Произвеждаме 5 пъти по-малко оранжерийни домати на квадратен метър от холандците

Модерните оранжерии в Холандия са постигнали космически резултати по отношение на производителността – по 120 кг краставици от кв. м годишно или по 100 кг домати. Това каза на конференцията „Предизвикателства за развитие на сектор земеделие“ Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите.

Той обясни, че става въпрос за високотехнологични климатизирани и напълно затворени оранжерии, с висока енергийна ефективност. Тъй като там не влизат насекоми, не се налага растенията да се пръскат. За първи път това производство е въведено през 90-те години на миналия век. 

Ние сме далеч от този пример засега. За сравнение, в България резултатите са около 20 кг зеленчуци от кв. м., но при някои производители обичайно добивът е 17 – 18 кг.

Високотехнологичните оранжерии са скъпа инвестиция – около 250 евро на кв. м, но се изплащат на четвъртата година, обясни той. Според него е напълно възможно с проект по инвестиционната мярка на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) да бъде изградена такава оранжерия.

В предишния период е имало такива проекти, но земеделците не са успели да осигурят банков заем, каза Трифонов.

Резервите за ръст на производителността на сектор плодове и зеленчуци са почти 100%, обясни той.

Трифонов каза, че внасяме 85% от зеленчуците. В същото време по данни на Световната организация по храните (FAO) България може да осигури плодове и зеленчуци за 50 млн. души, твърди той.

В последно време Съюзът на градинарите се опитва да наложи като стандарт свежите плодове и зеленчуци, които се реализират до 48 ч от беритбата.

Икономистът Николай Вълканов от ИнтелиАгро коментира, че никой не е правил анализ България в производството на кои плодове и зеленчуци може да е конкурентна. Ще се дадат пари за сектора, но се съмнявам, че след 5 години ще ядем повече български плодове и зеленчуци, заяви той.

На форума Михаел Пилке, ръководител на главна дирекция „Земеделие“ към ЕК подчерта, че финансовите инструменти имат приоритетно място в дневния ред на Европа, включително за сектора на земеделието. Брюксел обаче настоява тези инструменти да се въвеждат достатъчно рано в програмния период, а не в последния момент с цел спасяване на финансирането.

Той се аргументира, че често фермерите имат затруднен достъп до капитал, тъй като банките след кризата не са склонни да предоставят рискови кредити.

Пилке напомни, че Брюксел разчита на подхода Европейско партньорство за иновации, за да се развива земеделското производство в сътрудничество с научните институти. Той подчерта, че все по-важен е въпросът за качеството на проектите.

На форума представители на агробизнеса заявиха, че липсва достатъчно предвидимост на законодателната рамка и понякога решения се вземат в последния момент без да са консултирани с браншовите организации.