IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

До средата на 2018 г. България трябва да се присъедини към Шенген и ЕRМ ІІ

Процесите по задълбочаване на интеграцията в ЕС са рецептата за „лечение” на страната, изолацията е рецепта за бедност, според Росен Плевнелиев

12:21 | 19.01.16 г. 4
<p>
	Йоханес Хан (вляво), Росен Плевнелиев (в средата) и Бойко Борисов (вдясно). <em>Снимка: БТА</em></p>

Йоханес Хан (вляво), Росен Плевнелиев (в средата) и Бойко Борисов (вдясно). Снимка: БТА

До втората половина на 2018 г., когато започва българското председателство на Европейския съюз (ЕС), България трябва да се присъедини към Шенген и валутния механизъм ЕRМ ІІ, а след това и към еврозоната. Това коментира президентът Росен Плевнелиев, който участва в 10-та годишна среща на бизнеса с правителството.

Плевнелиев посочи, че възможността за „Европа на две скорости” ще дестабилизира ЕС, а вероятността от излизане на Великобритания от съюза ще доведе до трайна дестабилизация на общността заради ролята на страната на двигател.

В тази връзка и в условията на криза в развитието на ЕС „лечението” на България трябва да е стартирането на нова вълна от евроинтеграционни процеси и проекти колкото е възможно по-скоро, изтъкна държавният глава.

Според президента присъединяването към еврозоната ще бъде добро за българската икономика. Необходимо според него е и активирането на енергийния съюз точно в Югоизточна Европа, защото именно този регион се нуждае най-много от него.

Плевнелиев изтъкна като необходимост и пълноправното ни членство в Единния надзорен механизъм на ЕЦБ. Той заключи, че „изолацията е рецепта за бедност” и „някой голям да ни прилапа”, а „интеграцията е рецепта за просперитет”.

В отговор на призива на президента управителят на БНБ Димитър Радев коментира, че никой не поставя под съмнение стратегическата цел за членство в еврозоната. Въпросът не е дали, а кога и как да се случи това членство, посочи той.

Радев изтъкна два сценария да влезем в единния валутен съюз - да следваме традиционния път през „чакалнята” и после да постигнем пълноправно членство или асиметричен подход, който допуска на базата на механизма за близко сътрудничество да се присъединим към определени сегменти на еврозоната без пълноправно членство.

Радев посочи, че е важно да се проведе дискусия кой от алтернативните сценарии ще изберем. „Вторият вариант може да се реализира, но няма да имаме предимствата на пълноправното членство – възможността за ликвидна и капиталова подкрепа”, подчерта той.

„Това, което зависи от БНБ, ние го правим, оценката за активите и стрес тестовете е една от основните цели за това упражнение”, коментира още управителят на централната банка, но припомни, че има и редица други изисквания за реформи.

Финансовият министър Владислав Горанов допълни, че е важно и „отсрещната страна трябва да е готова да ни приеме” и че няма нужда от големи претенции, без да сме си „написали домашното”.

„Моето разбиране е, че Европа е структурирана в три кръга и сме допуснати до първия. Преди да стигнем до еврозоната, трябва да минем през Шенген”, коментира Горанов. Той увери, че има политическа воля и че ако изкушението е да се говори за близкото партньорство и присъединяване към единния надзорен механизъм, централната банка работи и е достатъчна като надзор, за да не прибързаме да приемаме асиметрично участие в тази инфраструктура. Според него голяма част от решенията, които предстои да се вземат, са на чисто политическа основа.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан посочи, че Европа няма алтернатива, освен да защитава обща позиция, но изтъкна, че европейският проект не е завършен.

„Не омаловажавам ситуацията, имаме наслоени проблеми в различни области – миграционната криза, разрешителните за работа, свободното движение на хора, заплахата на излизане на Великобритания от ЕС. Това, което е необходимо, е да се замислим по какъв начин сътрудничеството между 28-те членки може да навлезе в нов етап”, коментира еврокомисарят.

„Моето разбиране е, че трябва да имаме по-голяма яснота за това какви решения се взимат на европейско ниво, какво може да се направи на национално и регионално ниво. В Брюксел няма хора, които по цял ден стоят и си мислят какви правомощия да изземем от държавите членки”, допълни той.

Хан подчерта, че е необходимо в бъдеще да се промени моделът за взимане на решения и да се премине към обикновено мнозинство, а не да се изисква единодушие, с което малко на брой държави да блокират важни решения. Той заключи, че от процесите по допълнителна интеграция зависи оцеляването на Европа и припомни основополагащата идея за ЕС - опитът за преодоляване на напрежението, за изграждане на зона за тясно икономическо сътрудничество, мрежа, която да предотврати друг въоръжен конфликт. Според него тази идея успява и този опит трябва да се разшири и пренесе в други региони „без да се опитваме да налагаме и да „изнасяме” мъдрост, а просто демонстрирайки ползите”.

Иван Кръстев, председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, подчерта, че в момента, когато се говори за ЕС, се визира еврозоната.

Той подчерта, че бизнесът вече не може да си позволи да не чете външнополитическите коментари и че това време на незаинтересованост към външната политика на държавите е свършило, както „свърши скъпият нефт”.

Кръстев посочи, че европейската ситуация вече се решава от избирателите. Той даде като пример предстоящия референдум в Холандия за търговското споразумение към Украйна и референдума на Острова за членството в ЕС. Ако търговското споразумение не бъде ратифицирано, според Кръстев основното съобщение на ЕС към Балканите и Украйна ще е, че съюзът се страхува от разширяване и че не е въпросът кой нов ще дойде, а кой стар ще си отиде.

Кръстев попита от коя криза да се страхуваме повече - че Москва ще спре газа или че Анкара ще пусне бежанците. Той посочи, че България не бива да допуска сблъсъкът между Русия и Турция да се случи на нейна територия, тъй като страната ни ще претърпи негативно развитие за следващите 10-20-30 години. Той обясни, че и в двете страни има вътрешноикономически проблеми и популярността на лидерите е свързана с външната им политика. Това винаги е проблем за околните, те са тези, за които съществува тази външна политика, а за България по исторически и географски проблем е по-силен, коментира той.

Кръстев подчерта, че се страхува повече от желанието на определени фактори в България да поканят Анкара и Москва за решаването на техни вътрешнополитически проблеми. Той препоръча на правителството да се опитва да се държи по начин, който не застрашава икономиката, и да се избягва геополитизирането на политическото и икономическо деление в страната.

„Конфликтът в един момент ще бъде разрешен и трябва да спечелим от това, а не да го пренесем във вътрешната политика. Много повече ме притеснява поведението на протурските и проруските кръгове в България”, заключи той.

Хан допълни, че трябва да се направи внимателна преценка на ситуацията и да се развива сътрудничество и с Турция, и с Русия. „Ако желаем да внесем дори минимална доза рационалност в политиката – да укрепим и подобрим мирните си отношения със съседите, за да дадем тласък на икономическата дейност. Така ще се преодолеят наслоените различия и противоречия”, заключи еврокомисарят.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 03:21 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

4
rate up comment 1 rate down comment 1
Сините камъни
преди 8 години
Да ги удушиш им е малко!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 1
misanthrope
преди 8 години
Ей Търнокоп! Кажи нещо което не знаем или на някой, който ще те чуе
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 1
deant
преди 8 години
Къв Шенген бе?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 8 rate down comment 2
studioaa
преди 8 години
А Шенген и ERM(еврото) ще оцелеят ли до тогава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още