Ердоган стартира атака срещу консерваторите на Меркел, SPD на Шулц и Зелените миналия петък, наричайки ги „врагове на Турция“ и призовавайки турците да не гласуват за тях.

Намесата му предизвика яростна реакция на германските политици. Меркел отговори на удара на кампанийно събитие същата вечер, обявявайки, че Германия „няма да позволи никаква намеса“ в изборите и няма да „позволи на никой, включително президента Ердоган, да влияе на правото на германските граждани, от какъвто и произход да са те, да гласуват свободно".

В събота външният министър Зигмар Габриел зае подобна позиция, заявявайки, че Берлин няма да толерира турска намеса в германската политика.

Ердоган отговори бързо, казвайки на Габриел, че трябва да се научи кога да спира, но повтори призива си към германските турци да „дадат урок на партиите в германските избори“.

Според Анен „Германия не трябва да отправя провокации, но в същото време Германия също трябва да отхвърля тези атаки решително – и именно това направихме“.

През десетилетията SPD се изгради подкрепа сред турците в Германия – сега над 3,2 млн. души – с имидж на защитник на работническата класа, харесван от мнозина от общността, които никога не са се чувствали приемани от германското общество.

„Хелмут Шмит все още се смята за бащата на турците в Германия“, казва Умут Каракаш, директор на берлинската социологическа агенция Data 4U. Каракаш говори за бившия канцлер на социалдемократите, който работеше – макар и с ограничен успех – за по-добра интеграция на турските гастарбайтери по време на управлението си от 1974 до 1982 г.

На последните парламентарни избори през 2013 г. почти две трети от германските турци с право на глас гласуваха за социалдемократите. Партията обаче събра само 25,7% на изборите, сочи Data 4U, която специализира в проучвания сред германските турци и други етнически малцинства.

В същото време партията на Меркел, която спечели изборите с 41,7% от вота, получи само 7% от гласовете на германските турци.

Някои от германците с турски произход обаче се чувстват отчуждени от германските политически партии много преди намесата на Ердоган заради серия от събития – включително решението от 2016 г. на германския парламент да признае арменския геноцид в Турция, казва Каракаш.

Повлияни от турските държавни медии, които се четат много от германските турци, усещането, че общността се смята за втора класа в Германия, бе подсилено през последните години, казва тя.

„Усещането е, че като турци те никога не биват третирани на равни нога“, допълва тя.

Анен от SPD е съгласен, че Германия трябва да погледне по-критично на интеграционните си усилия и да се справи по-добре с включването на германските турци в политическия процес.

„Трябва да покажем на нашите германски граждани с турски произход, че са част от нашата страна и общество“, казва той. „Те имат място тук и не трябва да се влияят от разделителната политика на Ердоган“.