fallback

С 586 лица са се увеличили акционерите на Химимпорт през януари

Холдингът залага 20-30% годишен ръст на продажбите и печалбите за следващите години, като планира още 1-2 увеличения на капитала в близките две години

13:44 | 23.02.08 г.

Александър Керезов. Снимка: Investor.bg

С около 110 хил. акции е намалил дяловото си участие в Химимпорт АД Райфайзен Централ Банк за периода 31 декември 2007 г. - 29 януари 2008 г., каза на среща с инвеститори днес Александър Керезов, член на Управителния съвет на Химимпорт АД. На срещата присъстваха 22-ма души, като единственият журналист беше от Investor.bg. „Направих си труда да сравня двете акционерни книги и за период от един месец броят акционери се е увеличил с 586 физически и юридически лица. Акционерите физически лица притежават със 186 хил. акции повече към 29 януари 2008 г., спрямо 31 декември 2007 г.“, уточни Керезов.
Данните бяха предоставени в отговор на въпрос от Investor.bg дали има обратно връзка от Джулиъс Беър, след като цените на акциите на Химимпорт паднаха под цената, на която е придобивал големи пакети. „Нито Джулиъс Беър, нито някой от американските фондове са продавали“, каза Керезов. Акционер в холдинга са и 6-7 пенсионни схеми на американски университети и болници, включително на пенсионна схема на IBM, стана ясно на срещата.
„Възможно е да има още 1-2 увеличения на капитала на Химимпорт в следващите две години, както и едно увеличение на капитала на ЦКБ“, сподели Керезов.
По думите му залаганият годишен ръст в приходите и печалбата на холдинга като цяло е 20-30%, като дружеството залага на стабилен ръст. „Стараем се да планираме и приходите, и печалбите, за да имат плавен ръст, а не една година рязък ръст и след това спад“, уточни Керезов.
Възможно е листване на Армеец на БФБ през тази година, ако нещата се стабилизират, като в противен случай то ще бъде отложено за догодина, каза още той.
На въпрос за Зърнени храни България, г-н Керезов отговори, че предполага, че това е „голяма болка и дразнител за известен брой инвеститори“. „Не искам да отхвърлям отговорност, казвайки че не съм бил пряко ангажиран с това SPO, но аз лично съм си купил акции от него и продължавам да си купувам. Съжалявам, че колегите може би допуснаха грешка, че не направиха едно по обстойно представяне на дружеството пред потенциалните инвеститори“.
„Сегашното Зърнени храни България е резултат от 10- 15 г. усилия на групата, придобиване на зърнобази, къде по 1 или 2, къде по повече чрез Добруджанска банка. Беше показана карта с точките на зърнобазите в България. Никой не е обърнал внимание на Бургас и Полски Тръмбеш. В Бургас е завод „Камбана“ - най-големият маслодобивен завод у нас и освен това единственият, който може да преработва соя, а при соята отпадъчните продукти, в определени периоди са по-скъпи от самата соя, става дума за соевия шрот. С други думи онова, което доста от колегите не възприемат е завода за биодизел. Такъв завод в България няма и скоро няма да има. Ако някой мисли че с 9-15 млн. лв. може да се инвестира в биодизел, греши. Няма проблем през реалиализацията на продукцията от нашия завод за 100 хил. т. годишно“, каза Александър Керезов.
По думите му заводът няма проблеми и пред суровинната обезпеченост, защото биодизелът е и продължение на производството в маслодайните заводи в Бургас, Провадия и Полски Тръмбеш и ще използва техни отпадъчни продукти. Керезов допълни, че Европейският съюз е „против етанола, но това е различно от биодизел“. „През 2006 г. спряхме проекта си за производство на биоетанол, защото 1 тон биоетанол се получава от около 1,5 тона петрол. Тоест самото производство е неефективно. Освен това биоетанолът е производен продукт на храна“, заяви Керезов.
Той каза прогнозира, че печалбата на компанията от биодизел ще е 60%, спрямо цената на дизела, продаван от Лукойл. „В края на март и началото на април очаквам да са т. нар. 72 часови проби и да последва пуск на заводи. Всеки може да го види минавайки край Провадия“, допълни Керезов. В момента се приключва договор с Лукойл за доставка на горива. „Създадохме Химимпорт ойл, за който се очакват 120 млн. лв. оборот за 2008 г. Химимпорт ойл ще се заеме със захранването с горива на производствените дружества и тези, които имат сериозно потребление на петролни продукти, като например авиокомпаниите. Имаме мащабна програма за кредитиране на земеделските производители, предоставят се горива, съответните зърнени складове и гарантирано изкупуване на готовата продукция. На този етап намерения да сторим вериги от бензиностанции“, уточни Керезов.
На въпрос от инвеститор затворена ли е страницата за концесиите в Либия отговорът бе: „Продължаваме да работим по удължаване на срока за концесията, което е много трудно поради обтегнатите отношение по СПИН-скандала. Може би със странична помощ има някаква надежда. Българската държава е била длъжна да представи доклад за извършените проучвания, но такъв доклад не бил представен. През 1997 г. българската държава прехвърля Геоком и Геоком сервиз, които са регистрирани в Либия на Проучване и добив на нефт и газ (ПДНГ), заедно с 9 млн. долара задължения към персонала. ПДНГ тегли кредит и плаща заплатите. После държавата прехвърля либийските активи като собственост на Булгаргеомин, с което Булгаргеомин се задължава да възстанови тези 9 млн. щатски долара. Впоследствие държавата се опитва да извади от активите от Булгаргеомин либийските активи и да направи ново дружество. Който и да е няма да забрави, че има да взема 9 млн. долара“.
 
