fallback

В. Бешков: Сероводородът в Черно море може да задоволи енергийните ни нужди за 200 г.

В Турция вече е осъществен пилотен проект за оползотворяването му, а у нас работим по пилотна инсталация, посочва професорът

08:35 | 30.05.12 г. 11
Автор - снимка
Редактор

Проф. Венко Бешков. Снимка: Investor.bg

Професор доктор на техническите науки Венко Николаев Бешков е роден на 6 декември 1946 г. Завършил е висшето си образование по химия в Химическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1969 г. През 1972 г. е назначен като научен сътрудник в Централната лаборатория по теоретични основи на химичната техника при БАН. От 1984 до 1997 г. е старши научен сътрудник II ст. в същата лаборатория. През 1997 г. придобива научното звание “старши научен сътрудник I ст.” (професор).

В периода 1991/92 г. проф. Бешков е бил заместник-министър на околната среда. От края на 1993 г. досега е директор на Института по инженерна химия при БАН.

Основните научни интереси на проф. Бешков са в областта на методите и технологиите за опазване на околната среда, в частност на инженерната химия и биотехнологиите. Бил е участник, водещ изпълнител и ръководител на 26 научни проекта и 18 приложни разработки, финансирани от български и чужди финансиращи организации и фирми.

В средата на май проф. Венко Бешков представи пред участниците във форума TEDx два иновативни проекта за производство на електроенергия, по които работи – от сероводород в Черно море и от отпадъци. Повече за проектите можете да прочетете в интервюто с проф. Бешков, което той даде за Investor.bg.

- Проф. Бешков, разкажете повече за проекта за добив на електроенергия от сероводорода в Черно море, който наскоро представихте пред участниците на форума TEDx. Как стигнахте до тази идея?

Много отдавна е известно, че във водите на Черно море на дълбочина над 150 м се съдържат големи количества сероводород, които са достатъчни да унищожат живота в морето на по-големи дълбочини. Концентрацията обаче е ниска, за да има промишлени перспективи засега. Въпреки това черноморските страни – Турция, Русия, Украйна, Румъния, работят усилено по проекти за оползотворяването на сероводорода във водите на Черно море.

Идеята да работим по този проект дойде от икономиста г-н Петко Петков. Започнахме да работим по електрохимичното получаване на водород от сероводорода. Спечелихме един проект по конкурс на Националния иновационен фонд. Постигнахме някакъв резултат, но се оказа, че енергията, която се влага за получаването на водорода, е много повече, отколкото се получава накрая. Затова изоставихме тази идея, а на мен ми хрумна, че можем да използваме сероводорода като гориво в една горивна клетка.

Горивната клетка е съоръжение, в която се пропуска горивото, било то водород, метан или въглероден окис, а в друго нейно отделение се пропуска окислител, обикновено кислород. В резултат на химичната реакция, която протича, се получава електроенергия. Прилага се принципа на акумулаторите, като горивната клетка е с непрекъснат режим на работа. С такива горивни клетки функционират всички космически кораби и станции и по този начин се произвежда необходимата им електроенергия.

В този случай ние използваме сероводорода като гориво за такава горивна клетка. Вече произвели енергията от сероводорода, ние можем да разложим водата по традиционен начин и да получим водород и кислород.

- Как ще се складира полученият водород и какво приложение може да има той?

Има различни методи за складирането му. Единият е в стоманени бутилки под налягане, но те са опасни за битова и масова употреба като гориво за автомобили. Друг начин е водородът да се поглъща от специални сплави, които го държат толкова здраво, че той вече е съвсем безопасен за транспортиране и употреба. Проблемът е, че сплавите са тежки и не са удобни за масова употреба в автомобилите. Като че ли най-приложими и използвани за съхранение на водород са бутилките, но се работи усилено за намирането на други решения.

В световен мащаб водородът вече се използва като гориво за двигатели за вътрешно горене. Друго приложение водородът има в химическата промишленост, било като суровина за органични производства, било като заместител на природния газ при производството на азотните торове. За производството на водорода, който е необходим за синтезирането на амоняка, от който после се произвеждат азотните торове, сега се използва природен газ, който се превръща във водород и въглероден диоксид. Въглеродният диоксид трябва да се улавя, за да не се отдели като парников газ, който замърсява, а водородът се използва за последващата синтеза на амоняк. Виждате, че можем да разполагаме с водород без да се налага да го произвеждаме от природен газ. От една страна има икономия на невъзобновяем източник на енергия, какъвто е газът, от друга - имаме намаление и на изпусканите в атмосферата вредни емисии и използваме един огромен ресурс, какъвто е сероводородът в Черно море.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:00 | 14.09.22 г.
fallback