Ал. Томов: Ще развием площадката на Кремиковци в пълния й потенциал

42 млн. тона шлака, съпътстващи производства и профилиране към високодоходни производства са ключът за успех на Кремиковци, смята председателят на СД на дружеството

16:07 | 27.02.07 г.

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Александър Томов. Снимка: БГНЕС

Александър Томов е български политик и икономист. Роден е през 1954 в София. Бивш вицепремиер на Република България в правителството на Димитър Попов. Депутат в 7-мо Велико народно събрание, 36-то и 38-мо Обикновени народни събрания. Бивш вицепредстедател на БСП, председател на Българска евролевица. Завършил е висше образование в УНСС и Икономическия университет в Санкт Петербург, доцент в СУ (1984). От 2006 г. е председател на Съвета на директорите на Кремиковци АД и председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА (София). С него разговаряме за настоящата ситуация в металургичния завод, както и за неговото бъдещо развитие.

- Г-н Томов къде са перспективите на Кремиковци, при положение че рудата е с малка концентрация, няма близко пристанище, както и енергийни източници?

Кремиковци се ориентира не към всеядна металургия, а към плоските продукти, които са и най-високодоходни. Целта ни е да покрием регионалния пазар, където нямаме конкуренция освен комбината в Браила (Румъния), който обаче е на по-големия брат Лакшми Митал и със него ще успеем да се разберем.

В площадката на Кремиковци не е вложен един лев от 15 години, като това, което е било замислено за тази площадка по време на социализма, никога не е било изпълнено. Ние ще развием целия спектър от услуги, включително заводите за вар, цимент и т.н. Имаме и 42 млн. тона шлака, така че ще се справим.

- Но Комисията за защита на конкуренцията забрани да използвате шлаката, тъй като ще монополизирате пазара на шлаков цимент и заводите на “Златна Панега”АД, “Холсим”АД, “Плевенски цимент”АД и “Девня Цимент” ще претърпят огромни загуби.

Да, такова е решението на КЗК, но сега имаме нова идея за ползване на запасите от шлака.

- Твърдите, че проблемите ви с НЕК идват от факта, че преводите са от международни банки и не е сигурно кога точно ще пристигне преводът, защо не ползвате български банки?

За съжаление, българските банки са много малки за предприятие като Кремиковци. И най-големите български банки ни дават до 10-12 млн. евро за оборотни средства, докато ние се нуждаем от 120 млн. евро и такова финансиране може да ни даде само чужда банка. Ето вече три месеца чакаме майката на една българска банка да одобри наш кредит. Но сте прав, че когато ползваме българска банка, проблемът ще се реши и се надяваме скоро да ползваме българска банка за тази цел.

- Твърдите, че разходите за ток, газ и вода постоянно се увеличават в последните години?

Разходите за БДЖ са се увеличили от 32 на 55 млн. лв. за пет години, като ние формираме 30% от приходите на БДЖ и реално спонсорираме губещите пътнически линии. Разходите към НЕК са се увеличили от 72 млн. лв. за 2005 г. на 95 млн. лв. за 2006 г.

- Какъв е инвеститорският интерес към Кремиковци?

Има лондонски банки, които са готови да изкупят дълга на Кремиковци към държавните монополи и са го заявили пред министър Румен Овчаров. Искат да купят дълга с 30% дискаунт, но бъдете сигурни, че това е много по-малко от очакваната инфлация за годините до падежа. Водим разговори с много инвеститори, тъй като през есента се надяваме да привлечем финансиране, защото Кремиковци се нуждае от колосални инвестиции. Именно затова сме много чувствителни към опитите за замесване на Кремиковци в скандали. GE Capital проучва дали Кремиковци да строи нов ТЕЦ, или да обнови стария, като това е една от насоките на бъдещите инвестиции.

- Каква е причината за загубата на Кремиковци от 266 млн. лв. за 2006 г.?

Дължи се основно на изплащане на стари задължения в размер на 130 млн. лв. през 2006 г. През 2007 г. Кремиковци ще произведе 1,6 млн. тона стомана, или с 33,33% повече от 2006 г., когато произведеното количество е било 1,2 млн. тона, и с 60% повече от 2005 г., когато бяха произведени 1 млн. тона. От юли 2006 Кремиковци работи на оперативна печалба, а за цялата 2006 г. дружеството отчита 7 млн. евро оперативна загуба. Въпреки това за 2007 г. се очаква Кремиковци да излезе на оперативна печалба на стойност 130 млн. евро, като е много вероятно да отчете и краен нетен положителен финансов резултат.

- Имате ли информация каква ще бъде съдбата на държавния дял от над 20% в капитала на Кремиковци АД?

Нямаме информация какво възнамерява да прави Държавата с този дял.

Свързани компании:

Кремиковци АД /в несъстоятелност/(4KW)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.