„Продължава заснемането на находищата, които експлоатира ПДНГ, самото оборудване е доста обемисто, като сглобяване и цялата процедура отнема време. До края на тази година ще приключи изцяло заснемането на текущите експлоатирани находа, и след това 0,5-1 г. ще са необходими за анализ. През март ще започне заснемането на терена от Шабла до Галата от около 1 300 кв. км., за когото имаме концесия“, уточни Керезов. Според него петрол трябва да има, защото в морето край Шабла е имало естествено извиране на петрол, което е било запушено от екологични съображения.
Химимпорт няма апетити към БМФ, тъй като е по-добре да си купи нови кораби, а не да ползва тези стари кораби, каза Керезов, според когото не е изключено в бъдеще Химимпорт да създаде търговски флот. В момента в целия свят мощностите на корабостроителниците са запълнени на 100%, което затруднява покупките на нови кораби.
На въпрос „Бихте ли увеличи дела си в Одесос или Индустриален холдинг България“ отговорът бе „Индустриален холдинг България е чисто финансова инвестиция. Големите изяждат малките, а бързите - бавните. Все пак на една прилична цена придобихме този дял. Попречихме на някой друг да придобие правата на собствениците от масовата приватизация. Имаме участие в завода за корабно машиностроене във Варна, които произвежда баржи за Параходство БРП, както и участие в Маяк М Нови пазар, които произвежда люкови закрития. В Нов Век и в Холдинг Варна инвестициите също са чисто финансови“.
Има и отдел, който търси и допълнителни приходи за холдинга. „Борил съм се доста години докато се извади търговската дейност от Химимпорт и отиде по дъщерни дружества. Единият вид приходи, които трябва да имаме, са от дивиденти, другият - приходи от лихви по кредити, отпуснати на дъщерни дружества, а третият - от приходи от покупко-продажба на ценни книжа. Приходите от търговски операции са случайно явление в отчета за доходи“.
На срещата стана ясно още, че централата на холдинга на ул. Стефан Караджа в София (до пл. Славейков) е оценена в баланса на 1,3 млн. лв. Има идеи към нея да бъдат построени подземни гаражи. Сградата не се преоценява по реалната си стойност, тъй като това ще доведе до разходи за амортизации и най-вече до много по-големи разходи за местни данъци и такси, уточни Керезов.
По отношение на дивидентите, които би раздавал Химимпорт, той повтори, че политиката на холдинга е да не се раздават дивиденти поне в близките години. „Икономиката ни е във фаза, в която й е необходимо бързо развитие и, при положение че групата се разраства, за мен е нетипично да се раздават дивиденти и да се гласува решение дружеството да тегли кредит, който да помогне за ръста. По-скоро раздаването на безплатни акции за мен винаги е било по-удачно. Аз бих си продал акциите в дружество, което дава дивидент и тегли кредит в един и същи момент“.
Химимпорт не инвестира в туризъм, каза още Керезов. „Спечелихме конкурс на община Самоков, за изграждане на сграда с обществено значение, хотелски комплекс в Боровец. Общината имаше земя в центъра на курорта и сме поели ангажимент от построената сграда 1/4 да се даде на общината“.
