Производители поискаха стандарти и за шарана

Стандартизация на производството на шаран, премахване на анонимността при доставките и ясен регламент с какво могат да се хранят рибите искат от Националната асоциация на рибопрозиводителите (НАР). В момента секторът има много проблеми - над 80% от произвежданите в България шаранови риби се продават нелегално, заяви пред Investor.bg Тачо Пашов, председател на НАР.

Прекупвачи и търговци

Според ситуационен анализ на сектора, изготвен от асоциацията, в язовирите се отглеждат основно шаран и толстолоб, а през последните години се засилва производството на сом, амур и щука. Повечето от малките язовири, както и голяма част от по-големите, нямат складова база за жива риба. Продажбата става „от мрежата” и затова фермерите са уязвими на ценовия натиск на търговците.

От асоциацията твърдят, че в момента едрите прекупвачи се интересуват предимно от цената, а не толкова от качеството. Големите вериги оказват натиск върху производителите и най-сериозният проблем е, че част от тях са склонни да направят компромис с фуражите, за да постигнат ниски цени.

Някои производители започват да хранят рибата с кланични остатъци от птици, бракувани заготовки за колбаси, бракувани тестени изделия, отпадъци от спиртоварната и фармацефтичната промишленост и др. Така се стига до риска в организма на рибите да попаднат нерегламентирани медикаменти и добавки, твърдят от асоциацията.

„Анализът е изготвен през 2009 г., но проблемите и днес са същите“, уточнява Пашов.

Заради посочените проблеми той предлага да се уточни ясно в законодателството кой вид риба с какво точно може да се храни. Ако ветеринарите решат, че кланичните остатъци са допустима храна – да регламентират как трябва да се съхраняват, предлага производителят.

Той допълни, че за да се стигне до стандартизация при производството на шаран, трябва да се прекрати анонимността при доставките. В магазина потребителят трябва да знае точно от кое стопанство е произведена рибата.

Според Пашов в момента производителите, които отглеждат качествен шаран и купуват специалните фуражи за риба, са ощетени от сивия сектор.

Предложения за законови промени

За да се ограничат незаконните продажби на риба асоциацията предлага някои промени в Закона за рибарството и аквакултурите. Едно от предложенията е водни обекти за аквакултура да се наемат и стопанисват само от фирми. Според асоциацията частни лица не трябва да се регистрират като аквапроизводители, тъй като сега за една и съща дейност важат различни режими.

Организацията предлага още да не се дават разрешителни за стопански риболов за вътрешни водоеми и те да са само на режим аквакултура.

ИАРА обещава бариера пред некоректните в бранша

Законът за аквакултурите вече е предаден за съгласуване в Министерството на земеделието и храните, но ще се преработва съвместно с браншовите организации, докато се постигне необходимото качество, заяви шефът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Явор Недев.

„Всички, които изкарват честно хляба си като рибари и производители, ще бъдат защитени от закона. Няма никакъв вариант в него да залегнат корпоративни интереси. Целта на ИАРА и на работната група, в която участват и браншови организации, е да се направи модерен закон, който да предпостави условия за развитие на бранша в средносрочна перспектива – поне за следващите 10 г.“, допълни Недев.

Той посочи, че в момента приоритет на ИАРА е създаването на траен закон за сектора, който да защитава почтените производители и да слага бариера пред некоректните.

Шефът на ИАРА коментира още, че е взел мерки срещу незаконните продажби на риба, включително и персонални, срещу определени нарушители. „Имаме сериозни партньори в бранша в лицето на бизнеса“, каза в заключение Явор Недев.