Полша блокира заключенията от срещата на лидерите на ЕС

Полша блокира заключенията от срещата на лидерите на Европейския съюз (ЕС), след като те избраха за втори мандат председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, съобщава БНР.

Министър-председателят на Полша Беата Шидло обяви, че няма да подкрепи общите заключения на срещата на върха в знак на протест срещу удължения мандат на сънародника ѝ Туск. Управляващата партия "Право и справедливост" обвинява бившия премиер в подривна дейност срещу сегашното полско правителство.

Варшава нямаше право да блокира назначението на Туск, подкрепен от останалите лидери. Тя обаче разполага с право на вето върху останалите теми от дневния ред, които вече бяха подготвени в проектодекларация между правителствата. След ветото заключителният текст от срещата няма да има юридическа стойност. Планираните заключения бяха свързани със свободната търговия, финансовите въпроси, миграцията, сигурността и отбраната.

Лидерите на ЕС заседават днес без представител на Великобритания. Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят бъдещето на Съюза след напускането на Лондон. Предвижда се това да бъде началото на разговорите около очертаните от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер пет посоки за бъдещето на ЕС до 2025 г.

От правителствените ръководители се очаква да направят корекции и допълнения в текста на политическия документ, който окончателно ще бъде приет на 25 март в Рим по случай 60-я юбилей на основополагащите договори на ЕС. Декларацията няма правно обвързващ характер, а е по-скоро заявление как Европа смята да остане единна през следващите 10 години след напускането на една от членките на Съюза на фона на геополитическа и регионална нестабилност. 

За разлика от идеите на Еврокомисията, изложени в т.нар. "Бяла книга", текстът, подготвян от екипите на Доналд Туск и премиерите на Малта и Италия, се очаква да е дипломатически изтънчен и да избягва неудобната формула за Европа на няколко скорости.

Срещу налагането на модела за твърдо ядро и периферия се обявиха България и останалите източноевропейски страни, които се опасяват, че интересите им ще пострадат за сметка на засилената интеграция между "старите" западни държави в еврозоната. В документа се признава, че някои страни могат да напредват и да се сближават по-бързо в определени области, като оставят вратата отворена за останалите, желаещи да се присъединят по-късно.

Без да се навлиза в конкретни идеи за реформи на ЕС ще бъдат посочени цели като подсилване на икономическия и валутния съюз, сътрудничество в отбраната и сигурността, и социалната политика.