БСП се отказа да маха плоския данък, ще стимулира икономиката с фондове

Въпреки заявеното няколко пъти намерение за отмяна на плоския данък и връщане на прогресивната скала, от БСП все пак се отказаха да посегнат на единната 10-процентна ставка. Това стана ясно по време на  дискусия за приоритетите в икономиката на България на 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. Капитал.

Участниците в срещата се обединиха около идеята, че данъчната система трябва да се запази стабилна и устойчива, защото тя е предпоставка за по-добър бизнес климат.

В крайна сметка в предизборната си платформа социалистите ще предложат смесена система - 10% данък за доходи до 10 хил. лв. на месец и 20% данък за доходи над 10 хил. лв. Според сметките, промяната ще засегне 7000 души с високи доходи. Данъчната тежест към бизнеса няма да се увеличи, защото 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент остават непроменени.

„Няма да се съберат повече пари при увеличение на данъците, а ще има повече сива икономика. Целта е да се облагат повече граждани и фирми. Така ще има има повече приходи в бюджета при същото данъчно облагане“, заяви по време на дискусията Мартин Димитров от Реформаторския блок.

„Българските предприемачи трябва да имат по-голяма гъвкавост и ще постигнем това с няколко мерки”, твърди бившият икономически министър Драгомир Стойнев, цитиран от пресцентъра на партията.

Като първа крачка той посочи създаването на фонд „Индустрия” с капитал 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия, които имат стратегия в определен изоставащ регион да създават производство, да разкриват работни места, да желаят да инвестират.

„За нас са ключови и младите предприемачи. За младите компютърни специалисти и инженери предвиждаме фонд „Иновации” с начален капитал 150 млн. лв., който да ги подпомогне да създават своите фирми, да плащат своите данъци и да се развиват в България”, обясни още депутатът от левицата.

Стойнев подчерта, че в платформата на БСП се предвижда всеки един предприемач до 35 години да бъде освободен от корпоративен данък за 2 години, ако в рамките на 24 месеца  разкрие минимум 5 работни места и реализира оборот до 150 хил. лв. 

Ще донесат ли повечето бюджетни разходи по-висок растеж?

"БСП вярва, че през повече бюджетни разходи ще постигне растеж, но за мен това са изтекли пари и проблем за кредитния рейтинг на държавата",  каза от своя страна Мартин Димитров по повод намеренията на социалистите за стимулират икономиката с държавни фондове.

Държавата не трябва да се прави на предприемач и да строи с  500 млн. лева заводи, подкрепи го и Делян Добрев (ГЕРБ). Като основен проблем пред бизнеса той посочи  премахването на административната тежест.

Около 67% от брутния вътрешен продукт (БВП) идват от услугите, 17-18% от индустрията и 5% от селското стопанство, посочи председателят на БСП-Варна и бивш депутат Борислав Гуцанов. Делян Добрев обаче не се съгласи с идеята, че секторите от индустрията са по-малко от 25%  и че увеличението на тези проценти ще стане с финансиране на лансираните от БСП фондове.

„Докато Министерството на икономиката намалява адмнистративната тежест с 200% административното бреме, другите министерства го увеличават с 300%“, обясни бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма и посочи, че дадена фирма трябва да мине през десет администрации за да събере необходимите за регистрация документи.

Добрев препоръча да се промени системата и посочи за пример да има само една декларация, с която да се отговори на всички условия, а администрацията да проверява в НАП дали конкретната фирма има или няма задължения.

„Администрацията трябва да заработи при електронно управление.  Затова записахме в Кодекса за застраховането системите на Гаранционния фонд и КАТ да бъдат свързани. Така регистрацията на превозни средства, които нямат действаща "Гражданска отговорност", се прекратява служебно от МВР, в частност - от КАТ“, посочи още Добрев.

Подновяването обаче все още не е регламентирано ясно и на практика собствениците на тези превозни средства са длъжни да се разходят до КАТ, ако желаят отново да карат превозните си средства, чиято регистрация е прекратена.

Мартин Димитров предупреди, че  при ляво правителство има опасност да се влоши икономическият  растеж, защото „държавата не трябва да се прави на предприемач, а да създава среда на инвеститора“.

Той препоръча да не се правят „мегаломански проекти, които да влошат кредитния рейтинг на страната“.

„Постигнахме НЕК да не е на загуба, но дори при частен инвеститор за АЕЦ „Белене“ няма да има кой да поеме всички разходи при 20 млрд. лева, които трябва да се вложат в проекта, категоричен е Димитров.

Той е на мнение, че приоритет на бъдещото управление трябва да е оценката за въздействие, като за всеки проект в даден сектор трябва да се питат гражданите и бизнеса.

„Няма обществена поръчка без скандал в България и обжалването на обществените поръчки трябва да се извади от Комисията за защита на конкуренцията, за да има възможност да се съди“, категоричен е депутатът от РБ.

Той напомни, че трябва да се ограничи намесата на държавата в горивата, които са ценообразуващ фактор.
Според Мартин Димитров задача на държавата е да има регулатори, които да не допускат картелиране и нови практики за изкривяване на конкуренцията.