Той изказа и мнението си относно Косово и Сърбия, като по думите му Косово не би трябвало да бъде признато от България, поне на този етап, тъй като „това ще се превърне в опасен прецедент за онези малки и по-големи малцинствени групи, които ще искат независимост“. „Имаме планове да кандидатстваме за концесия за добив на нефт и газ в Татарстан. Цената на световните борси не означава, че това е цената на добиване на тази суровина. Цената на добиване на газ е 22-27 щ. д. на 1000 куб. м. В момента Булгаргаз продава за 140 евро на 1000 куб. м“, каза Александър Керезов. На въпрос за разговори за придобиване на допълнително участие в банката в Татарстан той отговори положително, „но докато не стане факт, не можем да кажем“.
Не можем да направим връзка Химко, каза Керезов в отговор на инвеститорски въпрос. Химко е загубена кауза. Химко Враца не работи от около 10 години. След 1990 г. за някои дружества държавата се оказа майка, а за други мащеха. До 1992 г. Булгаргаз купуваше природния газ от Химимпорт, а после започна да си го договаря сам. Торовите заводи поискаха сами да внасят. Химко сключи договор с фирма, мисля, че беше собственост на Васил Александров, който сега е собственик на Агрополихим Девня. Доставките бяха спрени, а прокуратурата започна действия срещу Химко, за сделки срещу монопола на Булгаргаз. Българските производители формираха производствена цена от 120-140 долара на тон. При цена на вносния минерален тор от 70-90 долара. И Видахим е загубена кауза, уточни Керезов.
„За Македония е нормално да има интеграция и навлизане на капитали между съседни страни. Навлизаме там, след като групата е достатъчно стабилизирана в България. Чакаме решението на правителството по отношение на Пощенска банка Македония, защото държавата има златна акция. При придобиване от ЦКБ ще слеем двете придобити банки в Македония“, уточни Керезов. „ЦКБ трябваше да увеличи капитала си за последно през 2006 г., но направихме увеличение и през 2007 г. а по-всяка вероятност ще трябва и през 2008 г. ЦКБ е най-консервативната банка по раздаване на кредити и няма облигационни емисии. Имаме физически лица клиенти и имаме доста депозити. Сега ЦКБ е на 3-то място по издадени карти и на 4-то по транзакции. Заемът от 50 млн. лв. за ЦКБ беше отпуснат заради придобиването на Пощенска банка в Македония и после парите бяха върнати“, каза той. На въпрос дали има вероятност ЦКБ да бъде продадена Керезов отговори отрицателно, като все пак допълни, че „което не става с пари, става с много пари“.
Химимпорт е създал и компания Диализа България и има възможност за доставка на диализни апарати и създаване на диализни центрове, но не се планира купуването на многопрофилни болници. Здравното осигуряване не е спестовен продукт, то е разходен продукт, отговори на друг въпрос.
Планира се сливане на пенсионните дружества ЦКБ Сила и Лукойл Гарант, докато в Съгласие имаме под 50% и не може да става въпрос за сливане.
На въпрос дали Параходство БРП, продължава да купува шлепове и тласкачи с високи темпове или големия ръст е преминал, отговорът бе: „Продължава, Корабно машиностроене произвежда баржите, всяка година 4-6 баржи трябва да бъдат доставяни. Проблемът на всяко дружество, което РМД го е притежавало или е било дълго държавно, е че качествените служители са напуснали и материалната база е много остаряла“.
