Преразглеждане на наредбата за цените на лекарствата, която налага пациентите да не могат да доплащат повече от 60% над стойността на най-евтиния медикамент, с който се лекуват. За това настояват пациентски организации и фармацевти.
Промяната бе въведената на 16 декември, но заради липсата на готовност текстът да се приложи, здравното министерство я отложи за 16 февруари.
Пациентските организации определиха новата наредба като ограничаване правото на достъп до определени медикаменти. Според новите правила пациентите не могат да доплащат повече от 60 на сто над цената на най-евтиното лекарство в групата, т.нар референт. Ако например цената на референтното лекарство е 10 лв, а касата плаща от нея 2.50 лв, пациентът няма да има право да доплаща повече от 16 лв за лекарството си. Аптеките нямат право да искат от пациента по-високо доплащане от специално посоченото в списъка. Така пациентът или трябва да заплати разликата в цената, без да получи пари от касата или да се върне при лекаря за нова рецепта и други лекарства. Целта е пациентите да доплащат по-малко и да ползват най-евтините медикаменти.
"Той или купува евтиното, или не купува нищо, т.е пациентът е лишен от избор" , коментира председателят на Националната аптечна асоциация Николай Костов.
"Около половин милион пациенти ще останат без лекарства. Това са пациенти с хронични и психични заболявания – хипертония, диабет, коментира председателят на Пациентски организации "Заедно с теб" Пенка Георгиева.
Промяната ще засегне 1/3 от медикаментите, които Здравната каса изплаща частично - 593 препарата за най-масовите заболявания могат да изчезнат от аптеките.
"Те не могат да поправят цените, за да влязат в това изискване, и голяма част от тях ще напуснат списъка на НЗОК. След като напуснат списъка и отидат по свободна продажба, там продажбата на тези лекарства е твърде малка и е много вероятно по тази причина, те да напуснат страната", коментира председателят на Националната аптечна асоциация Николай Костов.
Затова от пациентските организации и фармацевтите предлагат пациентите да попълват специална декларация, с която да се съгласят да доплащат повече, но да не сменят терапията си.
„Застрашените” лекарства формират 15% от плащанията на Здравната каса или около 90 млн. лв. годишно, а доплащането от пациентите е около 150-200 млн. лв. Няма яснота и между самите производители, търговци на едро и аптеки – кой и дали ще компенсира разликата в цената, кои компании ще ограничат лекарствата, кои ще се изтеглят от списъка на Здравната каса или от България въобще. Лекарите пък не са наясно дали трябва да предписват нова терапия.
Наредбата трябваше да влезе в сила на 16 декември. Заради краткия срок за влизане в сила фармацевтичният съюз поиска отлагане. Здравното министерство отложи наредбата до 16 февруари. Ако дотогава спорните текстове не се променят, то над половин милион пациенти с масови заболявания ще трябва да сменят терапията си с по-евтина, ако искат Здравната каса да плаща някаква сума за лечението.
Още новини четете в сайта на Bulgaria On Air


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 1
Целта за растеж на Китай се превърна в капан за Си Дзинпин
Вълната от пазарни сътресения заплашва цяла Европа
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Джеръми Дюфрен отрече да е изневерявал на Лана Дел Рей
ПП: Да се унищожи над 115-метров кораб за 3 минути - с такава техника разполага Русия
Стоянов: България е поискала съдействие за обследване с подводен дрон
Симеон Николов: Германия дава нови правомощия на спецслужбите: От шпионаж към преки операции