Кризите в Гърция и Украйна изпратиха европейските индекси на червено

С резкия отстъпления приключи първата сесия за седмицата на фондовите пазари в Европа, след като преговорите за спасителната програма на Гърция продължиха да буксуват, а кризата в Украйна ескалира.

Общоевропейският бенчмарк EuroStoxx 600 изтри над 1 на сто, като всички сектори се търгуваха на отрицателна територия.

Гръцкото правителство продължава да е под натиск да намери решение за бъдещото финансиране, тъй като сегашната спасителна програма на страната приключва в края на февруари. През миналата седмица министър-председателят Алексис Ципрас и министърът на финансите Яни Варуфакис осъществиха обиколка на Европа, за да получат подкрепа за предоговаряне на условията по спасителния план.

"Тройката" международни кредитори – Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд, не са готови да отпуснат средства, докато Гърция не поеме ангажимент да предприеме определени условия за нейното спасяване, включително политики за икономии.

Гръцките акции се сринаха с 5 на сто, а доходността по облигациите скочи рязко, след като Ципрас потвърди в неделя предизборното си обещание да прекрати строгите икономии чрез преструктуриране на дълга на Гърция.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел се срещна с президента Барак Обама във Вашингтон в понеделник, за да обсъдят решение за нарастващата криза в Украйна.

Гърция и Украйна са сред основни теми и по време на срещата на финансовите министри от Г20 в Истанбул в понеделник, където те обсъждат глобалната икономика и загрижеността за растежа.

На фона на дебатите в цяла Европа за ситуация в Гърция Ирландия изпрати сигнал, че ще настоява каквато и да е нова или променена сделка, постигната от Атина, също така да важи и за нея.

"Бихме насърчили Гърция да направи същото, което Ирландия направи. Това е да преструктурира и да промени начина, по който дългът се изплаща, за да може да намали тежестта му“, заяви земеделският министър Саймън Ковъни. "Ирландия и другите европейски страни ще търсят начини, по които да помогнат на Гърция да направи това, но трябва да осигурим това едни и същи правила да важат за Гърция и за всички останали", добави той.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) заяви в месечния си доклад, че растежът на търсенето на петрол все още не показва никакви признаци на ускоряване. Въпреки това картелът запази прогнозата си за 2015 г., като очаква, че ниските цени ще помогнат за ръст на продажбите по-късно през годината.

В месечния си доклад картелът прогнозира, че търсенето на суров петрол ще нарасне до 29,21 млн. барела на ден през 2015 г., което е с около 430 000 повече от предишната прогноза.

Данните от континента показаха, че гръцката промишленост е отчела за седма поредна година спад в производството. През 2014 г. заводите са произвели с 2,7% по-малко продукция, отколкото през предходната година, стана ясно от данни на националната статистическа служба Elstat.

От началото на икономическата и финансова криза през 2008 г. производството се е свило с около 30%.

Същевременно най-голямата икономика в еврозоната – Германия, е постигнала по-голям от прогнозираното търговски излишък през последния месец на 2014 г. според последния доклад на Федералната статистическа служба Destatis. Сезонно неизгладените данни показаха, че страната е постигнала излишък във външната търговия в размер на 19,1 млрд. евро през отчетния период в сравнение със 17,9 млрд. евро в предходния месец. Анализаторите прогнозираха равнище на излишъка от около 16 млрд. евро.

На корпоративния фронт HSBC в Лондон изгуби близо 2 на сто, след като банката призна, че нейното швейцарско дъщерно дружество е помагало на заможни клиенти да укриват данъци.

В Испания Santander спадна с 1,4%. Кредиторът заяви в неделя, че планира да продаде 5-годишен структуриран дълг на стойност до 100 млн. евро.