На въпрос за пропусната сделка Керезов даде пример със 120 дка в района на Малинова долина в София, които преди 6 г. са предлагани за 6 млн. лв., а сега могат да се продадат за 30 млн. евро. „Но тези пари са вложени в покупка на държавния дял от ЦКБ и в този смисъл няма пропуснати ползи“, уточни Керезов.
От септември Проучване и добив на нефт и газ ще има и нова сонда, която е от най-модерните в световен мащаб, с пъти по-голяма производителност. Сегашните сонди правят 1,5 до 3 сондажа на година (сондажи над над 3 000 м. дълбочина), а новата сонда ще прави между 5 и 7 сондажа, използвайки по-малко обслужващ персонал.
„В България Еър активите, които намерихме при покупката, бяха 36 кв.м офис във Видин, 15 компютъра. 2 стари леки коли и химикалките, с които пишат в администрацията. Защо купихме България Еър? Трябваше да дублираме всички полети с Хемус Еър и да загубим между 3 и 6 млн. евро. По лесно и безболезнено беше да ги дадем на държавата“.
„Предстои обновяване на самолетния парк, но сега е трудно тъй като има оживление в сектора. Американските компании бълват поръчки и оптимистичните срокове за доставка са 2014 и 2018 г. Например Делта Еърлайнс миналата година са дали поръчка на Боинг за покупка на 348 самолета. Годишно излизат 42 самолета. Бразилските Ембрайър не са по-евтини, а сроковете за доставка не се различават съществено. Ще се спрем на Еърбъс, тъй като до производството на самолетите осигуряват лизингови машини, безплатно обучение на екипажи и по всяка вероятност ще дадат и един тренажор за обучаване. Все още няма подписан договор. За мен подписването на договора с Луфтханза техникс е един голям пробив за България. Ползата за нас е, че имаме гарантирано предимство при прегледа и ще спестим разходи, които тук са няколко пъти по-ниски на час“.
По думите на Керезов само от бъдещото обединение на двете авиокомпании в годишен аспект ще се спестяват 6-8 млн. евро.
На въпрос „Оглеждате ли се за нови бизнеси?“ отговорът бе: „Не. Сега сме се съсредоточили върху четири основни сектора. Дотук имаме етап на централизация. Инвеститорите получават объркване от разнородните бизнеси.“ Александър Керезов е вече 25 години в Химимпорт, където е постъпил веднага след дипломирането си и в момента е изпълнителен директор на счетоводната къща Химимпорт Консулт и член на Управителния съвет на Химимпорт АД.
През януари акциите на Химимпорт се понижиха с 32% до 10,54 лв. средна цена на брой към 31 януари. За месец януари изтъргуваият обем акции на дружеството е 3,4 млн. броя. За последните 12 месеца среднодневният обем изтъргувани акции е 142 хил.

Свързани компании:

Зърнени Храни България АД(ZHBG)

ДФ ЦКБ Гарант(MFEA)

ДФ ЦКБ Актив(MF2A)

ДФ ЦКБ Лидер(MFPA)

ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ(CCBR)

Химимпорт АД(CHIM)

Видахим АД(VIDA)

КРЗ Одесос АД(ODES)

Холдинг Варна AД(HVAR)

Холдинг Нов Век АД(HNVK)

Параходство Българско речно плаване АД(BRP)

Проучване и добив на нефт и газ АД(NGAZ)

ТБ Централна кооперативна банка АД(CCB)

Химко АД /в несъстоятелност/(4CK)

Индустриален Холдинг България АД(IHB)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:10 | 13.09.22 г.
fallback