Спасението на еврото се крие в конкурентоспособността на периферните страни

Спасителният пакет за еврозоната от 750 млрд. евро променя бъдещето на еврозоната в два аспекта. От една страна той намалява вероятността за икономически срив през следващите три години, но от друга страна увеличава шансовете за усложняване на ситуацията през следващите десет години, пише Financial Times.

Най-обезпокоителното в случая не трябва да бъде силното поевтиняване на еврото през последните шест месеца, а различните диагнози, които европейските страни поставят на проблема с дълговата криза.

Франция смята, че финансовите спекуланти са виновни за потъването на еврото и вдигането на лихвите по държавните ценни книжа на периферните страни от еврозоната. Ако това отговаряше на истината, то предоставените 750 млрд. евро за избягването на фалит на европейска държава следващите три години, щяха да разрешат проблема.

Германия в същото време е дълбоко убедена, че проблемът се корени във фискалното разточителство на Гърция и другите периферни страни. Ако това бе вярно, тогава въвеждането на строг пакт за стабилност и растеж в ЕС би бил логичното решение на проблема.

Правителствата и на двете страни обаче грешат относно същината на проблема, което показва, че досега не са си извадили поука от случилото се.

Еврозоната не е толкова обект на спекулативни атаки, защото всъщност пострада от загубата на доверие от страна на инвеститорите. И докато фискалното разточителство е главна причина за кризата в Гърция, то проблемите на Португалия и Испания имат друг първоизточник. Той се крие в неефективния пазар на труда и голямата задлъжнялост на частния сектор.

Ниската конкурентоспособност на Испания, Гърция, Португалия, Естония и Ирландия в сравнение с тази на Германия е общият проблем, който причинява структурните проблеми в еврозоната. Вместо да се потърси начин за разрешаване на тези проблеми обаче, Испания и Португалия прибегнаха до мерки за затягане на държавните си разходи.

Ценовото ниво в Мадрид се оценява да е с около 30-40% по-високо от това в Германия, което кара много испанци да поръчват стоки от чужбина. Ето защо не е изненадващо, че цените в Испания са започнали да падат, защото разликата им с ценовите нива в Германия не може да продължи вечно. В резултат на това се получава убийствена за икономиката комбинация от дълг и дефлация, и то на фона на съкращаване на държавните разходи. Резултатът може да е само един: самоподдържаща се депресия при отсъствието на структурни реформи, прави извод авторът на анализа Волфганг Мюнчау.

Това означава, че, когато програмата за спасяване на еврото приключи след три години, тази комбинация от фактори, които доведоха до кризата, ще си бъде още налице. Икономическата ситуация в Португалия и Испания дори може да се влоши допълнително, а Гърция вероятно няма да избегне преструктуриране на своя държавен дълг, дори и ако програмата за строги държавни икономии работи като по часовник.

Нито едно от предложенията за реформа в управлението на ЕС, които в момента се обсъждат в Брюксел, не се доближава дори леко до същината на проблема за ниската конкурентоспособност на периферията на еврозоната.

Според нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман голямата разлика в конкурентоспособността между северната и южната част на Европа може да се премахне, ако заплатите в Гърция, Португалия, Испания, Латвия и Естония паднат с 20-30% под нивата им в Германия, но никой не се осмелява да предложи това като решение на проблема.

Той посочва, че когато няколко страни използват обща валута, те трябва да адаптират относителните си нива на заплащане и да постигнат висока гъвкавост на пазара на труда и мобилност на работната ръка. В противен случай те рискуват да пострадат от асиметрични шокове в икономиката заради негативите, които общата валута им носи.

Ето защо в дългосрочен план спасението на еврото се крие в повишаването на вътрешното потребление на север, особено в Германия, и реформи на пазара на труда и стоки на юг, и най-вече в Испания. Всичко това трябва да се направи сега, за да може мерките да имат ефект, когато програмата за подпомагане на еврозоната приключи през 2013 г.

Между европейските страни обаче все още няма консенсус по този въпрос. И точно обратното – Германия продължава да блокира всички опити да намали масивния излишък по текущата си сметка, докато Испания реши да съкрати заплатите в държавния сектор и да вдигне ДДС, вместо да рискува с реформа на пазара на труда. Това обаче означава, че след като икономическата мъгла се вдигне след няколко години, нищо няма да се е променило.