fallback

Кацанис: Кризата с ликвидността в Гърция няма да се отрази на България

Атина прави всичко възможно да погаси дълговете, но акцентира и върху необходимостта от облекчаване за обикновените хора, посочва пред Investor.bg финансистът

08:11 | 26.03.15 г. 5
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Снимка: Bulgaria On Air

Христос Кацанис е финансист с 15-годишен опит в българския банков сектор. Бивш изпълнителен директор на Обединена българска банка и управител на софийския клон на банка Xios.

Кацанис е сред създателите на Гръцкия бизнессъвет в България и бивш негов председател. Бил е член на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки и председател на Българската международна бизнес асоциация. Понастоящем се занимава с академична дейност.

Г-н Кацанис, каква е оценката Ви за целия казус около преговорите за дълга на Гърция? Ще успее ли СИРИЗА да постигне в крайна сметка целите си?

Знаете, че на 20 февруари бе постигнато споразумение между представителите на гръцкото правителство и Еврогрупата (групата на финансовите министри от еврозоната – бел. ред.) за четири месеца. Според мен в близките дни комуникацията между гръцкото правителство и кредиторите ще бъде напълно възстановена и Атина ще има готовност да прави предложения в края на този период – т.е. около месеците май-юни. Тогава Атина ще може да обсъди с партньорите всички аспекти на споразумението.

Истината е, че от 20 февруари насам имаше някакви, да речем, недоразумения, които причиниха проблеми, особено такива, свързани с ликвидността на банковата система в Гърция, а и тази изобщо в гръцката икономика. През последните дни изглежда, че това може да бъде поправено.

В тази посока помага и посещението на Алексис Ципрас в Берлин, където той се срещна с германския канцлер Ангела Меркел, както и проведените през миналата седмица срещи, особено с представители на Германия, Франция, Еврогрупата, Европейската централна банка, Юнкер, Туск и т.н. Можем да кажем, че може би един месец бе загубен. Сега обаче можем да се надяваме, че отношенията през следващите месеци ще бъдат по-нормални.

Едновременно с това правителството тези дни трябва да представи на Еврогрупата мерки и реформи, които самата Гърция предлага да бъдат направени. Това беше още един спор кой наистина ще решава реформите, които ще се случат в Гърция. Доколкото съм запознат, Еврогрупата и други институции на Европейския съюз искат реформите и мерките, които ще предприема Гърция, да бъдат ясни. Например, ако не се намаляват пенсии и заплати, да се предприемат други конкретни стъпки, които ще осигуряват някакви фискални плюсове за бюджета.

Какви са настроенията в страната, оптимисти или песимисти са гърците за бъдещето си?

По-голямата част от хората имат сериозни икономически проблеми, или защото те са останали без работа, или защото техните заплати и пенсии са спаднали драстично. Не е лесно да се процедира с допълнително намаление на заплати и пенсии. Основната причина е, че хората на практика вече нямат никакви пари. Това е противопоказно, тъй като населението няма заплати, не харчи за стоки и услуги, търговията умира, а оттам и държавата започва да събира по-малко данъци. В Гърция, знаете, обективно имаме проблеми със събирането на данъците. Правителството обаче прави всичко възможно да погаси заемите, които има да изплаща. 

Какво е най-разумно решение на кризата с дълговите проблеми на Гърция?

Това е предмет на един много дълъг разговор. Според мен този дълг трябва постепенно да се намалява, да има едно истинско сътрудничество между Гърция и партньорите, дори под формата на общи инвестиционни проекти. Определено обаче този дълг не е устойчив.

Целият този казус бе сгрешен още в началото. Трябваше още в началото да се направи едно преструктуриране на гръцките дългове и те постепенно да започнат да намаляват. Ако това бе сторено през 2009-2010 г., смятам, че Гърция нямаше да има никакви проблеми. По различни причини това не се случи. Кредитите, които бяха предложени на страната, бяха при прекалено неизгодни условия в началото, но след това условията бяха подобрени. 

Интересно е, че дори самият Международен валутен фонд предупреждаваше, че по този начин не може да станат нещата. Еврозоната и всичките ѝ структури направиха голяма грешка, може би защото тогава нямаха още опит. Гръцката икономика спадна с 25% - подобно нещо не се бе случвало никога в мирен период. Дори и в САЩ по време на Голямата депресия през 1929 г. не се е случило подобно нещо. Официалната безработица нарасна до над 25%, а неофициално тя дори е и още по-висока. Младите хора масово напускат страната, защото младежката безработица надхвърля 50%. Губим най-доброто нещо, което имаме, точно както в България през 90-те години на миналия век.

Станахме свидетели на значително теглене на депозити от гръцките банки. Има ли риск за състоянието на банковия сектор в страната?

Това е един много интерес въпрос. Когато хора от най-високи позиции в европейската администрация казват, че евентуално в Гърция би могло да стане това, което видяхме в Кипър – т.е. пропадане на банковия сектор, а оттам и задължаването на депозантите да участват в спасяването на системата, това провокира негативни нагласи в страната. Обикновеният човек чува това и съвсем нормално бърза да изтегли своите пари, защото се страхува за тях.

Разбира се, има и други коментари. Наскоро президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че гръцките банки са стабилни и нямат никакви проблеми. Естествено това хората окуражава да запазят техните пари под формата на депозити в банките.

Истината е, че положението е много деликатно. Всички трябва да бъдат много внимателни с това, което казват публично. Гръцките банки по принцип са в относително добро състояние. От друга страна обаче и заради ликвидността, и заради много други причини са много въздържани да предоставят кредити на икономиката и това, разбира се, не помага за развитието на бизнеса.

Възможно ли е ситуацията около банките в Гърция да намери своето отражение и у нас? Връзката между банковите сектори в двете страни е особено тясна.

Едва ли. Смятам, че сегашните условия са много по-добри, отколкото бяха преди 3-4 години. По никакъв начин не смятам, че това може да се отрази негативно върху българските дъщерни кредитори на гръцките банки. В България има централна банка (Българска народна банка – бел. ред.), която наблюдава ситуацията много внимателно. Има добро сътрудничество между БНБ и Централната банка на Гърция. Има и добри ръководства на българските банки, които са част от гръцки групи. Не смятам, че ще има особен ефект върху България.

Какви са очакванията Ви за българския банков сектор? Възможно ли е да станем свидетели на някаква консолидация с оглед на проблемите в сектора, които имахме през миналото лято?

Смятам, че банковата система в България работи добре. Да, наистина имаше проблем с една от големите банки (КТБ – бел. ред.), който не съм в състояние да коментирам. Човек трябва да направи задълбочен анализ, за да може да излезе с обективна позиция по въпроса.

Относно консолидациите – винаги ставаме свидетели на подобни неща в банковите сектори на всяка европейска страна, а и не само. Видяхме подобно нещо във Великобритания, в Белгия и в други страни. По мое мнение едва ли в България ще стане нещо извънредно, нещо повече от това, което се случва в останалите части на Европа. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:09 | 12.09.22 г.
fallback