Инвестиционната общност предлага промени на режима за корпоративните облигации

Инвестиционната общност предлага промени на режима за публично предлагане на корпоративни облигации чрез изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Търговския закон (ТЗ).

Работна група от експерти, представители на Българската асоциация на управляващите дружества  (БАУД), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), „Българска фондова борса – София“ АД (БФБ) и „Централен депозитар“ АД (ЦД), излага предложенията си в писмо до Министерството на финансите (МФ), с което Investor.bg разполага.

Предложените промени в нормативната уредба отчитат създадената практика по прилагане на законодателството, както и множество казуси, свързани с конкретни емисии.

Те целят по-добра защита на правата на облигационерите, внасяне на по-голяма яснота в процедурите за вземане на решения от общите събрания на облигационерите, включително при преструктуриране на емисии публично търгувани облигации и обратно изкупуване на облигации от емитента, укрепване на ролята и функциите на довереника на публични емисии облигации и други.

Например, сред предложенията за промени е възможността новосъздадени търговски акционерни дружества – т.нар. стартъпи, да могат да издават публични емисии облигации, без да е нужно да са минали две финансови години и да са публикували два годишни финансови отчета, както е сега.

Друго е първото общо събрание на облигационерите да се счита за законно, ако на него е представена поне 1/2 от размера на записания заем. Мотивите на предложителите е придаване по-голяма яснота на текста, тъй като в момента той създава предпоставки за противоречиво тълкуване относно начина на определяне на кворума.

Общността предлага и уреждане на специални изисквания относно кворума и мнозинството за провеждане на общо събрание на облигационерите, тъй като законодателството едва ли не приравнява провеждането им до режима, по който се осъществяват общите събрания на акционерите. Според вносителите на предложенията „в голямата си част те не са директно приложими към провеждането на общо събрание на облигационерите, поради което съществува нормативна празнота в тази насока“.

Освен това общността настоява рискът от понасянето на разноските при принудителното удовлетворяване на интересите на облигационерите да бъде подробно описан в меморандума/проспекта наред с описанието на всички рискове, свързани с инвестирането в дълговите инструменти, тъй като приемат този риск за част от основния кредитен риск на всеки дългов инструмент.

Сред предложенията са още да се допуска залог на цяло търговско предприятие като допълнително обезпечение на публична облигационна емисия, да се създаде възможност инвестиционните посредници да бъдат довереници на облигационерите, а не само банки, банки от Европейския съюз също да бъдат довереници на облигационерите, а не само такива със седалище в България, да бъде уреден въпросът с обратното изкупуване на корпоративни облигации и други.

Инвестиционната общност счита, че промените ще съдействат за по-нататъшното развитие на пазара на корпоративни облигации, ще увеличат прозрачността на търговията с тях и съществено ще намалят потенциала за увреждане интересите на инвеститорите в дългови инструменти.

„Съществува огромен потенциал за развитие на пазара на публично предлагани корпоративни облигации, съответно - за привличане на огромен вътрешен и чуждестранен ресурс. Реализирането на този потенциал ще способства за финансиране на значителни икономически проекти, ще тласне развитието на българските предприятия и икономика, и в крайна сметка ще има позитивен ефект върху публичните финанси и постъпленията в бюджета“, пише председателят на Управителния съвет на БАУД Петко Кръстев в писмото до МФ, подписано от него.

Бележки по проекта са предоставили и Асоциацията на банките в България (АББ), Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и проф. Ангел Калайджиев, се посочва още в писмото.

Успоредно с предложенията си, БАУД благодари на Министерството на финансите, че в крайна сметка се е запазила възможност за разкриване на тримесечни финансови отчети от страна на емитентите до широката публика, вместо да се въвеждат шестмесечни.