Едва 34% от българите искат да станат предприемачи

Позитивното отношение на българите към предприемачеството през тази година се е увеличило значително спрямо 2015 година, но все още остава по-ниско от средното в глобален мащаб. Само 34% от участвалите в проучване в нашата страна имат желание да станат предприемачи, а 20% са убедени, че притежават качествата да създадат бизнес.

Данните са от седмия годишен доклад на Amway за предприемачеството (Amway Global Entrepreneurship Report - AGER), иницииран от Amway в партньорство с Техническия университет в Мюнхен.

В България проучването се прави за втори път. През тази година AGER изследва 45 държави, като са проведени лични и телефонни интервюта с над 50 хиляди мъже и жени на възраст между 14 и 99 години.

Само 59% от българите имат позитивна нагласа съм предприемачеството, което е повишение с 5% в сравнение с миналата година. Една четвърт са категорични, че не биха се отказали от намерението си да започнат собствен бизнес, ако семейството и приятелите им се опитат да ги разубедят.

На най-високата позиция в скалата, която определя индекса на предприемаческия дух, е Тайланд, а България и Япония се намират в най-ниската ѝ точка. Показателят включва желание за нов бизнес, увереност в собствените способности и влияние на семейството и приятелите, посочи данни от проучването доц. Десислава Йорданова от СУ „Св. Климент Охридски“. За нашата страна той е 26 пункта, в ЕС – 40 пункта, а в света – 50 пункта.

„Независимостта от работодателя и възможността сам да съм си шеф“ мотивира 31% от участвалите в проучването да се захванат с бизнес, докато 28% предпочитат „възможност да получават допълнителен доход“. За сравнение в ЕС за бъдещите предприемачи реализацията е по-важна. 

По думите на изпълнителния директор на Amway за Румъния, България и Гърция Йоана Еначе „нарастването на дела на българите, които биха започнали собствен бизнес е много добър знак, че обществото се консолидира от икономическа гледна точка“.

„Българите приемат с охота новите идеи и подхождат с голям ентусиазъм към доказване на личните си качества, коментира тя.

Според Петър Ризов, член на управителния съвет на БСК, България е особено добра лаборатория за правене на бизнес. 

Той обаче не скри разочаровението си от някои лоши практики при правенето на бизнес, както и от факта, че с девет пункта пада показателят за желанието за предприемаческа дейност.

„В България се създаде бизнес ниша – усвояване на еврофондове, а това е много лошо – първо да усвояваш еврофондове, а после да се прави бизнес, смята бизнесменът. Не са известни добрите примери в ИТ индустрията, в аутсорсинга.“

„Какъв е изборът на младите – показва им се хазарт от лотарията, да станат спортисти, чалга певци или членове на политически партии“, риторично попита Ризов. Важно е да създадеш бизнес с работни места и добавена стойност. Трябва ни стратегически план, за да не сме на последно място в света по предприемачество.“

Петър Ризов прогнозира, че в бъдеще средната класа ще се състои от експерти, а слабообразованите, безработните и субсидираните, ща са по-ниска класа.

Той напомни, че за една година в парламента са приети 635 закона, което не гарантира сигурна бизнес среда, в която не се знае какво е въздействието, което се прави една година след въвеждането им.

„Имаме над 3000 регистрационни и лицензионни режими, с които се прави бизнес. В Естония  само за седмица стартира онлайн бизнес регистрация, даде пример той за предизвикателствата, с които трябва да се справят българските предприемачи, представителят на БСК. В България и банките не са гъвкави и това е лошо за предприемаческата култура", каза той.