Блокадата на Суецкия канал разби някои петролни митове

В началото на миналата седмица 400-метров контейнеровоз блокира Суецкия канал и спря изцяло доставките през този транспортен коридор. Отне няколко дни, за да се разчисти трасето и се очаква скоро да се възстанови трафикът, но блокадата показа колко зависима е всъщност Азия от вноса на петрол, пише в анализ Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Досега усещането беше по-скоро, че Суецкият канал, построен още през 1869 година, обслужва основно Европа и Северна Америка, осигурявайки доставки на суров петрол от Близкия изток. Реалността обаче се оказа друга - през това трасе се движат най-вече петролни танкери, но в обратната дестинация - към бързоразвиващите се икономики на Азия.

Само преди 15 години през Суецкия канал преминаваха около 4-5 млн. барела петрол от Близкия изток към Европа, Африка, Северна Америка - количества, които надвишаваха потреблението в Азия и региона на изток от съоръжението. Но бързото развитие на Азия обърна тази тенденция още преди няколко години.

Още през 2016 година потреблението на Азия надвиши доставките от Близкия изток, а разликата се покрива с доставки "на запад" от Суецкия канал. Така доставките от Близкия изток към Европа и западния свят намаляват до 1,2 млн. барела на ден, а в обратната посока се увеличават до 2 млн. барела на ден.

Има разлика и в качеството на петрола - от запад се транзитират леки сортове, а от изток пристигат средно тежки сортове петрол. Но около 6 млн. барела дневно петрол от запад - основно от Северна и Южна Америка, както и от Западна Африка, пристигат в Азия, заобикаляйки нос Добра надежда. 

Причината е, че Суецкият канал не се използва от новите танкери, защото са твърде големи, за да преминат в пълния си капацитет - могат да го направят само ако са натоварени до около 200 хил. тона.

Но в последните години все по-често се използват свръхголеми кораби с вместимост между 300 хил. и 500 хил. тона. Заради това и картата с маршрутите на доставки е прекроена - тези нови танкери не могат да преминат през три възлови точки - Суецкия канал, Панамския канал и протока Малака. Нещо повече - те могат да бъдат товарени и разтоварвани само в специални пристанища.

Като алтернатива на Суецкия канал в момента има и два петролопровода, които свързват региона около Червено море със Средиземно море. Капацитетът им е 2,5 млн. барела на ден, но доставките не са регулярни.

Всичко това обаче съвсем не означава, че Суецкият канал няма да играе повече роля в глобалната търговия с петрол. Съоръжението е построено още в зората на петролната индустрия, но в момента е основно за петролните танкери. Каналът спестява две седмици от пътуването от Северна Америка или Европа до Близкия изток и обиколката покрай нос Добра надежда.

Реално спирането на доставките не предизвика и значително намаление на резервите от петрол на пазара - на този етап все още има съществено свръхпредлагане, последица от пандемията от коронавируса и ограничителните мерки. Последиците от коронавируса реално смекчиха кризата, която можеше да се случи с доставките и цените на петролни доставки.

Очакванията на анализаторите обаче са, че когато търсенето се възстанови, съоръжението ще възстанови своята роля на картата на петролните доставки.

Към момента около 5% от търгуваните обеми суров петрол, 10% от петролните продукти и 8% от втечнения газ преминават именно през Суецкия канал.