В гонене на дивото туризмът може да загуби и питомното

Близо 2 млн. лева от европейските фондове ще бъдат похарчени за реклама на 50 малко познати забележителности в страната. Кампанията стартира от следващата седмица като част от спешните мерки на ресорното министерство за съживяване на туризма и насърчаване на вътрешните пътувания. Надеждите са това да компенсира донякъде и рекордния отлив на руски и украински туристи.

Проектът има за цел да повиши информираността на българите за България като целогодишна туристическа дестинация, както и дела на пътуванията им вътре в страната, обясняват от министерството.

Една от забележителностите в клипа е Драгоманското блато. Достигането до широко рекламирания туристическия обект си е предизвикателство, мястото е трудно достъпно, липсват табели и знаци, няма дори тоалетна. Освен това става ясно, че пари за социализация по проекта засега не са отделени, има само за реклама.

„Как Драгоманското блато и останалите 49 обекта ще изкарат хиляди левове от туризъм, които ще се влеят в българската икономика”, поставят логичния въпрос специалисти.

Дали резултатът от всичко това да няма да е сходен с проваленото туристическо лого на България, което претърпя пълно фиаско и залезе като халеева комета.

Но това не е нищо ново. Националният „маркетинг на туристически продукт“ от години изглежда като упражнение по кампанийно разпределяне и усвояване на средства без дългосрочна визия и измерими резултати.  

Може ли страната да изгражда национална стратегия за устойчиво развитие и качествен туризъм на подобен принцип? Вече не, ако възнамерява да е конкурентноспособна. 

Всички тези въпроси отново връщат дебата към обещаната от министър Николина Ангелкова подкрепа за българската зимна туристическа индустрия – Боровец, Пампорово, Банско. Докато към агенции и фирми подизпълнители се изпращат средства за реклама на неразработени обекти, държавата трудно се осмелява да вземе решения, които да осигурят просперитет, устойчиво развитие и работни места в най-популярните ски центрове.

В България туризмът е частен сектор и не всеки проект може да очаква помощ от държавата. А тук има инвеститор, както и частен, инвестиционен проект с ясна икономическа обосновка и екосъобразност.

Курортите на страната нямат бъдеще без нови лифтове и разширяване на ски зоните, алармират местни хора, хотелиери и туристи. В противен случай  инвестиции, правени в продължение на години, може да западнат и да се обезмислят.

Само след месец многомилионна публика от цял свят ще гледа състезанията от кръг за Световната купа по ски алпийски дисциплини за жени в Банско. Звезди като Линдзи Вон, Ана Фенингер, Тина Мазе, ще се спускат по пистите на Пирин, и то не за първи път. Курортът може да се похвали с четири домакинства на прояви от подобен ранг досега, а това означава отлична оценка и трайно доверие от страна на Международната ски федерация, както и позитивно представяне на България по света.

Българската туристическа индустрия има потенциал за растеж, гласи скорошен доклад на Business Monitor International, публикуван във Fast Market Research. Проучването предлага анализ и прогноза за състоянието на сектора в периода 2015-2018 г. Очакванията са за 4-5 % скок годишно на чуждестранни туристи, обусловен от нарастващата икономическа стабилност в Европа – тя ще осигури значителен брой туристи в страната. Дали обаче това ще се случи с километрични опашки и недоразвити съоръжения в популярните зимни курорти е съмнително.

И за да не се разпилеят туристите ни по съседните писти, а България да търси по блата и камънаци провалените си амбиции за качествен туризъм, е наложително принципно обръщане на министерския компас – от нелепите, фиктивни кампании към реалните нужди на българските курорти.