ЕК: Финансовият сектор в България се стабилизира, но остават рискове

Функционирането на финансовия сектор в България като цяло се стабилизира, но продължават да съществуват рискове. Това е едно от основните заключения в доклад на Европейската комисия, представен днес.

Ликвидността и рентабилността на банковия сектор се подобриха, но по-сериозна оценка на устойчивостта на сектора може да бъде направена само въз основа на резултатите от предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост, които се очакват към края на лятото, се посочва в доклада. Според ЕК органите у нас са набелязали слабостите в небанковия сектор, но те все още не са отстранени.

Продължават да съществуват рискове, произтичащи от големите задлъжнения на предприятията, и пречки пред намаляването на задлъжнялостта, е друго основно заключение от прегледа на българската икономика.

Трайната отрицателна инфлация затруднява още повече намаляването на задлъжнялостта и оказва допълнителен натиск върху рентабилността на нефинансовите предприятия. Освен това натрупаните в някои сектори задължения могат да се окажат трудни за връщане. Поради ограничения досега напредък в реформите, нормативната уредба на несъстоятелността предоставя ограничени възможности за намаляване на все още високото равнище на задлъжнялост на предприятията, без което отпускането на нови заеми и корпоративните инвестиции се очаква да останат ограничени, смятат от ЕК.

Външната позиция на страната като цяло се е подобри допълнително, но продължават да съществуват рискове, пише още в доклада.

Подобряването на нетната външна позиция е породено предимно от структурно подобрение на салдото по текущата сметка и доведе до снижаване на брутния външен дълг, като намали рисковете. При все това отрицателното равнище на нетната външна позиция продължава да бъде твърде високо и нарастващите нужди от финансиране на правителството създават някои нови рискове.

Оставащите слабости на пазара на труда продължават да затрудняват растежа и ограничават капацитета за приспособяване на икономиката, е друго заключение на ЕК.

Според Комисията структурният характер на дълготрайната безработица, намаляващата и остаряваща работна сила, слабото участие на пазара на труда и несъответствието между търсените и предлаганите умения у нас възпрепятстват адаптирането на пазара на труда, като това особено се отразява на младите хора и трайно безработните лица.

Освен това трайно високият дял на недекларирания труд нарушава пазара на труда и намалява данъчните приходи. Въпреки напредъка с реформите на активната политика на пазара на труда, по-доброто насочване на хората към свободните работни места е затруднено от недостатъчното приоритизиране, насочване и устойчивост на мерките в тази област. В по-общ план, оставащите предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите на пазара на труда, с прехода от училище към заетост и с обхвата на обезщетенията за безработица, възпрепятстват напредъка в тази област, се отбелязва в доклада.

Като друг основен структурен въпрос, анализиран в доклада и сочещ конкретни предизвикателства за България, е пенсионната система.

Счита се, че пенсионната система се развива устойчиво, но почти половината от възрастните хора продължават да бъдат застрашени от бедност или социално изключване, изтъкват от ЕК. Различните пенсионни реформи направиха пенсиите за старост по-зависими от индивидуалните вноски за пенсия. Поради това реформите на пазара на труда в подкрепа на по-дълъг трудов живот придобиват решаващо значение за адекватността на пенсиите в бъдеще. Освен това броят на лицата с пенсии за инвалидност продължава да расте, като допринася за бъдещо натрупване на потенциално уязвими лица.

Системата на здравеопазването е изправена пред значителни предизвикателства, включително ограничена достъпност, ниска степен на финансиране и незадоволителни здравни резултати, пише в доклада. Наред с това България е изправена пред предизвикателството да задържи квалифицираните специалисти в областта на здравеопазването, които са привлечени от по-желани алтернативни възможности. Дългосрочните грижи за възрастните хора и за лицата с увреждания изглеждат недобре приспособени за бързите демографски промени, през които преминава страната.

Образователната система има ограничен капацитет за включване на уязвимите групи и за предоставяне на учащите се на необходимите им умения. Децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус, особено от ромски семейства, изглежда не се ползват с равни възможности за образование, включително образование в ранна детска възраст. Новоприетото законодателство и стратегиите за образование и обучение все още не са
превърнати в конкретни мерки, посочват от Комисията.

Високият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, остава едно от основните икономически и социални предизвикателства. Сред групите с висок риск са децата, ромите и хората, живеещи в селски райони. Системата за социална закрила (включително общия минимален доход) изглежда не осигурява достатъчна подкрепа и активизирането на хората на социални помощи остава ниско.

Фрагментираността на агенциите, подкрепящи тези групи, продължава да възпрепятства ефективния съгласуван отговор на това предизвикателство.

Продължават да съществуват предизвикателства по отношение на бизнес средата, посочват още от ЕК. Нестабилната нормативна уредба и ниското доверие в съдебната система възпрепятстват частните инвестиции, пише в доклада.

Освен това корупцията продължава да буди значително безпокойство в България, а отговорът на националните органи продължава да бъде възпрепятстван от слаби и фрагментирани институции. Бавното изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление не позволява значителни подобрения в бизнес средата, посочват от Комисията.

Освен това оставащите слабости на системата на обществените поръчки ограничават използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Недостатъчният достъп до финансиране и липсата на подходящи рамкови условия за инвестиции в научни изследвания и развойна дейност възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността. Забавянето на важни структурни реформи в ключови сектори като енергетиката би могло
допълнително да възпрепятства конкурентоспособността.