Слабите места на еврозоната пет години след дълговата криза

Пет години след началото на дълговата криза еврозоната загърби рецесията и само още две страни членки получават финансиране отвън. Тя обаче продължава да страда от дълбоки проблеми, които във всеки момент могат да съживят отново опасенията на пазарите, пише AFP.

Призракът на дефлацията

Изправена пред траен спад на цените, еврозоната би могла да изпадне в дефлация - порочен кръг, от който Япония успя да излезе едва след 20 години. След понижението на цените идва свиването на потреблението, на инвестициите, а после и на заплатите, като всичко това се отразява неблагоприятно на активността.

Осъзнала този риск, Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе редица мерки (историческо понижение на лихвите, изкупуване на активи, инжектиране на свежи пари), но пазарите искат финансовата институция да направи голям скок, пристъпвайки към количествено улесняване. За Германия обаче това е абсолютно табу.

Слаб растеж и безработица

Скок на икономиката изобщо не бе постигнат и някои страни, като Италия, отново изпаднаха в рецесия. Дори Германия, традиционен двигател на района, започва да проявява признаци на слабост най-вече в промишления сектор. Тази картина се допълва от масова безработица, засягаща с пълна сила младежите.

Засилиха се призивите растежът да се стимулира чрез повече инвестиции. Председателят на бъдещата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер предложи план на стойност 300 милиарда евро за три години, но все още не е решено откъде ще бъдат взети тези пари и как ще се разпределят между държавния и частния сектор. Засега Берлин отказва "да подписва чекове", за да се стимулира растежът.

Бюджетно оздравяване

Еврозоната отново сложи в ред държавните си финанси, но положението е много различно в отделните страни. Осем от членките на еврозоната имат прекомерно висок бюджетен дефицит, превишаващ 3-те процента от брутния вътрешен продукт, определени от Маастрихтския договор. Сред тях е и Франция, която няма да влезе в нормата преди 2017 година и оправдава това отклонение от правилата с конюнктурата.

Положение, създаващо напрежение в отношенията с привържениците на бюджетните правила. Техният лагер се оглавява от Германия заедно с Комисията, която има право да държи под контрол националните бюджети.

Дали твърдо и непоколебимо трябва да се спазват правилата или да се подходи с необходимата гъвкавост, за да не бъде убит растежът? Този дебат вълнува европейските столици. Какво ще се прави, за да се намери отговор на този въпрос, ще се решава на среща на високо равнище на 24 октомври в Брюксел.

Гръцкият проблем

Първата страна, засегната от кризата през 2010 година – Гърция, започна да вижда края на тунела: тя трябва да излезе от рецесия тази година, лихвите по заемите, които тя тегли на международните финансови пазари, спадат силно. Втората програма за външно финансиране на Атина и по-специално европейската част е към края си.

Положението обаче продължава да бъде изключително деликатно, както показаха сътресенията на пазарите миналата седмица.

Банките

Според мнозина анализатори банките са слабо място в Европа, защото работата по оздравяване на балансите не бе извършена докрай. Тестовете за устойчивост, чиито резултати се очакват в края на октомври, вероятно ще очертаят някои слабости и ще откроят нови потребности за рекапитализиране.

(БТА)