Красимир Коев: Тенденцията в момента е да продаваме повече наливни вина

Ще постигнат ли българските винопроизводители по-високи цени на ключови пазари, кои са новите държави, с които търгуваме, какво е търсенето и предлагането на вино в световен мащаб - по тези теми Investor.bg разговаря с Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция за лозата и виното.

- Г-н Коев, какви количества вино са изнесени от България за първите девет месеца на 2010 г.?

Спрямо деветмесечието на миналата година отбелязваме ръст на експорта от 1,7%. Но тепърва предстои последното предколедно зареждане за Европа и Русия. Затова очаквам през ноември и декември при износа да постигнем очакван ръст от 10%.

От януари до септември 2010 г. изнесеното вино от България в различни направления е общо 33,2 млн. литра. За Русия експортът е най-голям - 20,3 млн. литра. Износът за Великобритания е 1,7 млн. литра, за Полша – 5,1 млн. литра, за Румъния – 1,1 млн. литра, за Турция – 1,5 млн. литра, за Чехия сме изнесли 800 хил. литра.

За цялата 2009 г. българският експорт за Русия е 25,7 млн. литра. Затова резултатите от първите девет месеца на тази година ми дават основание да очаквам, че ще надминем това количество.

Нещата вървят добре. Сключват се нови договори между нашите предприятия с европейските и особено с руските партньори.

- Можем ли да кажем, че винопроизводството у нас е излязло от кризата?

Миналата година беше много лоша спрямо 2008 г. Но все пак, като нещо хубаво, ще отбележа, че нито един лозар или винар не е фалирал.

Тази година на вътрешния пазар са реализирани близо 50 млн. литра само българска продукция. Това е със 7% повече на база деветмесечие спрямо 2009 г.

Това се дължи и на ръста на туристите това лято по Черноморието. Ако някой производител не е успял да осъществи износ, то със сигурност е намерил реализация на вътрешния пазар.

- Колко вино се внася на българския пазар?

Имаме спад по този показател, тъй като миналата година са внесени 7 млн. литра, а досега внесеното вино не е повече от 3,5 млн. литра. До края на тази година обаче очаквам чуждите вина да са около 5 млн. литра.

- Кои са новите пазари на българските винопроизводители?

За първи път тази година отбелязахме пробив в Бразилия с изнесени 120 хил. литра досега и очакван допълнителен ръст до края на годината.

Имаме износ и за Турция, Монголия, Литва, Латвия, Кот д'Ивоар, Кения, Канада, Камбоджа, Ирак, Гана, Виетнам, Бенин, Словакия, Тайван, Хонконг и Централноафриканската република.

- Как си обяснявате пробива към Африка и Азия?

Досега в тези направления е имало епизодични продажби. Но при сегашната стагнация производителите вместо да чакат някой да ги търси, си намират сами нови партньори.

- Какво вино изнасяме - бутилирано или наливно?

Тенденцията в момента е да се продават повече наливни вина. Така се спестяват част от разходите на производителите. А и компаниите, които поръчват виното, го искат в този вид. След това го бутилират като свои марки.

Например голяма хранителна верига в Германия е поръчала 1,9 млн. литра за собствената си марка. В цял свят се работи по тази схема.

- Скоро съобщихте, че средната цена, на която изнасяме виното, е 75 евроцента за литър. Ще има ли повишение?

75 евроцента е средната цена на българското вино за Русия. За сравнение Чили и Аржентина изнасят за руския пазар вина на нашето ниво под тази цена – например за 52 евроцента.

Цените зависят от тенденциите в световен мащаб. В момента предлагането е огромно, търсенето – не чак толкова. Затова има спад на цените. Това не означава, че виното ни е некачествено.

След като нашите производители са съгласни с тези цени и изнесените количества се увеличават, значи имат заложена печалба.

Възможно е да достигнем по-високи цени в бъдеще, но това се прави с постоянно присъствие и качество.

В края на този месец очаквам да подпишем меморандум с Русия, за да ползваме целогодишно в Москва павилион на Всерусийския изложбен център. В неговите палати на България ще бъде предоставен щанд, на който ще се представят различни производства – вино, месо, мляко, консервна промишленост, парфюмерия.

Целта е руският потребител да има директна връзка с нашия производител.

Българските продукти ще се продават там на по-високи цени, тъй като няма да минават през дистрибутори. Така търговците ни ще могат да продават българското вино на цените в руските магазини – около 120 рубли за бутилка (4 долара), а не за сегашните 75 евроцента.

- Какви български вина се търсят на основните ни пазари в чужбина?

Руският пазар, който ни е основен, е всеяден. Търсят се трапезни, качествени, полусладки, полусухи вина – абсолютно всичко.

- Включват ли се активно фирмите в Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор? Изплатените средства за 2010 г. са 27 млн. лв. или около 66% от годишния бюджет на програмата?

Фирмите са активни по някои мерки, а към други подхождат доста плахо. За промоции на вино в трети страни имаме само два подадени проекта, които тепърва ще разглеждаме. Пак стигаме до проблема, че имаме добро качество на продукцията, но ни липсва рекламата.

Надявам се, че двата подадени проекта ще са добре структурирани и ще ни отворят нови пазари.

- Колко са родните винопроизводители в момента?

Регистрираните винопроизводители са около 300, подават се и нови заявления за регистрация.

Тази година беше решен проблемът с дъмпинга при изкупуването на реколтата. Работихме съвместно с жандармерията, имаше патрули край прекупвателните пунктове. Мисля, че лозарите и винарите са доволни.

Очаквам да не остане грозде за сивия сектор. Тази година то е по-малко заради метеорологичните условия. Цената му се вдигна до 80 – 90 ст. за килограм. Има засилено търсене от винпромите и избите.

- Преди известно време винопроизводителите получиха предупреждение да правят вино само от грозде, това спазва ли се?

Етапът, когато някои произвеждаха сурогати, вече отминава.

- Можем ли да сме сигурни, че в магазините не се продават комбинации от вода, спирт и боя, на които пише „вино“?

Алхимиците, които забъркваха боклуци, вече ги няма. Тук много ни помагат хората от бранша. Стига да ни подадат информация, реагираме веднага. Правим постоянно проверки във всички вериги магазини. Ако си купите вино от търговската мрежа, можете да го пиете спокойно.