Промениха ли фалшивите новини резултатите от изборите в САЩ?

Доналд Тръмп често представя себе си като голям враг на фалшивите новини. Дори има ясно изразена тенденция да обвинява опонентите си, че ги разпространяват. Някои обаче подозират, че именно такива новини му помогнаха да достигне Белия дом, пише The Economist.

В една от историите, широко споделяна в социалните мрежи преди изборите в САЩ, се твърди, че фондацията на Клинтън е купила незаконни оръжия за 137 млн. долара и е организирала сексуална експлоатация на деца пред пицария във Вашингтон. Ако подобни нелепи истории са повлияли на гласоподавателите и са помогнали Тръмп да победи, то последиците за американската демокрация са мрачни. Да говориш истината пред властта е по-трудно в свят, в който лъжите се захранват от кликванията на мишката.

Нов доклад на двама професори по икономика – Хънт Алкот от New York University и Матю Генцков от Stanford University, е първото голямо проучване с данни по темата. Макар че те не оценяват пряко влиянието на фалшивите новини, откритията им предполагат, че за да е наистина от значение, всяка фалшива статия е трябвало да има много по-голям ефект върху избирателите.

Авторите събират база данни с фалшиви новини, споделяни преди изборите, и интервюират 1200 американци във връзка с тях. Тези фалшиви истории са много по-често в подкрепа на Тръмп. През трите месеца преди изборите американците са споделили про-Тръмп фалшиви новини 30 млн. пъти във Facebook – почти четири пъти повече от фалшивите новини в подкрепа на опонента му Хилари Клинтън. Явно да видиш означава да повярваш. Половината от анкетираните, които са видели фалшиви заглавия, са им повярвали спрямо 10%, които не са.

Алкот и Генцков проверяват дали тези фалшиви новини са променили коренно резултатите на изборите, използвайки солидни доказателства за това дали човек би променил гласа си, след като гледа телевизионна кампанийна реклама. Предполагайки, че гледането на кампанийна реклама увеличава вероятността човек да промени вота си с определен процент, политолозите достигат с разумни (повече или по-малко причинно-следствени) оценки за убедителността на отделните реклами.

Първо обаче се налага да решат важен проблем: капризната памет на американците. Вероятността респондентите в проучването да кажат, че са видели „пробни“ (плацебо) фалшиви новини, създадени от самите автори, е била равна на вероятността да си спомнят реално публикувани новини (виж графиката). След като взимат предвид тази тенденция за погрешни спомени, което би преувеличило излагането на фалшиви новини, както и няколко други предположения, Алкот и Генцков изчисляват, че за да могат фалшивите новини да променят изцяло резултатите, статиите е трябвало да бъдат 36 пъти по-убедителни от телевизионна кампанийна реклама.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.