Прогнозите на социолизите за изборите се сближават

Дни преди вота прогнозите на социолозите, базирани на електоралните нагласи, започват да се приближават, показват проучвания на Галъп Интернешънъл, Алфа Рисърч и Института за модерна политика.

Анкета на Галъп интернешънъл в навечерието на изборите отрежда водещо място на ГЕРБ с 27,1%, а на БСП – 26,5% от гласовете.

Източник: Галъп интернешънъл

Според Галъп Интернешънъл формулата на влизащите в парламента дни преди вота остава 5+1. Социолозите са сигурни, че партиите със сигурно присъствиеи в 44-то Народно събрание ще са пет, като Реформаторският блок може да влезе при мобилизация.

След ГЕРБ и БСП те нареждат Обединените патриоти, които могат да спечелят 12,3% от подадените за партии или кандидати действителни гласове, ДПС – 9,7%, ВОЛЯ – 8,2%, и коалицията „Реформаторски блок - „Глас народен“ - 3,8%.

В Галъп Интернешънъл смятат, че още няколко формации имат своите шансове, но засега са под „бариерата“.

ДОСТ остава „важната неизвестна”, като за партията могат да гласуват 2,9% от гласоподавателите, показва анкетата.

На 2,6% от гласовете на народа могат да разчитат за поддръжка АБВ и „Движение 21“, в „Да, България“ – на 2,4%, в „Нова република“ – на 2,1%. 2,4 на сто от гласовете ще са разпределени между други партии.

От Института за модерна политика разтварят ножицата на политическата представителност в бъдещия парламент с още една партия, като посочват, че 6+1 ще са политическите формации, които ще влязат в 44-тото Народно събрание.

Оттам обаче предупреждават, че ситуацията от последната седмица е много динамична и вотът на твърде високия процент колебаещи се избиратели (около 28%) могат да променят картината в изборния ден.

В Алфа Рисърч пресмятат, че преднината на партията на Бойко Борисов се увеличава с 2,6 пункта до 31,7% пред партията на Корнелия Нинова (29,1%).

„Нашата оценка е, че при пълна организационна мобилизация в изборния ден ГЕРБ има малко по-висок потенциал на възможна електорална подкрепа от БСП, доколкото кампанията на червените е фокусирана (целенасочено или не) главно към твърдия електорат на партията, е изводът след направеното проучване на Алфа Рисърч.

Като са взели предвид разпределението на политическите сили в края на кампанията от Алфа Рисърч са разработили два сценария с варианти за мандатите в бъдещия парламент.

Според първия сценарий ГЕРБ взема между 89 и 91 мандата, БСП – между 81 и 83, Обединени патриоти и ДПС - по 24-25, а „Воля” - 18-19 мандата.

Вторият сценарий намалява мандатите на първите четири партии, но увеличава присъствието на Реформаторския блок. Подредбата на социолозите е следната: ГЕРБ - 85-87 мандата, БСП - 77-79, Обединени патриоти и ДПС - по 22-24, “Воля” - 17-18 мандата и Реформаторски блок - 10 мандата.

Подреждането на партиите ще зависи от ефекта на интерпретациите на репликата на Корнелия Нинова за „отнетото от демокрацията“, прогнозират от Института за модерна политика.

Според социолозите възможният отзвук може да е в три посоки.

Първата е, тази позиция да изиграе мобилизираща роля за десните избиратели, като в същото време ги мотивира да изберат „по-малкото зло“ в лицето на ГЕРБ, за да „спрат БСП“.

Вторият възможен ефект е да бъдат разколебани част от центристките избиратели, които ситуационно биха гласували за БСП като инструмент за сваляне на ГЕРБ от власт, но трудно приемат връщането на лица и стереотипи, характерни за БСП и нейните управления в годините на прехода.

Третият възможен ефект е допълнителна мобилизация на твърдото партийно ядро на БСП, като е възможно и допълнително консолидиране на гласове на разочаровани, тъй като подобно разбиране за прехода резонира в широки обществени слоеве.

Прогнозата на Института за модерна политика е, че борбата за третото място ще е е доста оспорвана, тъй като дяловете на респондентите, които декларират подкрепа за „Обединени патриоти“, „Воля“ и ДПС са близки.

Влияние върху крайния изход ще имат организационните способности на всяка от трите формации за предизборна мобилизация и организация на гласоподаватели, „скрит вот“ и напрежението около турската намеса в изборите, посочват социолозите.