По-ранната предучилищна ли ще оправи образованието ни?

Образованието на населението безспорно е от ключово значение за развитието на всяка една икономика. Образованието в България безспорно не блести с качество, поне на фона на страните в Европа (ако съдим от реномирани международни изследвания като PISA на ОИСР).

Законът на училищното и предучилищното образование закъсня с няколко години заради политическата криза в страната, но дори и пълното му пренаписване и действието му през първата година показаха, че проблемите не се решават само с нормативни промени. Така, напоследък държавата отново се е заела да позакърпи пробойните, продължавайки да заобикаля по-смела реформа.

Имаше предложения за черно-бели учебници, вдигнаха се заплатите на учителите, повдигна се и въпросът за дължината на ваканциите. Последната заслужаваща внимание (но не и нова) идея е предучилищното образование да започва не на 5-годишна възраст, а на 4. Негласната цел е децата от ромски произход да бъдат обхванати по-рано от системата и това да намали дела на отпадналите впоследствие.

Това е поредната идея на управляващите за справяне с отпадането от училище, което продължава да нараства въпреки различните мерки през последните години, включително прилагането на задължително предучилищно образование от 5-годишна възраст.

Няколко са важните въпроси, които могат да дадат отговор дали, ако новото предложение се приеме, отпадането от училище ще намалее, , пише в свой анализ икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

- Защо точно възрастова граница от 4 години? Ако задължителната предучилищна от 5-годишна възраст не може да помогне, от 4 години ще помогне ли? Две години не са малко и ако ромчетата действително ходят на задължителната предучилищна подготовка, те биха могли да научат прилично българския език и да се подготвят за първи клас.

Изглежда проблемът не е в недостатъчните две години, а в непосещаването. Друг въпрос е защо точно от четири години. Защо не от 3, 2, 1 или пък направо след раждането държавата да взима бебетата в системата? Колкото и абсурдно да звучи, вече дори имаше подобна идея, и то от вицепремиер, който имаше предложение децата, които  не посещават училище, да „бъдат отнети [от родителите им], образовани и отглеждани от държавата” (писахме и за това).

- Кого ще засегне? Ако в момента държавната система не успява да се справи с функционалната неграмотност, „вкарването” и задържането на част от ромското население в училищата, как по-голямата продължителност ще се справи?

Предвид, че в предложението изобщо не се говори за начините на изпълнение, а просто за намаляване на възрастта, нищо не подсказва, че предучилищната от 4 години ще има ефект. Или поне ефектът няма да е за целевата група, а по-скоро за родителите, които са предпочели домашното образование или други алтернативни форми (като родителските кооперативи), например, и така или иначе осигуряват ранно обучение на децата си. За техния случай в предложението няма конкретика.

- Това ли е начинът? Първо държавата отново приема, че проблемът това да се реши е с повече регулиране и отнемане на отговорността от родителите. Въпросът за контрола и прилагането на задължението не се обсъжда, а именно там е разковничето. В случая управляващите просто отново избират лесния начин, без значение дали работи – част от ромчетата продължават да не ходят на задължителната двегодишна предучилищна (дори и понякога формално да са записани) и не знаят български език в първи клас, затова прибавяме още една година към задължителната предучилищна. 

- Има ли по-добри начини? Има, и управляващите няма нужда да откриват „топлата вода”, защото по света има достатъчно примери. Примери има и от България. Преди няколко дни едно бургаско училище със сто процента ромски ученици спечели конкурса за най-прогресиращо училище в България. Огромни успехи жъне и едно училище в Никола Козлево, също с предимно ромски ученици.

И в двата случая директорът, учителите и родителите полагат усилия за по-близко до учениците и родителите образование, повече и по-интересни часове, по-голяма грижа за развитието на децата. Това не става с механичното вменяване на задължение за посещение и без други реформи и стимули.

- Защо министерството не знае отговорите на тези въпроси? Идеята на министерството е поредното подхвърляне на някакво предложение, хрумнало на някого, някъде, някога. Подобни бяха и всички други идеи за „образователна реформа” през последните няколко месеца.

Опипва се почвата за черно-белите учебници, съкращаване на лятната ваканция за сметка на другите ваканции, отнемането на децата и т.н. А никой не си направи труда да помисли сегашните регулации защо не работят, или пък да направи поне една оценка на въздействието на някое от предложенията. Това е проблем, който води само до законодателна активност без реални последствия или, в повечето случаи, просто хвърляне на поредната тема в обществото, показваща липсата на визия и цел за образователната система в България.